Виктория Танева, Дорина Иванчева, Пламен Младенов и Емануил Караиванов са 12-класници в 9-а френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София - дългогодишен участник в програмата "Училище посланик на Европейския парламент".
Четиримата абитуриенти участват в Клуба на младшите посланици на Европейския парламент. Записали са се доброволно. Ръководители и старши посланици са учителите им по философия Теодора Тодорова и Розелина Найденова.
Виктория, Дорина, Пламен и Емануил проявяват искрен интерес към политическите науки. Обясняват го простичко - искат да са активни граждани, не апатични наблюдатели на живота ни.
Клубът си прави срещи около значими събития от календара на Европа. Пътували са до Брюксел и в сърцето на ЕС са коментирали темата за Зелената сделка. Срещали са се с евродепутати, с тях са си говорили как България може и трябва да се модернизира. И независимо че още са ученици, са разисквали и сериозни теми като транспорт и инфраструктура.
Нетипично за 18-годишни, но те са наясно с всичко, което се случва в Европейския парламент. Защото поколението Z се интересува от много повече неща, отколкото подозират останалите. Знае какво иска и е амбицирано сам да го свърши.
Затова сред темите, важни за тези тийнейджъри, е и тази каква е собствената им роля - на младите хора у нас, за да се случват по-добре нещата в България и в Европа.
За тях усещането, че са европейци наравно с всички останали, е напълно естествено - все пак са родени година след приемането на страната ни в ЕС. И с пълна убеденост ще гласуват за първи път на евровота на 9 юни.
Емануил: Твърди се, че гласът ни може да няма значение - да докажем обратното!
Дорина: "Политика" ми е любима дума - нищо че много не я схващат правилно. Знам, че това ще уча и работя
Виктория: Никога не сме си представяли модерния свят такъв - с насилие, безочие и липса на емпатия
Пламен: Бързината, с която българите се променяме, е впечатляваща. Това преборва балканския синдром
- Защо на връстниците ви, които за първи път ще могат да гласуват, трябва “да им пука”, че ще има евроизбори? Вие лично вълнувате ли се и защо?
Пламен: Разбира се. Това е важно, особено след като от толкова време сме в Европейския съюз.
Като млади хора, на които им предстои да се срещнат с бъдещето и от които малко или много зависи това, което предстои, разбира се, че ни вълнува. Ние ще сме тези, които ще имаме глас във всичко и в това, което ще се определи.
Дорина: Вълнува ни. Вече навлизаме в гражданското общество пълноценно и искаме да допринесем с всичко, което можем. Мисля, че затова всеки трябва
да даде своя глас, за да може после да отправя и критики
към това, което се случва, и да имаме пълноценен поглед върху бъдещето, което идва.
Виктория: Даването на глас е една отговорност. Според мен това е първата стъпка към осъзнаването на тази отговорност.
Много често оттук изглежда, че сякаш решенията, които се вземат в Брюксел, са делече от нас. Но ние като вече пълнолетни и гласуващи за първи път си даваме сметка, че Европейският съюз е една неразривна част от развитието на света. Възпитана съм по този начин - да давам гласа си е важно! Колкото да се гласува тук на локални избори, толкова и за тези за Европейския парламент.
Емануил: Силно се интересувам от темата. Провокиран съм и от тази една тенденция, която се оформя - да се твърди, че гласът ти може да няма значение. Не! Като следващо поколение наш ред е да докажем обратното.
- Като възпитаници на Френската гимназия и посланици на Европарламента свързвате ли бъдещето си с Европа?
Емануил: Личното бъдеще - може би не задължително, но това какво правим сега като принос или дори като умения и знания, които натрупваме в момента в училище, ще ни помогне не само на нас, но и като цяло на изграждането на ЕС.
Виктория: Със сигурност, тъй като ние сме посланици в този клуб. Имаме много визити, запознаваме се с евродепутати, както и с целия процес на работа в този политически живот. Който не е само политически, но и граждански.
