- Промяната ще дойде с образованието. Когато си образован, си свободен и не се страхуваш. Високоерудирани хора трябва да дават убежните точки на целия народ
- Пътуването е преместване повече на духа, отколкото на тялото, завладяваш други пространства. Разширявам границите на България, както го направиха нашите антарктици
- Мечтая да направим музей на съвременното българско изкуство и да се казва "Кристо"
- “Пътувания” - това име обедини творбите ви в юбилейната ретроспективна изложба, която приключи в навечерието на Великден. Защо обичате да пътувате, г-н Асса?
- Това е преместване не толкова на тялото, колкото на духа, който обитава тези пространства, които аз виждам през моите очи.
По-важното е, че пътувайки, разширявам границите на България - така, както го направиха нашите антарктици. Защото по този начин някак си България започва да “окупира” или по-скоро да завладява други пространства. Виждаш други народи и тайнства, традиции, начин на мислене и на живот. Това го възприемаш и започваш да виждаш през техните очи. А това вече е една културна стъпка.
- Помните ли времето, когато пътуването беше мечта?
- Помня. Това е още от детството ми. То е свързано може би и с рисуването. Ако погледнете едни мои стари книги, на които отгоре пише Мозамбик, Конго, Африка, Испания - това са всъщност страници, на които аз съм слагал пощенски марки. Като дете събирах пощенски марки и те ми даваха илюзията за нещо чудновато, привлекателно, нещо, в което чудото може да се случи някога.
Никога не съм предполагал по онова време, че мога наистина да пътувам по Средиземно море и да бъда на всички онези острови, на които днес вече съм бил. Тези малки пощенски марки тогава направиха света ми по-цветен.
- Къде си мечтаехте да отидете като дете?
- Естествено, в Африка. Може би заради прекрасните животни, които бяха изобразени на онези пощенски марки.
Мечтаех да видя жираф, лъв, а после се получи така, че моите мечти започнаха да бъдат някак си свързани със самолетите. Вероятно защото Пикасо казва, че въображението на художника е като безпилотно самолетче, което обикаля отгоре и разглежда земята и по този начин възбужда неговото въображение и подсъзнание.
- Разкажете ми за първия път, когато бяхте извън България. Кога беше, как се случи, къде отидохте?
- Мои роднини ми бяха платили виза и аз заминах за Израел за първи път. Това беше 1981-1982 г.
Може да си представите - с пет или седем куфара, с които от Пирея се качвам на един гръцки кораб. Как съм ги пренасял... А те бяха пълни, естествено, с джоджен, сминдух, луканки, кашкавал, книги - това бяха подаръците за моите роднини. Те имат България за райско място, а то е и така. Тези подправки им напомняха за тяхното детство. Книгите, които им занесох...
Това беше моето пътуване по Средиземно море. Първата ми спирка беше в Лимасол, по-скоро във Фамагуста. И припомняйки си стихотворението на Вапцаров, поглеждайки звездите, се убедих, че това са нормални звезди, а онова е една фабула, интерпретация на поета.
След това пристигнах в Хайфа, роднините ми ме посрещнаха и беше невероятно усещане за топлина. Слънцето по друг начин грееше, светът беше много, много различен. Толкова съжалявам, че в момента там се води война!
- Кога се случи вашата връзка с рисуването?
- Човек понякога си мисли, че има такава “външна” връзка, а се оказва, че то е закодирано дълбоко в теб. Това е, което казвам и на моите студенти - това са едни формули, вътрешни усещания, които ти трябва да ги изведеш на по-високо ниво. Дали естетически, дали мисловно, за да може да се получи тази среща.
Моето рисуване започна още на 5 години на масата в кухнята. Представете си една огромна маса - почти не можех да я стигна, и с едни моливи, които баща ми ми беше купил, нарисувах една кутия. После пак я изрисувах. Изобщо всичко, което съдържаше тази кутия. И оттам започна тази одисея досега.
Желанието ми да рисувам е точно на наивист, по-скоро аматьор или любител, защото там са по-искрени. Когато си професионалист, в един момент можеш леко да маркираш, а когато си толкова отдаден на това интуитивно, сетивно, с цялото си тяло, това те кара да се чувстваш безкрайно щастлив, свободен и полезен.
Има един такъв музикален инструмент, който е като орган, преди Бах. Ригел, мисля беше композиторът. И задвижването на този каретон става с тяло. По същия начин аз рисувам, изправен пред статива. С някакво желание да наситя и да вкарам всичко, което излиза от мен, да го предам в картината. Това е много важно. Важно е даже да си го мислиш. Дали ще стигнеш до кулминационната точка, даже и това не е толкова важно. Важното е да усещаш, че го правиш по най-добрия начин.
- Първата ви рисунка е била на кутия, а после какво най-много обичахте да рисувате като малък?
- Първата ми картина е по фройдистки, нарисувах майка ми на едно платно с много тежък туткал. Беше образ на жена, аз си представях, че това всъщност е майка ми. Тя се напука, развали, после разбрахме, че трябва да има друга консистенция на туткала, но опитът ми ме накара още повече да заобичам това изкуство и картината за мен беше като икона.
