Новоиздадените два тома на БАН са най-пълното изследване за Македония и погледа на българите към тази географска област, казва историкът
- Проф. Николов, с какво издадените наскоро два тома "Македония. История и култура от древността до днес" се отличават от всичко, публикувано у нас по тази толкова значима тема?
- Досега не е имало такова пълно издание за Македония и за погледа на българите към техните сънародници, живеещи в тази географска област. Това, което е издавано през последните 30 години по темата "Македония" не е малко. През 1994 г. има едно издание, инициирано от Македонския научен институт, но имайте предвид, че по това време все още не са отворени и изучени архивите. След това е имало и други издания, а и много отделни публикации по темата. Хората са писали, правили са изследвания, но всичко е било издавано в малки тиражи. Помолих за списък и се оказа, че има правени около 200 издания, но повечето от тях не могат да бъдат намерени и прочетени освен в някоя библиотека. Последно е било инициирано и друго издание за Македония в два тома, което е на издателство "Тангра" и също е много интересно. Отделни важни теми са разглеждани и там. След което е решено да се направи едно още по-пълно и всеобхватно издание. Когато започна нашият мандат в академията, Македонският научен институт и Институтът за исторически изследвания на БАН вече бяха подхванали работата по това пълно и всеобхватно издание и бяха напреднали много. Но това беше преди 7 години и след много работа по двата тома, ето ги сега пред нас. И нещо много важно, което ще добавя - всичко в това издание е написано изцяло по извори.
- Какви са изворите, които са използвани?
- А, извори има много, но вече зависи кой как ги чете. Защото, ако ги четеш така, както ги четат в Скопие...
- Как ги четат в Скопие?
- Ами там, където в изворите е написано "българин", те го зачеркват и пишат "македонец". Като заместник-председател на БАН бях предложил на колегите от тамошната Македонска академия на науките и изкуствата да направим издание с всички исторически извори, в които се споменава Македония. Така, както се издават извори, по най-модерния начин. Те на думи се съгласиха, но това си остана неосъществен проект, тъй като те нямат интерес от такова издание именно защото четат изворите по странен начин. Това е и проблемът със смесената историческа комисия, затова тя е доникъде. Просто не работи. Срещат се, но трудно напредват заради това разночетене на изворите. Да вземем за пример Гоце Делчев. Той, докато е жив, казва, че е българин. Те сега ни казват: Не, той се е писал македонец. Добре, кажете ни къде точно Гоце Делчев е написал това? Неясно къде... И така по същия начин за когото и каквото се сетите от историята.
Затова тези два тома бяха направени точно по изворите и никой не може да оспори написаното. Това беше главното и най-важно условие пред колективите, които са работили по тях - абсолютно спазване на историческите извори. Така всичко събрано в това изследване е неоспоримо. И наистина, не е спестено нищо. Например как се конструира така нареченият македонски език език. Събират се на 2 август 1944 г. в манастира "Св. Прохор Пчински" и решават да има македонска държавност и официален "македонски език", който тепърва ще се създава. Първата им граматика - взета е една българска граматика и е направена македонска граматика. В сръбския език има падежи, в български - няма. Затова и в македонския няма.
- Но днес те говорят различно от нас.
- Сега македонският език изобилства от сърбизми и чуждици и вече е различен език, но преди това си е български език. Днес македонската идентичност не се оспорва от България - могат да наричат себе си и езика си както искат, но историята не бива да се замазва и подменя със задна дата. Затова казвам, че в тези томове не е спестено нищо, включително и грешките на българската държава също не са спестени.
- Накратко какво съдържат тези два тома?
- Първият том започва с предговор за названията на географската област Македония в балканската топонимия и Македонския въпрос. Съдържа история на Македония през Античността и Средновековието, нова и най-нова история - късната Османска империя, времето на Екзархията, националноосвободителното движение, Вътрешната македонска революционна организация и всичко до Втората световна война. Вторият том обхваща времето след 1944 г., Македонския въпрос в политиката на Народна република България и Федеративна Югославия, съответно поглед през призмата на бежанските организации у нас и организациите в Западна Европа и в САЩ, Канада и Австралия. Чак до съвременните отношения на България с Република Северна Македония от 1991 г. до наши дни.
Но в този втори том има и една друга много важна част, която засяга езикознание, етнология, култура... Българските говори в различните региони, словесните традиции, носии, обичаи, музика и танци, фолклор. Македония в българската художествена литература, в поезията, в изобразителното изкуство и киното е друга много интересна и добре описана част. И накрая темата за Македония и българската национална памет. Въобще можем да кажем, че е изследвано отношението на българите към Македония.
