- Мит е, че миомите може да прераснат в злокачествено заболяване, те винаги са доброкачествени
- Има три подхода за лечението на миомите - с медикаменти облекчаваме кръвотечението и болката, или намаляваме отделянето на хормоните, които стимулират растежа на образуванията, коментира директорът на Втора САГБАЛ “Шейново”
- Д-р Велев, колко сериозно заболяване е миомата?
- Миомата на матката е доброкачествен тумор. Въпреки че няма пряка заплаха за човешкия живот, неговата разпространеност и усложненията, които дава, го правят доста сериозно медицинско и социалнозначимо заболяване. Миомите се срещат доста често. Честотата достига до 90% при някои от расите, например при афроамериканската.
- А в България има ли статистика?
- У нас този процент е доста по-малък. Варира между 60 и 70%. Все пак е значителен, особено при жените над 40 г. Проблемът с миомите е доста сериозен.
Позитивен момент при това заболяване е, че около 60% от миомите са без симптоми. Т.е. голяма част от жените имат миоми, но нямат оплаквания. Това е важно да се знае, защото, ако жената няма оплаквания, тя не подлежи на лечение, а само на наблюдение. Малко се разминава с мита, че щом пациентката има миома, тя трябва задължително да бъде лекувана и оперирана. Безсимптомните миоми не трябва да бъдат лекувани, а само проследявани.
- С времето може ли да се развият в злокачествени?
- Не. Съществуват много митове, като един от тях е, че миомите може да прераснат в злокачествено заболяване, сарком. Това не се случва. Много задълбочени проучвания категорично доказват, че когато имаме сарком, то започва да се развива първоначално като такъв. Една миома не може да си промени своята хистологична характеристика. Те винаги са доброкачествени. Другият голям и популярен мит е, че една матка, която не ражда деца, ражда миоми. Това е свързано с фертилитета при жените. Действително вероятността при жените, раждали няколко деца, да имат миома, е доста по-малка. Но това е свързано не с бременността, а с това, че при бременността и кърменето хормоните, които влияят върху миомата, са с доста по-ниски стойности.
- Какво предизвиква наличието на миомни възли?
- Напоследък има доста данни за различни фактори, които могат да окажат влияние. Част от тях са генетични, друга са ендокринни, свързани с половите хормони, трета - с различни растежни фактори. За съжаление, независимо че до голяма степен биологията на миомата е донякъде изяснена, има много фактори, които не са ни ясни. Затова не можем да прилагаме някои от важните елементи при лечението на заболяването. Не може да правим профилактика, не може да правим скриниг, може да прилагаме само лечение.
Идентифицирали сме доста рискови фактори, които могат да окажат влияние върху развитието на миомата. Освен расовата принадлежност възрастта е важен фактор. По-често се среща при жени над 40-годишна възраст, по-често се среща при нераждали жени, при жени, които приемат кофеин и алкохол, жени с генетична предразположеност, по-пълни дами, с хипертония също. Повишената консумация на червено месо, ниските нива на витамин Д са другите фактори. Единственият, който оказва по-благоприятно влияние върху миомата, е тютюнопушенето, но аз не съветвам жените да започнат да пушат, за да се предпазят от миоми.
Като изключим голямата група жени, които нямат оплаквания, останалите най-често имат нарушения в менструалния цикъл. Пациентките имат обилно кръвотечение, което често води до анемия. Българката приема за нормално менструалният цикъл да е болезнен и обилен. Обилните менструации обаче не са нормално нещо. Другият важен белег е болката, при миомата обилното кръвотечение се съчетава с болка. В зависимост от големината и разположението на миомния възел, може да се окаже ефект на притискането. Ако той расте към пикочния мехур, жените имат чести проблеми с уринирането, с възможността за забременяване и износване на плода. Симптоматиката може да е най-различна и разнообразна. Жените трябва да знаят - имат ли миома със симптоматика, трябва да им бъде предложено някакво лечение.
- Кои миоми трябва да бъдат лекувани?
- Жената може да няма симптоми, но миомата може да е разположена така, че да създава проблеми със забременяването или с износването. Приемаме, че тези миоми са условно патогенни. Те нямат пряк риск за живота, но биха могли да имат връзка с бъдещо забременяване. Тези пациентки трябва да бъдат подлагани на лечение. Третата най-ясна група са пациентките с оплаквания.
Целите, които си поставяме при лечението, може да са симптоматични. Тоест да са насочени към определен симптом. Ако жената има обилна менструация, поставяме си за цел тя да стане по-слаба и нормална. Ако има болка, също да я направим по-слаба. Поставяме си за цел да лекуваме и самия миомен възел. В единия случай се касае за симптоматично лечение, в другия се касае за етиологично лечение.
Имаме три групи терапевтични подходи. Първата група е медикаментозно лечение, което може да е етиологично и симптоматично. Те са насочени към най-важните симптоми - кръвотечение и болка. Тук може да включим различни препарати - контрацептивни, които съдържат само прогестерон и гестагени, вътрематочни спирали с хормонална съставка, медикаменти с неспецифично противовъзпалително действие, лекуват болката и влияят върху кръвотечението. Може да включваме медикаменти, които повлияват самото кървене.
Когато говорим за етиологично лечение, идват на дневен ред друг тип препарати. То е свързано с това ние да намалим отделянето на хормоните от яйчника, които стимулират растежа на миомите. Това са естрогенът и прогестеронът. Използват се медикаменти, които потискат хормоните, отделяни от хипофизата, които стимулират самия яйчник. Има две групи медикаменти - инжекционни, прилагат се веднъж месечно, потискат функцията на яйчниците. Постигат добър ефект, защото намаляват нейния размер.
- За колко време се приемат?
- Ограничени сме във времето. Прилагат се обикновено за три месеца, в някои по-тежки случаи, за максимум шест. Когато потиснем яйчниковата функция, пациентките започват да получават странични ефекти, най-вече настъпва разреждане на костното вещество. Тоест започват да развиват остеопороза.
Новата група медикаменти, подобни на тези, са антагонисти. Блокират отделянето на тези хормони, но в самия препарат се добавя естроген и прогестерон. Фактически поддържа тези базови нива, от които женският организъм се нуждае. Ние влияем върху миомата, върху симптомите на матката и същевременно влияем върху страничните ефекти. Пациентките имат много минимални странични ефекти. По тази причина тези препарати може да се употребяват доста дълго време. Това е нова група препарати, която е доста сериозна алтернатива на хирургичното лечение.
Разбира се, че хирургичните лечения са опция. Те включват както отстраняване на матката, така и само премахване на миомния възел. Ние се въздържаме от такава терапия, защото, премахвайки миомния възел, не премахваме причините за развитието му. И може да се появи нов. 60% от жените развиват нови възли и една трета имат нужда от още една операция. Т.е. не е подходящо за дългосрочно лечение.
Съществуват и нехирургични алтернативи - емболизация на маточните съдове, аблация на миомите, хайфу технологията. Тя е метод, при който с фокусиран ултразвуков сноп лъчи се облъчва възелът, на място се повишава температурата и предизвиква некроза. Много важно е да знаем, че имаме много широка палитра и това каква стратегия ще изберем, зависи от много фактори. Изборът трябва да е строго индивидуален, а преди всичко трябва да се започне с медикаментозно лечение, ако няма успех от него - тогава идва ред на хирургични методи.
