И да има избори, ще приличат на руските - липсва алтернатива
- Преговорите за ротационен кабинет изпънаха нервите на всички. Ваши колеги, а и вие до последно казвахте “шансът да се договори правителство е 50:50”. Кое направи преговорите толкова трудни, г-н Желев?
- Ситуацията се мени вече не с дни, а с часове и рискуваме да сме безкрайно неактуални, ако тръгнем да коментираме първо или само детайлите от политическия водевил, на който ставаме свидетели. Затова е по-добре, а и така ще се ориентираме по-адекватно, ако се опитаме да анализираме голямата картина, стояща зад пародията от последните дни.
На първо място имаме едно самоцелно, самодостатъчно, самопораждащо се и самовъзпроизвеждащо се управление. Управлява се без национална доктрина и цели за следващите 10, 20 или 50 г.
Продъниха ни ушите с еврото и Шенген, които не са цели, а средства за постигане на национален просперитет. Обществото ни се дави в несправедливост и неравенства. 3 милиона души са на практика непредставени политически - те просто няма за кого да гласуват.
Демографската катастрофа беляза ново и ужасяващо дъно - през 2023 г. в България за първи път се родиха под 50 хиляди деца, което не се е случвало от 1900 година, откогато се води демографска статистика, като спадът в “обетованата” София е от цели 20 на сто спрямо предходната година. 150 хиляди деца и младежи нито учат, нито се обучават професионално, нито работят. Институциите са парализирани, правят се опитчета за реанимиране на парламентаризма.
Липсва всякаква алтернатива на порочната сглобка. И за капак Деси Атанасова стана конституционен съдия, Гонзо - президент на БФС.
Потънали в истерията от последните дни, сякаш още не сме разбрали, че МВФ поиска смяна на плоския данък с прогресивен и отпадане на осигурителния таван, което ще вбеси хората с прилични доходи, ще доведе до отлив на инвеститори и ще изсиви допълнително икономиката. И се питам, на фона на всичко това какво значение има точно колко е обидена Габриел, ще пътува ли Ники и дали министър ще бъде Румен или Жечо?
- Кое все пак доведе до блокиране на преговорите?
- През цялото време ни говореха как са важни политиките и реформите, а се оказа, че се води махленска разпра за постове, власт и пари. Манталитетът и политическата култура на двата субекта са много различни, но общият им знаменател са апетитът за власт, неспособността за водене на преговори и правене на компромиси и пълната несъстоятелност по отношение на политическия маркетинг, пиар и комуникация. Грешка на ГЕРБ беше отдръпването на Борисов и останалите силни фигури от преговорите, грешка беше дисбалансът във властовите позиции през първите 9 месеца от управлението - всичко за ПП-ДБ и нищо за ГЕРБ, докато ГЕРБ висят в “чистилището” и се “изпират”.
Ротацията трябваше да е механизъм по изключение, а не средство за решаване на всеки кадрови спор. Огромни щети нанесоха също среднощните пресконференции и разбира се, истериите, квалификациите и обидите.
- Ваш колега беше смаян, че думата икономика съвсем се изгуби в преговорите, в които раздорът беше за постове. А резките обрати в разговорите между двамата (не)партньори изглеждаха нелепо след поклонението пред тленните останки на патриарх Неофит, което събра и обедини толкова много българи, не мислите ли?
- Кристално ясно стана, че битката е за постове, при това за т.нар. силови и ресурсни министерства. В първоначалния състав на проекто-кабинета, който вие първи публикувахте в понеделник, от 7 министерства с оперативни програми, 5 бяха за ГЕРБ, а ПП-ДБ запазваха 2 - транспорта и регионалното. През всички тези години във властта ГЕРБ е изградил безусловен рефлекс по отношение на сферите, в които се разпределят крупни евросредства.
Що се отнася до поклонението пред патриарх Неофит, не го намирам за контрапункт на ставащото, въпреки че починалият духовен водач на нацията силно контрастираше на фона на опротивелия политически елит.
- Защо ПП-ДБ толкова се фокусираха върху запазването на военния си министър Тодор Тагарев и този на енергетиката Румен Радев?
- Вие казвате “военния си министър” и ето го отговора - смятат го за силно свой и действително Тагарев никога не е изразявал някакви симпатии към ГЕРБ и ДПС. На второ място, очевидно е, че нямат никакви съмнения по отношение на неговия интегритет и евро-атлантически ценности и ангажираност. И трето, ПП-ДБ се нуждаят от силна легитимираща присъствието им във властта фигура, с голяма важност в усложнената геополитическа и военна ситуация в региона и света. Такъв е постът на военния министър - гарант, че във военен аспект България няма да се заиграе неподходящо с руснаците, със стратегия за снишаване и неутралитет, с Орбан и като цяло с все по-силно надигащите се антивоенни настроения вътре в страната, в НАТО и в Европа.
- Кой направи повече компромиси? В проекта за кабинет на Мария Габриел ПП имат 11 министри, както заяви Бойко Борисов, а ГЕРБ - премиер, съвместяващ поста си с този на външен министър и още 6 министри, при положение че ГЕРБ са с 69 депутати, а ПП-ДБ - с 64.
