Населението на Иран е почти десет пъти по-голямо от това на Израел, но за сметка на това брутният вътрешен продукт на Ислямската република е значително по-малък. Може ли Иран изобщо да си позволи да воюва?, анализира Томас Колман
САЩ и ЕС налагат нови санкции на Техеран, а през това време от Иран се съобщава, че страната е изнесла повече нефт, отколкото през последните шест години. Иранският министър на петрола Джавад Оуджи обяви през март, че нефтът е донесъл на Ислямската република над 35 милиарда долара.
Тези приходи са изключително важни за Иран, включително за поддържането на социалния мир. Голяма част от населението страда от последствията от международните санкции, които доведоха до обезценяване на местната валута и до огромен ръст на инфлацията, която достигна близо 40 процента.
През последните седмици, когато се очакваше изостряне на конфликта с Израел, риалът загуби една четвърт от стойността си спрямо американския долар. "Това обезценяване на местната валута веднага се отразява на цените, тъй като Иран внася много стоки", посочва пред ДВ икономистът Джавад Салехи-Исфахани. Той допълва, че за много от стоките, които се произвеждат в страната, се използват вносни компоненти, което вероятно ще доведе и до още по-висока инфлация.
Жизненият стандарт е на нивото от 2005 година
Тъй като Иран не може да задоволи сам хранителните си нужди, цените на храните се повишават още повече заради обезценяването на валутата и инфлацията. "Това се отразява най-много на бедните - те харчат за храна към половината от доходите си", казва Салехи-Исфахани.
Средната класа също е потърпевша. "Заради санкциите жизненият стандарт е спаднал до нивото отпреди 20 години", посочва икономическият експерт. "Докато икономиката е на същото ниво или дори на малко по-високо."
Статистическите данни сочат, че през 2022 година селското стопанство е съставлявало 12,5 процента от брутния вътрешен продукт, промишлеността - около 40 процента, а секторът на услугите - 47 процента.
Икономическата ситуация зависи от износа на петрол
Страната е изключително зависима от износа на суров петрол. Тъй като 90 процента от него се изнасят за Китай, западните санкции са по-скоро нямат ефект. Но управляващите в Техеран все повече се опасяват, че важният петролен сектор може да стане цел на евентуален ответен удар от страна на Израел.
"Сигурен съм, че те се безпокоят, тъй като война, която би навредила на петролния сектор, ще представлява тежък удар за икономиката", изтъква Исфахани. Той посочва, че в резултат на увеличения износ на петрол, иранската икономика определено се е развила.
Това обаче не е довело до повишаване на жизнения стандарт на населението, подчертава Исфахани. Тъй като много финансови ресурси се изтекли за разширяване на армията и за други мерки на режима.
Израел е много по-богата държава от Иран
Много средства така или иначе изтичат в непрозрачните структури на шиитските управници в Техеран. Индексът на "Трансперънси интернешънъл", който измерва корупцията, поставя Иран на 149-о място от 180 държави.
Особено непрозрачна е ролята на Революционната гвардия и на религиозните фондации, които контролират централни части от икономиката. Те не плащат данъци, не трябва да представят отчети и са подчинени основно на политическия и религиозен водач на страната аятолах Али Хаменей.
Макар приходите от петрола да са се стабилизирали през последните години, икономиката на Иран е всичко друго, но не и силна. Населението от 88 милиона души е почти десет пъти по-голямо от това на Израел, докато брутният вътрешен продукт през 2022 година е значително по-нисък от този на Израел - 413 милиарда срещу 525 милиарда. Така стоят нещата и с БВП на глава от населението - в Иран той е 4043 долара, а в Израел - 54 336. За сравнение - през 1990 година БВП на глава от населението в Иран е бил 10 660 долара.
Готов ли е Иран за война с Израел?
В първите три месеца на тази година Техеран успя да продава средно 1,56 милиона барела суров петрол дневно. "Иранците владеят изкуството да заобикалят санкциите", написа по този повод енергийният експерт Фернандо Ферейра във "Файненшъл таймс". Затова неговата препоръка е - ако правителството на Байдън наистина иска да постигне нещо, би трябвало да се фокусира върху Китай, който получава почти целия износ на нефт от Иран.
Но независимо дали санкциите ще бъдат изострени или не, дали в момента иранската икономика има готовност за възможна военна ескалация с Израел?
Отговорът на Джавад Салехи-Исфахани е еднозначен: "Като цяло тя не е готова за продължителен военен конфликт. Затова управляващите в Техеран внимават да не се намесват във войната в Газа. А и нападението срещу Израел бе по-скоро символично, отколкото предназначено да нанесе щети."
