Те са първите, които не са зомбирани от белезите на миналото - безконфликтни, правят осъзнати избори, грижат се за себе си, без да забравят изконните ценности
Трансформацията на управляващите елити не може да стане от днес за утре, но политиците все по-често ще са принудени да правят малки крачки в правилната посока
Нямам съмнение, че България един ден ще е сред най-щастливите нации в света раните от историята вече не носят болка и страдания, а дават сили, свидетели сме на толкова красиви прояви на благородство и приятелство
Все още има възрастни, смятащи, че от тях нищо не зависи - още са част от соцвица "Ние ли да си носим въжето да ни обесите"
Българите помагат всеотдайно дори когато им е трудно, но така те се чувстват все по-уверени в собствените си сили
- Г-жо Балаян, броят на разочарованите от политиката видимо расте, сега единствено младите са тези, които могат да поднесат изненади. Социолозите улавят при тях активност, която сякаш е доста по-голяма в сравнение с предишни години.
- Не следя политиката, но за България мога да кажа, че младите все по-често ще променят "играта", защото израсна едно ново поколение, което живее свободно. Нещо, което е по-трудно за хората, чийто живот е преминал основно в периода на социализма, когато възприемането на свободата бе доста извратено. Но родените след 1990 г. - по време на прехода, са различни. А тези след 2000 г. са щастливците, които никога не са били облъчвани от социалистическа доктрина и пропаганда. Това са млади хора, които са напълно свободни в своите избори, те имат свое мнение почти по всички въпроси, забележете, че сега дори децата имат свое мнение и родителите се съобразяват с него. Разбира се, не искам да идеализирам това, което става с младите, но имам достатъчно лични наблюдения, за да твърдя, че расте едно уверено в себе си поколение, което осъзнава, че образованието не е достатъчно и трябва да се търсят най-добрите възможни учебни заведения, тези млади хора си поставят високи цели, работят, за да ги постигнат, водят динамичен начин на живот, тренират и се грижат за външния си вид. Познавам много от тях и затова смятам, че се формира поколение, което постига своите цели. Колкото и да говорим, че дигиталната революция им се отразява негативно, за минусите й, тези младежи смело избират какво образование да получат, в коя държава биха се чувствали добре, за да учат, да живеят, да създадат семейство и този избор ги формира. За мен е много интересно да наблюдавам, че този избор на младите не се отразява на изконните семейни ценности в България. Същевременно ми се струва, че именно тези млади хора са поколението, което ще "излекува" възрастните от раните и белезите на социализма, от травматичните истории за петвековното робство, тази склонност към подчинение сякаш изчезва, отстъпвайки на нови правила и толерантност. Затова смятам, че сме свидетели на една голяма революция, която става в съзнанието - в един момент младите ще вземат всичко в свои ръце.
- Това как ще се отрази на политическата класа? Ясно е, че тя няма да се промени като с магическа пръчка, но дали ще се реформира, за да покрие изискванията на младите?
- Няма как тази промяна да стане веднага, но трансформацията е в ход, това е абсолютно сигурно - промяната се забелязва в поведението на хората, тя е в главите, защото все повече българи имат избор и го осъзнават.
Благодарение на него стават все по-самостоятелни и поемат отговорност за живота си. Затова смятам, че не само в България, а и по света много скоро ще стартират сериозни промени. И това няма да е просто подбутване на политическата класа, за да се пробуди, а ще е едно сериозно бутане.
Политиците няма да имат никакъв избор, освен да се съобразят с 25-26-годишните - за мен това са младите, които са безконфликтни, те не са обсебени, не са зомбирани от миналото. Истината е, че в историята на всеки народ има тежки, травматични моменти, които се запечатват в общата памет и тормозят нацията десетилетия наред. Днес се забелязва обратна тенденция - миналото не е забравено, но то сякаш вече не трови душите и сърцата на хората. Младите продължават напред и сякаш болката вече не е пречка да изпитват радост от живота. Няма го и чувството за вина пред прадедите, че те се мъчели, а днес ние живеем добре.
Това е чиста психология в сферата на неосъзнатите процеси, но са необходими години, за да се преодолеят тези тежки моменти и да се стигне до етапа, в който миналото не ни пречи, а ни помага. Вече можем да изпитваме към него уважение, възхищение, любов и това ни дава сили да продължим напред. В България върви именно този преход, когато миналото не завлича хората на дъното, а им дава крила.
- Тези дни излезе едно много интересно проучване в световен мащаб на "Галъп" и аналитичния център в Оксфорд, което се прави на всеки 10 години - през 2013 и 2023 г. Най-интересните изводи са свързани с младежите ни, които са на 40-о място от 141 държави като усещане за щастие и благополучие. С това изпреварват дори връстниците си в САЩ, в Канада, в Австралия. Какво мислите за този парадокс - в света бушуват няколко сериозни военни конфликта, климатът се влошава, а нашите млади напук на всичко са щастливи.
