- Искаме спешна среща с представители на властите - да чуят как ние виждаме проблемите с катастрофите
- За 20 години на пътя са ранени 220 хил. българи - колкото в немалък град, а са намерили смъртта си 20 хил. души
- Неотдавна съд присъди 10 месеца затвор за избит зъб, а за убити деца шофьори получават условни присъди. Защо?
- Българската Темида нарича убитите на пътя "пострадали", но те не са си порязали пръста
- Шофьори, предизвикали смърт по шосетата, получават по-леки или условни присъди, за разлика от извършили икономически престъпления
- Тази липса на справедливост разболява няколко поколения в една фамилия - майки и бащи, баби и дядовци, братя, сестри, племенници. Има майки, които спят на гробовете на децата си
Петя Иванова и Нинелла Върбанова спечелиха голямата награда на 21-ата церемония “Достойните българи”. Двете са основателки на сдружение “Ангели на пътя”, което обединява родители и близки на деца, погубени от безразсъдни шофьори. Във войната по шосетата на България Петя е загубила доведения си син, а Нинелла - брат си и братовчед си. Те двете и всички останали семейства в “Ангели на пътя” са отдадени на каузата повече нито едно дете да не влезе в мрачната статистика на жертвите на пътя. Борят се за законови промени, които да не позволяват на убийците зад волана да избягат от правосъдие.
- Спечелихте най-високото отличие на церемонията “Достойните българи” - “Златният ритон” с усилията си да промените средата във войната на пътя. Успявате ли?
Петя Иванова: Борбата ни не е само да променим средата. Искаме да постигнем и законодателни промени. Но не само че не успяваме, но и срещаме незаинтересованост от политиците, цената за която я плащат нашите деца.
- Радвате ли се на наградата?
П. И.: Да, защото тя принадлежи на всички семейства, които загубиха деца и близки на пътя заради поредния пиян, надрусан и шофиращ с висока скорост джигит.
- Вие и вашето сдружение “Ангели на пътя” успяхте да съкратите срока, в който излизат пробите за употреба на алкохол и наркотици, нали?
П. И.: Да, отдавна настояваме за повече лаборатории. През януари тази година беше открита нова и са планирани да заработят още 4 тази година.
Много сме признателни на вътрешния министър Калин Стоянов, който застана до нас и ни помогна изключително много, приемайки каузата ни присърце. Искрено се надяваме да продължим да работим заедно.
След множество протести през годините постигнахме и това убийци като този на 14-годишния Филип на ул. “Гурко” да може да получават по-голямо наказание. Зад решението сме да се отнемат автомобилите на пияните и дрогираните шофьори, седнали зад волана.
Опитваме да постигнем пробив за законодателни промени, но трябват още много усилия, за да спре този ад по пътищата на България!
- Колко души обединява вашето сдружение?
Нинелла Върбанова: Няколко десетки семейства. Аз загубих брат си и братовчед си, Петя - доведения си син. Следя проблематиката от 24 години, но за съжаление, за този период нищо не се промени!
За 20 години по шосетата ни са ранени 220 хиляди души - толкова са жителите на немалък град в България. А с живота си са се разделили около 20 000. Не се ли вземат мерки, ще стигнем дотам във всяко българско семейство да има пострадал във войната по пътищата.
Разбира се, правим разграничение между загинали поради нещастно стечение на обстоятелствата или лоша инфраструктура и убити от виновно поведение на пътя. Вторите са такива, които са седнали зад волана под влияние на алкохол или наркотици или каращи агресивно или всичко заедно.
Тези убийци обикновено са мутри, синове на по-заможни хора, неграмотни и такива с купени шофьорски книжки.
Изрично уточняваме, че не желаем да се разправяме с всеки коректен шофьор, попаднал в ПТП, което може да доведе до ранен или убит човек!
Всички тези казуси са правно регламентирани и работят от десетилетия в други държави и не е нужно да откриваме топлата вода!
Един зам.-министър на правосъдието ни каза: “Откакто има автомобилен транспорт, има и произшествия!”. Според него законите са добри и няма какво повече да се направи.
Всъщност има много какво да се направи и е достатъчно да се вземат и приложат добрите практики и наказания от страните, в които жертвите са в пъти по-малко.
- Какво бихте попитали законодателите и представителите на съдебната система?
Н. В.: Например защо хора, извършили икономически престъпления, лежат в затвора повече от убийци на пътя? Десислава Иванчева, осъдена за корупция, стоя 8 месеца в ареста, убиецът на 14-годишния Филип, лежа едва 5 месеца, а този на Ани и Явор, който ги помете на бул. “Сливница” в София - 2 месеца. Иванчева получи присъда от 6 години затвор, но делата на другите може да се забавят година, две. Кой гарантира, че няма да напуснат през това време страната?
В Симеоновград преди години пиян шофьор уби 6 деца и получи само 12 години затвор. Но голяма част от убийците на пътя получават само условни присъди, а други излежават ефективните си присъди не в затвор , а в затворнически общежития на свободен режим!
Настояваме също така тези случаи да не се наричат произшествия, а убийства. Защото, когато съзнателно се качиш пиян или надрусан в колата, караш с 200 км/ч и размажеш едно дете, това не е без да искаш!