Моите виждания са изцяло европейски ориентирани, така че за мен е много важно да се възпитаме като граждани, които се самозаявяват. Тъй като се обогатяваме не само културно, но и за това как да бъдем социално ангажирани, определено виждам бъдещето си пряко свързано не само с парламента, но и като цяло с идеята да направим Европа по-чиста и солидарна към света.
Дорина: Аз също свързвам бъдещето си с Европарламента. Политиката е нещо, което искам да уча и да работя. Искам да вляза в българската политика, а след това в европейската и международната. Да, това ме вълнува пряко. И се надявам да имам участие като евродепутат един ден.
- Какви хора отиват там?
Дорина: Според мен отиват интелигентни хора, които имат право и отговорност да са там. Ние участвахме в няколко конференции и се срещнахме с български евродепутати. Те бяха от различни партии. Всички ми направиха изключително добро впечатление.
Всички хора бяха с опит и с отношение към това, което се случва в момента. Бяха запознати по всички въпроси, за които ги питахме.
- Работят ли за интересите на България?
Дорина: Мисля, че работят за интересите на България.
В училище беше дошъл евродепутатът Петър Витанов, който много се интересуваше дори от това, което се случва тук, в нашето училище, в нашия квартал. Говорихме за зелената идея, за транспорта в София. Той провеждаше и неформални разговори с всеки от нас, което ми повлия изключително много, тъй като видях, че добър, възпитан и интелигентен човек може да бъде политик и евродепутат.
Пламен: Бих споделил мнението на Виктория и на Дорина и пак ще се върна към това, което казах. Ние сме тази част на обществото, на която ѝ предстои толкова много и от която зависят решенията на още толкова много въпроси. Смятам, че малко или много е необходимо да сме обвързани и с Европейския съюз. Пряко или не да участваме в дейностите, които се извършват в него.
Аз лично също като тях двете имам желание да се занимавам в тази сфера или малко по-различно - с журналистиката, която също е много свързана както със социалната ангажираност, така и с интереса към актуалните проблеми и въпроси. Както каза и Дори, много добре бяхме запознати през изминалите няколко години с това, което се случва. С проблемите, които можем да разрешим и най-вече това, което ние можем да променим, какво влияние може да окаже това.
- Какво можем да променим?
Пламен: Ние сме тези, които ще донесат модерното, новото. От нас зависят и биха зависили и в бъдеще много неща. Като млади, толкова заинтересовани, интелигентни и добре възпитани в различни гледни точки за немалко неща, смятам, че
бихме допринесли за интеграцията на хора, чието мнение досега не е било чуто
Ще помогнем за интеграцията на по-голяма част от обществото.
- “Политика” мръсна дума ли е?
Пламен: По-скоро има мръсно схващане за нея. Това може да се дължи както на самите хора, така и може би на това, което са видели. Но не смятам, че “политика” е мръсна дума, или поне не смятам, че би трябвало да бъде. Това е сериозна част от живота ни.
Редно е политиката да се развива в по-правилна посока - трябва да отваря на всеки възможност както за себеизява, така и за личностна интеграция сред останалите.
Дорина: На мен “политика” ми е любима дума, защото, откакто съм влязла във Френската, знам, че това ще работя, че това ще уча и че с това ще се занимавам. Такива са ми профилите. Мисля също както Пацо, има схващане, което не е разбрано правилно. Но за мен политиката е
начинът, по който мога да управлявам един ден България заедно с подходящия екип
и да вляза в Европейския парламент.
Виктория: Политиката е връзката между хората, а тази връзка не трябва да е мръсна в никакъв случай.
Виждали сме и много позитивни ходове от хора, които се занимават с политика. Много правилни решения, много себеотдаване за останалите.
В днешно време има едно криво разбиране за това какви всъщност са нашите ценности, какво искаме да постигнем. Става едно масово объркване не само у нас.