- Това е една обща заслуга, в която смятам, че и аз имам скромен принос. В това отношение искам да поздравя всички телевизии и вестници, защото, когато дойдох в България през 2011 г. в периода на първото проучване - преди да се публикуват данните през 2013 г., никой не бе чувал за смехотерапията. Тогава всички медии подкрепиха този процес - да има смях, радост и те станаха синоними на здраве и добро самочувствие. Смятам, че това десетилетие от 2013 до 2023 г. доброто настроение, смехът, хуморът станаха моден тренд. Според мен десетилетието преди 2013 г. хората се опитваха да оцеляват емоционално и физически. Сега все повече българи работят над себе си, замислят се какво ги натоварва, избират здравословни храни, започнаха да се грижат за себе си, доходите се повишиха, в резултат на това се появи избор и чувство на свобода, започнаха да пътуват в чужбина, вече всеки има избор с какво да се занимава, изчезна страхът, че утре може да нямаш работа, изчезна ужасът, че не ти стигат парите да си платиш сметките. Разбира се, винаги има хора, които са затруднени, но държавата се развива добре и тази свобода дава радост на все повече хора. А младите изпреварват останалите по щастие, защото при тях това е вътрешно състояние, тази радост не зависи от външни условия и колкото повече избор имат, толкова по-голяма отговорност ще носят за изборите си. Младите наблюдават света внимателно, знаят, че са част от него, че могат да избират приятели из цялата планета, могат да работят във всяка точка на земното кълбо, да живеят радостно и здравословно.
Свободата на избор невинаги води до правилни избори, но българските младежи намират пътя как да живеят щастливо, независимо от външните обстоятелства. Сякаш цялата мъдрост на този изстрадал български народ, минал през толкова тежки периоди в историята си, сега се предава на младото поколение и всички оценяват истинското значение на радостта.
Ако човек не е минал през сериозни и драматични изпитания, той може никога да не разбере какво е щастие и радост, затова не се съмнявам, че един ден България ще е на първо място в тези класации. И тя ще бъде пример, че човек може да живее щастливо независимо от условията - това е присъщо само на мъдрите и древни народи, формирани от историята и изминали дълъг и труден път към своето щастие. Като цяло смятам, че върви процес на осъзнаване, промяната ще е неминуема.
- Другата интересна тенденция е, че българите като цяло от 2013 г. досега - за 10 години, са се придвижили с 60-ина места напред в тази класация - от 144-о място сега сме на 81-о. От една страна, доходите са се повишили 2,5 пъти за този период, но очевидно става и революция в главите ни, защото досега винаги сме се определяли като най-нещастни, най-мрънкащи, най-бедни и т.н. Сега отново сме с най-нисък брутен вътрешен продукт в Европа, но сме доста по-щастливи.
- Трансформацията става изведнъж чрез подсъзнанието - това е подсъзнателен механизъм, тъй като много-много хора са полагали усилия тази тенденция да си проправи път. Включително аз се грижа моите 305 хил. последователи в социалните мрежи всеки ден да са в настроение, работя с учители, за да предадат радостта в училищата. Заедно с това забелязвам, че фирми, дори аптеки на страниците си във фейсбук публикуват смешки, за да създават радост. В един момент тези усилия така се натрупват, че се превръщат в нещо като лавина, която буквално променя средата. Затова смятам, че ако политическата класа поеме грижата за този процес - на държавно ниво, тя ще може да пресъздаде нацията, ще я поведе в една много добра посока и ще може да я излекува от недъзите на миналото. Ако елитите са разбиращи, ако сред тях има будни хора, които осъзнават, че посоката е една - към доброто, към радостта, че ценността на живота не е само в парите, а в това колко щастливи дни имаме, колко добро сме направили, в един момент този процес ще задейства съответните механизми в подсъзнанието и промените ще станат необратими.
- Звучи оптимистично.
- Да, защото с просто око се забелязва, че българите вече не са в онова полузаспало състояние, а се пробуждат и ако този процес се управлява от талантлива политическа класа, през следващите 10 години може да започнат тектонични промени.
- А ако политическата класа не е талантлива?
- Пак ще има резултат, но ще е с негативен знак. Това са подсъзнателни механизми.
- В проучването има един много интересен въпрос - в трудна ситуация имате ли на кого да се обадите и все повечето българи казват: "Да". В същото време в много западни страни отговорът дори при младите е "Не".