- Аз вече ви казах, че изкуството на компромиса убягва и на двете страни, може би повече на ПП-ДБ, които се смятат за незаобиколим фактор и за визионери, докато стигмата от 12-годишното управление още тегне над ГЕРБ, и затова те трябва да стоят отзад, в някакво своеобразно чистилище, незнайно докога. Това е виждането на ПП-ДБ, и ГЕРБ смирено изкараха в тази поза последните 9 месеца. Това обаче не може да продължава до безкрай, защото поражда огромни напрежения вътре в ГЕРБ и заплашва да взриви голямата коалиция, както всъщност и стана.
От гледна точка на броя депутати, при една нормална коалиция, а не свенлива сглобка, между партньорите трябва да има паритет. В полза на ГЕРБ са резултатите от последните социологически проучвания, в които дори резултатът на ПП-ДБ да е надценен, все пак показват, че при нови избори разликата в броя депутати между двете коалиции ще бъде доста по-голяма от сегашните 5 мандата.
- Имаше обидни изявления по адрес на Мария Габриел от лидерите на ПП-ДБ и обвинения, че е погазила конституцията. ПП-ДБ призоваха президента Радев да оттегли проекта ѝ за кабинет от парламента. Но днес се оказва, че има мегдан за продължаване на преговорите. Какво се опитват да ни кажат?
- Означава, че в ПП-ДБ има сериозни разногласия и некоординираност, както на ниво между ПП и ДБ, така и в малката коалиция - “Демократична България”. Лидерите им са преуморени и изнервени. Вероятно едни искат да се приемат условията на Борисов, защото осъзнават, че цената им пада с всеки изминал ден и че при предсрочни избори нищо добро не ги чака. Други отстояват хардстратегията ГЕРБ да бъдат притискани публично и задкулисно, защото “няма къде да ходят”. Вероятно в ПП-ДБ е пълно с хора, които принципно са били против общото управление с ГЕРБ, съзнавайки, че това ще ги дискредитира пред избирателите и давайки си сметка за нерадостната съдба на всеки от досегашните партньори на Борисов във властта.
- Парламентът как ще реагира?
- От парламента останаха 6% рейтинг, технологията от пултове за гласуване, трибунката за изявления и бюфетът. Той е фасадата на фасадната ни демокрация и очаквам само да възпроизведе и узакони не особено гениалните стратегии на двете партийни централи, които с вас обсъждаме. Опозицията ще си опозиционерства, управляващите ще правят каквото си искат, без реален коректив нито от опоненти, нито от медиите, нито от общественото мнение и улицата, нито от друга институция.
Ясно е, че ГЕРБ може да си внесе самостоятелно правителство и то да мине при игра с кворума, който хем да е налице, хем да не е твърде голям, за да може кабинетът да бъде избран с мнозинство в рамките от 61 до 108 гласа, колкото например имат общо ГЕРБ и ДПС. И какво, като мине по този начин - прави ли го това по-легитимен, по-ефективен, води ли до ново лидерство и елит, привлича ли хората за участие в политическия процес? Отговорът на всичко това е отрицателен.
- Ако кабинетът не мине в парламента, какво очаквате?
- Очаквам избори, които все повече ще приличат на руските - малко кандидати, липса на ценности, идеология и същностни различия между субектите, клишета и банална политическа лексика, неприятни и до болка омръзнали ни лица по телевизията и билбордовете, все по-малко и все по-безкритични избиратели пред урните. Също очаквам ГЕРБ и ПП-ДБ да продължат яростната риторика помежду си, независимо дали са в общо управление, или антагонисти в предизборна кампания, като взаимно ще се обвиняват кой е виновен за един или друг неуспех и за евентуалния пълен и окончателен крах на преговорите за ротацията и правителството. Става и все по-невъзможно да се появи нов, смислен и убедителен проект, нито на президента, нито на гражданското общество или някой нов, неподозиран харизматичен лидер.
- Ако ротацията на Габриел се осъществи, очаквате ли следваща? Или нови парламентарни избори в края на годината след тези в САЩ?
- Избори скоро ще има, ситуацията вече е неудържима. Проблемът е, че ГЕРБ и ПП-ДБ се завличат взаимно в агонизираща прегръдка към дъното и допълнително тровят политическата атмосфера и отвращават хората от политиката. Също голям проблем е, че ПП компрометира перспективата млади, образовани на Запад и некорумпирани хора да променят модела и средата и сега дълго време нито някой ще се престраши да заяви подобни амбиции, нито някой ще повярва в чистотата на намеренията му.
Европейските и американските избори със сигурност са хоризонт, след който перспективите и за България ще бъдат различни, ще ми се да не кажа и по-лоши. И нашите предсрочни парламентарни избори ще бъдат вероятно през късната есен, но не съм оптимист за това, което ще ни донесат.
Иво Желев е основател на изследователската и консултантска компания ЕСТАТ, специализирана в проучванията на публичния сектор, политическите нагласи и икономически изследвания. Ръководил е десетки изследвания в електорални кампании. Преди това е зам.-директор на НЦИОМ при Народното събрание, работил е и като журналист.