Никога не сме си представяли модерния свят да бъде такъв - с насилие,
с безочие към останалите и най-вече с липса на емпатия. Затова политиката може да бъде възприемана като добра дума - аз наистина го вярвам, само и единствено ако хора като нас осъзнато и информирано правят избора си. Защото ние на практика си избираме кой да се занимава с политиката.
Живеем в демократично общество, в което, ако ние не се застъпим за това да достигнем нашите ценности и морално те да бъдат оправдани, след това нямаме право да наричаме политиката "мръсна". Това е много важно да се възпитава не само в България. Като цяло говоря за съпричастието към останалите. Никой не би могъл да съществува сам, не само като държава, като нация. Ние всички сме свързани. Политиката е именно това. Политиката трябва да бъде една мирна връзка между хората и разбира се, да бъде правена много отговорно.
Емануил: Именно защото ние избираме тези, които да водят политиката ни, смятам, че това не е мръсна дума - защото чрез нея тези, които са избрани от обществото, представляват интересите му. И дори понякога да се допускат грешки и злоупотреба с доверие, това не прави самата дума “политика” мръсна. Мисля, че дадено индивидуално отношение към нея не трябва да променя общия ни поглед към идеята.
- Смятате ли, че сме по-малко европейци от другите?
Емануил: Не бих казал, че сме по-малко европейци. Може би сме по-малко напреднали. Или дори да сме изостанали, но не виждам какво може да ни направи по-малко европейци. Имаме култура, имаме история. Правим опити за внедряване в европейската общност. Всъщност не просто опити - успешно успяваме да се доближаваме към общото.
Мисля, че имаме равно право с останалите да се наричаме европейци, което право сме добили и за което право всички работим.
Виктория: В никакъв случай не сме по-малко европейци. Може би по-малко се изявяваме като европейци. В държавата ни, ако трябва да сме честни, има много различни мнения по различни теми. Ние не се обединяваме върху едно виждане, чисто европейско, по много важни въпроси. Ако с действията си и с изразяване на гражданската си позиция се покажем като европейци, като застъпници за европейските ценности, а това най-вече е мирът, бихме могли да бъдем такива. Например влизането ни в Шенген беше много важна стъпка, не само че се отразява добре за транспорта и т.н. Така показваме на света, че ние сме пълноправна част от ЕС и искаме да следваме този модел като всички останали държави. Има още стъпки в тази посока. Изключително много се интересуваме от тази тема, която в момента е много актуална.
Често споменаваната дума у нас е страх.
Този страх идва от липсата на информация
Например, когато говорим за приемане на еврото у нас. Страхуваме се от инфлация. Но статистиките ясно показват, че в държавите, които са приели еврото, икономическите им проблеми далеч не идват оттам, напротив, това е сред решенията. Много е лесно да се правят заключения, които не се базират на конкретни факти.
Дорина: Мисля, че сме много европейци и с едно много приятно ориенталско влияние в традициите. Дълго време сме имали интеракция с османското население и не само. Когато бях във Франция на обмен, тогава видях, че ако приемем, че французинът е чистата форма на европеец, те много повече си ценят личното пространство, много повече ценят тишината, това да мълчат, това да изчакват другия. Тогава си дадох сметка, че все пак аз предпочитам българския начин на разбиране и на интеракция, защото може би точно заради всичките връзки, които сме създали през годините и през вековете с другите народи, и влиянието, което сме получили от Турция, от Гърция, сме създали една общност, която уважава всеки човек, независимо от религия, пол и т.н. Успяваме и да сме много свързани с хората, за което и Вики говореше. Затова не мисля, че сме по-малко европейци, напротив -
европейци сме с приятно приятно ориенталско влияние в традициите
Пламен: Това, което показва историческото ни минало, и това, през което сме преминали най-вече в началото на миналия век, е една своеобразна динамичност и доста голяма промяна след един тежък период от нашата история, който е невъзможно да забравим. Бързината, с която успяваме да се променим и да се адаптираме към модерното, е впечатляваща. Това, което се случва в момента, е една своеобразна борба срещу този балкански синдром, който малко или много се е установил с времето.