- Това е чиста народопсихология. Колкото и да се променя народът, за българите има святи неща - винаги ще се възхищавам на красивите прояви на приятелството тук, на безкористната помощ, хората помагат всеотдайно дори когато това е трудно или им струва много пари, усилия... Това е определящо за българите. Но благодарение на тези благородни жестове те се чувстват все по-добре, по-уверени в собствените сили и не са самотни.
- Тези променящи се българи какво биха искали от политическата класа? Ще искат ли и тя да се променя заедно с тях? В проучването се констатира, че вече се пропуква желязната философия на българина от миналото, че нищо не зависи от него.
- Тази тенденция днес може да съществува само при най-възрастните, които са останали в миналия век. Това мислене е характерно за социализма, за робството, когато някой друг решава. Ако си спомняте при соцрежима имаше един много показателен виц. На група хора им съобщават: "Утре ще ви обесим". Един човечец вдигнал плахо ръка и го попитали какво иска, а той казал: "Не, не само да уточня - ние ли да си носим въжето или вие ще ни дадете?". Факт е, че отдавна забравихме тези лафове, но онези времена бяха такива, че се изискваше пълно послушание и е напълно нормално, че все още има възрастни, които смятат, че от тях нищо не зависи. А промяната при политическата класа ще върви постепенно. Не трябва да забравяме, че самата тя произлиза от нас. Политиците също са хора, които живеят тук. Но рано или късно и те ще усетят полъха на промяната, който е най-осезаем при младите. Мисля, че елитите в цял свят ще се подмладят, особено в държавите, които вземат важните решения. Като психолог навсякъде забелязвам, че са в ход промени, които са неизбежни. Но познавайки политиците, мисля, че те ще правят малки крачки към тях.
- Тези дни пред "24 часа" директори на училища споделиха, че в провинцията има деца с проблеми, които се нуждаят от обичта на учителите и те им я дават, там всички се познават и е по-лесно. В София обаче те виждат деца, които не разрешават на учителите да им дадат обич. На какво може да се дължи този феномен?
- Във въпроса ви има много неизвестни, тъй като не става ясно нито каква е възрастта на децата, нито дали са предимно момчета, или момичета, както и кой как разбира обичта - това може да е прегръдка, поглед, думи на подкрепа, да похвалиш детето, да го вдъхновиш. Тоест не е ясно как се стига до този извод. Като психолог аз не вярвам, че има дете, което не би приело искрена похвала или подкрепа.
От друга страна, е важно кой как разбира обичта, за някои тя е свързана с прегръдки, с погалване, но същевременно има деца, които нямат нужда от това. Нещо повече, след 12-годишна възраст те навлизат в период, когато имат нужда да бъдат приети от връстниците си и тогава учителят е необходимо да подбира правилните думи и да подкрепя децата.
Освен това ние не знаем в един клас как протичат отношенията в конкретика - децата могат да не приемат жестове на обич от учител, който вчера им се е карал, а днес иска да оправи отношенията. Факт е, че колкото по-малки са учениците, толкова повече са убедени, че всички наказания, агресия от страна на учителя са доказателство, че не са обичани. С други думи, необходимо е сериозно вникване в конкретните казуси, за да можем да направим обобщение от думите на един директор.
Като цяло колкото по-малки са децата, до 12-годишна възраст, толкова по-важна за тях е топлината, обичта, прегръдките. С израстването, а това напоследък става все по-рано, те осъзнават кои са, за тях е важно да покажат, че вече са големи, самостоятелни. Разбира се, това не означава, че нямат нужда от обич, но искат да покажат, че вече не са малки и следователно изискват с тях да не се държат по този начин. Тоест те всячески доказват, че са големи.
Докато при по-малките, особено до трети клас, те с удоволствие се прегръщат с учителите, макар че и там има голяма разлика между момичета и момчета. Някои момчета смятат, че тези емоции са прояви на слабост и "не са за тях". От тази гледна точка детайлите около възрастта имат определящо значение.
Освен това, ако някое дете не позволява да го прегръщат, това може да означава, че в семейството му това не е прието, там може да има много обич, но тя се проявява по друг начин. А може да означава, че детето е във възрастта, когато иска да се самоутвърждава и активно изучава социалните връзки. В тези периоди е важно да го подкрепяме, да знае, че може да разчита на нас, че го приемаме, макар че признанието на връстниците обикновено е по-важно.
СV
Моника Балаян е дипломиран психолог от Ереванския университет
Като независим треньор и психолог-консултант е провела над 10 хил. курса и тренинга в цял свят.
У нас е известна като основоположник на смехотерапията
Наградена е от Международната асоциация на юристите и психолозите за впечатляващ принос в психологията
Международното издание "Арменка" през 2023 г. я обяви за психолог на годината, а Международната асоциация на сценичните изкуства (WAPA) даде званието "почетен професор" за приноса й в психологията
