Всъщност компромис с произведението на Смирненски няма
Всяка година матурите на зрелостниците предизвикват вълнение, по-голямо дори от абитуриентските балове. Децата ни, току пред получаване на пътния лист за живота (така битуваше дипломата), родителите, стринките, дядовците, цялата рода, комшии и колеги съпреживяват дружно какво ще се падне на изпита, та нашето си пиленце да пробие черупката на юношеството и да полети гордо в житейския небосвод към двери университетски.
В злачна чужбина го пропускам по целесъобразност. Вълненията са оправдани, разбира се. Матурата е определящ фактор към следващия етап на живота... Първият от всички предстоящи изпити. Тази година някак единодушно темите бяха аплодирани на всички нива.
Христо Смирненски е автор, за когото можеш само да си мечтаеш въпреки стоте години, които ни делят от него. Той, да не забравяме, напуска този свят малко по-възрастен от днешните зрелостници. Млад, талантлив, оставил творчество, на чието количество и качество може да завижда всеки световен класик.
Та. “Приказка за стълбата” е произведение, което се знае от всеки средно интелигентен човек, даже в първата сесия на едно от народните ни събрания депутати получиха като дар този текст. В две странички е събрано... Какво е събрано?
Темата на интерпретативното съчинение, основано върху “Приказка за стълбата”, е формулирана “Цената на компромиса”. За да избегна обясненията на висок научен стил що е то интерпретативно съчинение и защо е основен компонент в обучението по БЕЛ, ще сведа своята интерпретация, че това значи да разсъждаваш къде в текста можеш да откриеш потвърждение на темата. В случая - къде е въпросният компромис, кой от героите го прави, с каква цел и какво заключение можем да си извадим. Не е сложно, нали?
Да интерпретираш значи да тълкуваш нещо от своя гледна точка. Компромис означава сключване на споразумение на основата на взаимни отстъпки или отстъпка от собствените разбирания, от собствената съвест. И тук нещата вече не са така прости и ясни, нали? Хайде интерпретирайте! Младият мъж, плебей по рождение и брат на всички дрипльовци, за когото земята е грозна и хората нещастни, иска да отмъсти на онези горе, принцове и князе, виновни за теглата и безрадостния живот на бедните и онеправданите. Дяволът, пазителят на върховете (разбирай върхушката), благо по дяволски, започва да предлага на бледния юноша да му осигури достъп, естествено не просто току тъй (да си спомним, че от древни времена безплатен обяд няма).
Първо иска слуха, после зрението, за да се стигне до сърцето и паметта.
Обаче. Вместо това което взима, Дяволът дава реципрочно същото сетиво, същия орган, същото свойство на човешкия разум. Да, естествено, че нещата от гледна точка на младия мъж изведнъж придобиват лъжовен характер, но той нито за миг не прави компромис! Можем да наречем саможертва в името на идеята да отмъсти, да смени системата в името на своята идея, но компромис няма, компромисът е избор и осмисляне на този избор. Взаимна спогодба да, но не на основата на взаимни отстъпки.
И кой плаща цената? Реално погледнато бунтуващия се плебей е доволен, защото не помни бунта си, Дяволът просто си върши работата, този момък не е нито първият, нито последният, големият губещ са гневните, мизерни, сиви тълпи на унижените и оскърбените. Но те не участват в сделката, нали? Защото цялата тази приказка не е за компромиси, а за покупко-продажби, за сделки, които се сключват за сметка на трети страни. Толкоз. Ако някой от МОН или който там измисля темите се е сетил да подтикне учениците към мислене в тази посока, аз всяка сутрин ще стоя пред входа на институцията и ще се покланям нему. Но мисля, че ще продължа да си пия кафето в домашна обстановка.
Просто въпросът за силата и слабостта на мълчанието при мен никога не е бил еднополюсен, без или-или, защото никое мълчание или нищоговорене не е само за себе си. Темата на есето е такава: "Мълчанието - сила или слабост". Това дето мълчанието е злато си го знаем, но справедливото мълчание за да не подведеш например, и удобничкото премълчаване, за да поведеш след себе си в някакво дело, в някаква кауза са диаметрално противоположни. Винаги зависи от ситуацията, а не от категоризацията сила - слабост. Тема, върху която има много варианти за интерпретации. Нали целта на матурите е да се представят резултатите от обучението през годините, от развиването на мисловните и интерпретативни умения у всеки отделен ученик, от личностното възприятие и, от увереността, с която всеки ще продължи нататък.
Как? Всеки решава сам, защото всеки зрелостник е редно да е вече зрял, мислещ, правоимащ и правоотговорен гражданин. И да е наясно, че житейската стълба не е приказка.