- Вие сте историк, но интересите ви са в съвсем друга област - археологията, каква е връзката ви с това издание за Македония?
- Причината е, че съм куратор на Програмата за изследване на българската диаспора извън страната. По тази програма от 2020 г. насам излязоха издания като "Традиции, памет и идентичност на българите в Украйна и Молдова", "Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век", "Българите в Западна Тракия - граници и идентичност", "Битолски надпис на Иван Владислав", "Говорът на българите в Раховец, Призренско", "На духовния фронт от Илинден до Балканската война - Българската екзархия и екзархийските институции 1903-1912", "Солун - мечтаният град" и още няколко. Това е накратко причината и връзката ми с това издание, за което говорим.
- А какво цели издаването на тези два тома за Македония освен събирането на изворите в едно обобщено и прегледно издание? За кого е предназначен този фундаментален труд - за българите, за македонците, за политиците, за държавниците?
- Знаете, че днешната политическа класа е неграмотна. Така че ако някой от тези представители на политическата класа иска да прочете за Македония, трябва да има къде да го прочете. И вече има. Но не това е основната идея. Всичко е написано толкова четивно и прегледно - с много карти, снимки и илюстративен материал, защото идеята е това да стигне до възможно най-много хора. И до тези, които все още помнят корените си, но най-вече до младото поколение, което расте.
- Може би не толкова за македонците е предназначено, колкото за българите.
- Това е осъществяване на връзката между двете части на един народ. Затова е добре да бъде прочетено и тук, и там. И затова настоявам да представим изданието и в Република Северна Македония, въпреки че не ми е ясно точно как би се случило това.
- При сегашната политическа ситуация там може би ще е трудно. На 8 май предстои втори тур на президентските избори, а държавният глава Стево Пендаровски по време на досегашния си мандат не се показа като голям приятел на България. Не знам дали можем да очакваме, че неговият опонент и претендент за поста проф. Гордана Силяновска ще е по-различна в политиката си към нас.
- Тя би провеждала същата политика, дори може да очакваме да е и по-лоша.
- Защо? Защото професорката претендира, че изхожда от позициите за историчност ли?
- Къде е тази историчност? Когато четеш какво е написано в учебниците, по които учат македонските деца, можеш само да се хванеш за главата. А не е като да няма достатъчно достъпни архиви вече, по които би могла да се разработи една разумна учебна програма. Но просто там няма никакво желание за какъвто и да било разумен подход. Затова и историческата комисия едва крета, само си късат нервите колегите.
- Добре де, това ли е начинът, трябва ли въобще да преговаряме с тях при това положение?
- Да, няма друг начин, колкото и безнадеждно да изглежда понякога. Преди БАН и Македонската академия на науките и изкуствата бяха в много добри отношения. Имахме 35 общи проекта още от времето на акад. Воденичаров. После с акад. Ревалски начело продължихме добрите връзки, довършихме старите проекти, започнахме нови. Имахме срещи и тук, и в Скопие. Нещата вървяха добре, но изведнъж се обърнаха. След Таки Фити избраха за нов председател на македонската академия Любчо Коцарев. Той е от здрава българска фамилия, чичо му е бил кмет на Охрид между 1941 и 1944 г., а пък той ругае българите на ставане и лягане.
Но въпреки всичко трябва да продължим да работим в името на бъдещите поколения. Затова и историческата комисия, ако въобще нещо може да промени, то трябва да е учебниците, по които се преподава в Северна Македония. На децата там им промиват мозъците, че българите са най-големите врагове, както едно време у нас се промиваха мозъците от най-крехка възраст. Спомням си, дъщеря ми беше много малка, връща се от детска градина и ми казва: Тате, знаеш ли кой е най-добрият човек на света? Аз очаквам, че ще каже, че това е майка , но тя ми отговаря: Чичко Ленин! Призля ми. После в първи клас ми заговори за Павлик Морозов. Колко хубава книга била, им казала учителката. Попитах я знае ли, че този Павлик Морозов е предал родителите си. Бях бесен. И досега съжалявам, защото това е единствената книга, която съм скъсал в живота си, но по отвратителен начин промиваха мозъците на децата ни. Сега го правят с македонските деца, набивайки им в главите да мразят българите. Няма как и не можем да очакваме бърза промяна, но това трябва да се промени. Друг начин няма.