Затова обичам вертикално да рисувам моите картини. Хоризонтът е много хубаво нещо, но вертикалът те вдига някак си чисто спонтанно нависоко.
- Какво искате да напомните на хората с картините си?
- Първо, изкуството е създадено и създава образи и ситуации, с които намалява страхът у хората. Това е основното. Когато гледат моите картини, да не мислят за нищо друго, да бъдат потопени в тях или по-скоро да потъват в тях и да забравят абсолютно всичко от ежедневието.
Пак ще цитирам Пикасо, който казва, че изкуството избърсва праха от ежедневието. Точно така прави - вкарва те в една друга ситуация, нещо толкова различно, толкова непонятно, и ти реагираш, защото е много силно, то е като магнит - залепва те за себе си и те държи за дълго време. Това е изкуството. Може би за някои е по-различно, но за мен е нещо, което е и ритуал.
- Споменахте страха. Вас от какво ви е страх?
- Страх ме е, като всеки един човек, от война, страх ме е от обидата. Това, което се случва сега толкова близо до нас - това е планина от унижение. Ние не можем да си го представим. Може би все пак в моите усещания има неща, истории, връзки с минали години - когато през 1492 г. Фернандо и Изабела изгонват евреите от Испания, затова аз някак си го преживявам или по-скоро предполагам на какво унижение са били подложени. По същия начин е и сега.
В никакъв случай не защитавам каквато и да е война. Тя носи унижение на цялото човечество и този страх става все по-голям, за съжаление.
- Това отразява ли се на картините ви?
- Не. Не си позволявам да нарисувам картина, която ще натъжи и ще оскърби когото и да е. Изкуството е точно за това - да те извади от тези нормални часове на живота и да ги направи прекрасни.
- Как ви се струва, че се променя светът?
- Светът много бързо се променя. Никога не съм предполагал, че ще бъда в ситуация да почна да мисля тази война или другата как ще се отрази на моето изкуство.
Не си позволявам обаче - не че не бих могъл, да нарисувам една съвременна “Герника”. Не си го позволявам. Това много ще ме угнети.
- Към по-лошо или към по-добро вървим?
- Искам да бъда оптимист, защото изкуството ти създава тези илюзорни препратки и точки, в които храниш своята енергия. И си мисля, че след време животът ще стане още по-хубав. Може би по-статичен, но ще бъде по-хубав. Движението отново ще се зароди. Празните пространства ще бъдат промотирани от съвсем други начини на живот и комуникация.
Това ме кара да мисля, че животът е прекрасен, независимо от всичко, което ти се случва.
- Но как да стане животът ни по-хубав, с какво точно може да се промени?
- За България е с образование. Промяната идва с образованието. Високоерудирани и интелигентни хора трябва да застанат и да дават убежните точки на целия народ.
- Това ли ни куца?
- Да, образованието. Когато си образован, не се страхуваш, а си свободен, имаш воля, стремление, характер да научиш един език, още един език, да можеш да комуникираш.
Трябва да се изведе една формула да дойдат всички българи. Преди време бях направил една като акция, а после се превърна в традиция - “Толкова близо, толкова далеч”. Бяхме поканили българските художници от чужбина да дойдат в България да покажат своите произведения. Толкова близо, толкова далеч може да бъде за всичко - за икономика, политика, култура.
Българите трябва да осъзнаят, че имат, не бих казал дълг, но някакво отношение, което трябва да го покажат, да демонстрират, че са българи. Защото в крайна сметка ти правиш някакъв уютен дом, живееш добре там, на Запад, но никога няма да постигнеш тази сила, както ако си тук.
Можех и аз да бъда в Бостън, на моята съпруга ѝ бяха предложили работно място, аз също можех да остана, но за мен България е родината, която е спасила моите родители. Аз затова оставам тук и продължавам да рисувам за България. Можех да си позволя вече да бъда в други листи на други художници, но е по-добре да бъдеш български успешен художник.
- Казвате, че българите трябва да покажат кои са, но кое всъщност е онова, което ни прави българи?
- Не само развяването на знамена, а твоят опит, който ти трябва да оставиш тук. Не говоря за ноу-хау, но опит, контакти, възможности, които ти си постигнал, трябва да ги предложиш на тази държава, защото тази държава се нуждае от теб.
- Ще гласувате ли на европейските избори?
- Естествено, както всеки европеец трябва да гласува. Ще гласувам, а и един апел - хората трябва да гласуват за най-успешните българи, които там наистина ще могат да защитят страната ни по един много интелигентен и точен, ясен начин. На висок глас да изразят отношението на България към Европейския съюз.
- Освен за Европейския парламент вотът на 9 юни отново е и за депутати в Народното събрание. Защо е важно да гласуваме, колкото и често вече да ни се случват изборите?
- Защото ставаме различни тогава. Ставаме по-свободни, по-видими, по-смели.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да успея. Имам няколко проекта, но един от тях е да направим музей на съвременното българско изкуство и той да се казва “Кристо”. Не говоря да дублирам “Квадрат 500”. Това е една от моите мечти. Да направя експозиция на съвременната българска рисунка. Не само от Бешков, Мърквичка, Вешев, а до тези рисунки, както ги прави моят внук - с амбиция, воля и много страст.