За жертвите на такива шофьори, както и за техните семейства няма никакво значение дали са били сгазени, пребити или застреляни. Крайният резултат е, че тях ги няма, няма го бъдещето им, а семействата им агонизират до живот!
- Как смятате да процедирате по-нататък?
Н. В.: Наскоро бях за първи път на две съдебни заседания за убити на пътя юноша и млада жена. Бях шокирана, че българската правосъдна система нарича убийците “извършители”, а убитите “пострадали”, сякаш са си порязали пръста или са си навехнали крака! Докато не започнем да наричаме нещата с истинските им имена, никога нищо няма да се промени!
- Казахте в предварителния ни разговор, че сдружението ви обединява семейства на жертви на пътя и им помагате да се справят със загубата. Как?
Н. В.: Много хора все още не знаят за нас , но се надяваме с времето все повече пострадали семейства да се присъединят към нашата организация.
Оказваме си взаимно морална подкрепа, защото държавата не само не съди престъпниците, но и не осигурява никаква психологическа подкрепа. Често близки на жертвите вместо от съответните служби или от психолог разбират за смъртта на близките си от адвокати, които набират нови клиенти. Знаете ли как ни съобщиха на нас преди време, че брат ми и братовчед ми вече не са между живите? Чистачки от болницата просто ни казаха, че всички от катастрофата са в моргата!
- Споменахте, че последните пет парламентарни избора са попарили очакванията ви да предоставите на властта ваши идеи и предложения за войната на пътя, за да променяте средата. Така ли е?
Н. В.: Да, независимо кой е на власт. Според зам.-министъра на правосъдието Георги Николов има тенденция у нас да се дават присъди в ниската граница. Очевидно тази тенденция не е случайна, а някой я задава. Щеше да е по-справедливо, дори при сегашните закони, присъдите на категоричните пътни убийци да са в горните граници. Съдете сами – миналата година присъдиха 10 месеца затвор за избит зъб, Десислава Иванчева за подкуп получи 6 години ефективна присъда, а за убити деца шофьори получават условни присъди!
- Как протича тази ваша борба за по-строги наказания на убийците на пътя? Вие самите сте потърпевши от джигитите по шосетата на страната.
Н. В.: В петък касационен съд гледаше убийствата на 22-годишна жена от Шумен от шофьор на кръстовище и на 15-годишен в кола, криволичеща по прав път със 100 км/ч. В резултат момчето е изхвърлено от автомобила и е с размазана глава.
Унизително е, че при такива дела родителите на жертвите са принудени да стоят в залата рамо до рамо с убийците на децата си. Слушат пледоариите на техните адвокати, които ги описват като прекрасни хора. Убийците се извиняват и получават или условна присъда, или минимална реална!
И ако правосъдието гали тези хора, то семействата на жертвите страдат с години. Чувството за липса на справедливост разболява физически и психически няколко поколения в една фамилия - родители, баби и дядовци, братя, сестри, племенници. Познавам майки, които спят на гробовете на децата си, както и други, които правят опити за самоубийство.
- Все пак успяхте ли да се срещнете с представители на властта?
Н. В.: Не успяхме да пробием за среща нито с правосъдния министър, нито с председателя на парламента, нито с главния прокурор. Поискахме срещи с депутати и се бяхме събрали преди време пред сградата на парламента, но те влязоха през задния вход, за да ни избегнат. На другия ден убиха 14-годишния Филип на “Гурко”, някак символично точно между двете министерства - едното на вътрешните работи, а другото на младежта и спорта. Сякаш за да стане ясно за пореден път, че базовото нещо за децата и семействата им - чувството за сигурност, го няма в България.
- Какво искате да кажете на политиците?
П. И.: Искаме да разберат, че трябва да преглътнат политическото си его и да предприемат спешни мерки.
- Как ще продължи борбата ви?
П. И.: Търсим и желаем спешна среща с председателите на всички парламентарни групи заедно с МВР, прокуратурата и съдебната власт. Нека седнем на една маса и един по един да решаваме проблемите. Те много добре знаят, че имаме проблем с автотехническите експертизи - 4-5 пъти ги каним, но отговор никакъв.
Н. В.: Политиците, работещите в съдебната система и близките им също са на улицата! Затова не разбираме защо едните приемат такива закони, а другите дават или условни, или крайно ниски ефективни присъди. А понякога дори прекратяват дела! Като това за убийството на 14-годишния Иван Седмаков от Бузовград, размазан от пиян шофьор, който бяга от местопрестъплението. И вместо да е утежняващо обстоятелство, делото е прекратено, защото прокурорът не си е свършил работата.
Ето такива случаи ни карат да продължаваме да се борим. Защото, ако не настъпи радикална промяна, всеки ден ще има нови убити. Тези проблеми трябва да са приоритет, за да може децата ни да ги има, да пораснат, да създадат свои деца. България изчезва демографски с най-бързи темпове в света. Не е ли редно тогава да се погрижим за това да се раждат и да оцеляват повече деца?
П. И.: Няма да се откажем, защото децата ни умряха в агония, с пълното съзнание, че това са последните им минути и че дори не могат да се сбогуват с близките си. В тяхна памет сме длъжни да се борим!
