Преди година и половина открихме първия фотоволтаичен парк и заради добрите резултати и стратегията ни за нулеви емисии решихме да увеличим зелената енергия с още 3 соларни парка, казва главният изпълнителен директор на групата "Аурубис"
- Г-н Харингс, преди близо 3 години правихме с вас първото интервю за българска медия. Тогава казахте някак уклончиво, че бихте разширили производството на рафинирана мед, но е висока цената на тока в България. Сега обявявате инвестиция за 800 млн. лв. в Пирдоп и Златица. Какво мотивира това решение?
- “Аурубис” избра стратегия за растеж на база на изключително голямото търсене на мед и други метали. През 2021 г. тя беше приета и я изпълняваме. Общо инвестираме в разрастване на производството в заводите ни в целия свят 1,7 млрд. евро. Реализираме много проекти във вече съществуващи производства, както и правим инвестиция в абсолютно нова производствена мощност в САЩ за рециклиране на медта.
В тази стратегия за разрастване
заводът в Пирдоп има централна роля
Както преди 3 години ви казах в интервю, много инвестиции започнаха тук, някои са приключили и вече имаме общ пакет от вложения, който се изпълнява. Например, преди година и половина открихме първия фотоволтаичен парк и заради добрите резултати и стратегията ни за нулеви нетни емисии взехме решение да разширим капацитета на този фотоволтаичен парк четири пъти с още три соларни парка. Днес (25 април - б.р.) започваме изпълнение на инвестиция от 400 млн. евро, като с първата копка поставихме началото на строителните работи.
- “Аурубис България” е най-голямото предприятие у нас. Къде ще се нареди то след разширението на рафинерията за катодна мед и увеличаване на производството от 230 хил. на 340 хил. тона годишно, което е близо 50%?
- Заводът ни в България е много важна производствена мощност в групата на “Аурубис”. С инвестициите, които правим тук от 2008 г. насам, когато придобихме предприятието, и с разширяването на електролизата, която започва сега, оттук ще излиза 30% от произведената от “Аурубис” рафинирана мед. От това става ясно, че заводът ни в Пирдоп е много важен в портфейла на цялата група.
- А докъде стигнаха намеренията ви за рециклирането на мед?
- Нашата стратегия има три основни стълба. Единият е разширяване на съществуващите производствени мощности, за да се произвеждат повече цветни метали и мед, и като цяло резултатите от производството в Европа трябва да се подобряват. Вторият стълб е разширяване на капацитетите за рециклиране на метала в нашите заводи. Инвестираме в Германия, в Белгия и в нов завод в САЩ, който е само за рециклиране. Третият ни стълб е устойчивост с декарбонизация и опазване на околната среда и влагаме във ВЕИ. Залагаме и на използването на нови зелени енергии - на амоняк, водород, и в Хамбург имаме пилотен проект за инвестиции в тези области, за да подготвим следващите проекти за декарбонизация.
- Пазарът на мед, а и на злато, сребро и други метали е с устойчив тренд нагоре. Енергийният преход е в разгара си, което ще иска още и още мед. Това е добре за “Аурубис”, нали?
- Ние произвеждаме 1,1 млн. тона мед в Групата. Тук от Пирдоп и Златица
ще идват 0,34 млн. т след пускане
на разширената рафинерия
Произвеждаме и други индустриални метали като никел, цинк, както и родий, паладий, злато, сребро - около 20 метала. Имаме голям портфейл от различни метали. Разрастването на пазарите на метали е добре за “Аурубис” и за всички ни, защото търсенето на мед означава, че декарбонизацията върви напред. Медта е необходима за производството на възобновяема енергия, за подобряване на електроразпределителната мрежа, за електрическите автомобили, да не говорим за дигитализацията - компютрите, изкуствения интелект.
- Какъв дял от концентратите за производство на мед идва от българските мини?
- В Пирдоп има потребност от 1,4 млн. т медни концентрати за производството, една четвърт от тях са от местните рудници. Голямо предимство на завода в България е добивната промишленост тук.
- Европа мина през кошмарни цени на тока, породени от кризата с газа. Вие преди 3 години казахте, че електроенергията у нас е скъпа, а енергоинтензивно предприятие като вашето търси конкурентни цени на енергията. Как преживя групата ви този умопомрачителен ръст на цените?
- Енергийната криза и екстремно високите цени на енергоносителите бяха голямо предизвикателство за всички производители.
Беше важно, че
политиците в България, а също и в
другите държави,
в които имаме производствени мощности,
сложиха таван на цените
за промишлеността.
И по този начин дадоха възможност да продължим да произвеждаме. Ако “Аурубис” и други енергоинтензивни индустрии като нас плащаха високите цени на тока, изобщо нямаше да сме конкурентоспособни. В Европа ни е необходимо конкурентоспособно снабдяване с електроенергия и с все по-малък въглероден отпечатък. Държавите в ЕС полагат огромни усилия за това. Пътят, по който върви България по отношение на ядрената енергетика, според мен е много важен стълб за постигането на тези цели. При производството на ядрена енергия почти няма емисии. В “Аурубис” също го правим. ВЕИ са повелята на нашето време, имаме ясна стратегия за нетна нула и инвестираме тук, където климатът е предразполагащ със слънцегреенето, затова поставяме ударението на производство на електроенергия от слънчевите лъчи. В България виждам много положителна посока в развитието на фотоволтаиците, а също и в строителството на ядрени мощности, за да се произвежда електроенергия без отпечатък, когато няма слънце и вятър. Мисля, че
Германия пое в погрешна посока в това
отношение
- Със затварянето на атомните централи ли?
- Да. Тя изключи атомните електроцентрали. Германия по-скоро трябва да вземе пример от България.
- Наблюдавам, че в Германия, когато спре да духа вятърът, се палят въглищните централи.
- Германия днес има скъп ток и след Полша е с най-много отделяне на въглероден диоксид. Енергийната политика в Германия досега не е много успешна и трябва наново да се осмисли, за да се справим с необходимостта да бъде конкурентно производството на електроенергия, да няма толкова въглероден диоксид и да бъде на разположение, когато е необходима тази електроенергия.
- “Аурубис” дава най-ниския въглероден отпечатък в медната индустрия, така ли е?
- Да, на тон произведена мед.
- Какво вложихте, за да се постигне това?
- В “Аурубис” гледаме на това в цялост и изчисляваме колко средно е въглеродният отпечатът в производството на мед. Ако средният отпечатък на медодобивната индустрия в света е 1, то нашият е само 0,4. От много време - от 15-20 години, последователно въвеждаме нови технологии и променяме нашите производствени процеси. Много инвестираме, за да стигнем до тези 0,4.
- След фотоволтаичната централа от 10 мегавата сега ще строите още три парка и мощността ще стане 41 мегавата соларна енергия. Какъв дял от производството ще покрива тази електроенергия?
- Средно 15% от нужната ни електроенергия тук в България.
Преди година и половина открихме
първия фотоволтаичен парк и заради
добрите резултати и стратегията ни
за нулеви емисии решихме да увеличим
зелената енергия с още 3 соларни парка
Роланд Харингс, главен изпълнителен директор на групата “Аурубис”:
