Председателят на Съвета на ректорите е нормално да бъде канен на заседания на правителството - това са 52 висши училища, които готвят кадри за всички сфери на живота
- Проф. Димитров, сред номинираните сте за председател на Съвета на ректорите - какво е мястото на тази структура при вземане на важни решения за висшето образование?
- Имаме потенциал да развием Съвета на ректорите като фактор при определяне на държавната политика във висшето образование, защото можем да осигурим устойчиво бъдеще за образованието, за да се превърнем в център за образователни политики и обмен на добри практики. Затова и трябва да засилим ролята и мястото на тази неправителствена структура.
Да не бъдем на уведомителен режим, а да участваме на по-ранен етап в обсъждане на идеите за реформи
във висшето образование и накъде да върви то. Понякога разбираме в последния момент за готвени промени и те ни се сервират директно, а това изисква обсъждане. Образованието, в това число и висшето, е консервативна институция. Добре е идеите да се оглеждат от всички страни, защото има специфика и в държавните университети, и в частните, и в университетите по изкуствата, и във военните университети.
Чрез организационни мерки, за които ще споделя идеите си с колегите, могат да бъдат подобрени процесите в Съвета на ректорите. Трябва да се издига неговата роля. На предишно събиране на Съвета на директорите имаше предложение председателят на Съвета на ректорите, който и да е той, да бъде канен на заседанията на Министерски съвет, защото представляваме 52 университета, които покриват всички сфери от обществения, икономическия, социалния и здравния живот.
Внушителният авторитет на Съвета на ректорите се дължи най-вече на авторитета на университетите там.
- Какви са вашите конкретни идеи?
- Оставям детайлите за самата среща с колегите ректори. Всеки един от нас трябва да се включи в оформянето на стратегията за бъдещето на Съвета. Това е и целта - да обединим, вдъхновяваме и защитаваме нашите членове. Да създадем мостовете към по-добро разбиране и връзка с младите и да ги подготвим за бързо променящите се пазари и технологии. Да улесним споделянето на опит и добри практики и да ускорим подкрепа на трансформацията, от която нашите членове се нуждаят, за да се възползват от променящите се образователни модели. Осигуряване на най-ефективната поддръжка за внедряване на образователни модели и модерни технологии, както и персонализирана подкрепа.
Сега е моментът да разширим стратегически партньорства и осигурим устойчиви механизми за сътрудничество и работа в дигитална среда, включване в международни образователни и научни мрежи, нов хоризонт за младите преподаватели, изграждане на ефективна връзка с бизнеса, УНСС направи много в развитието на тези процеси, мисля че бих бил полезен с нашия опит и практика и на останалите колеги.
- Ректори реагираха отрицателно за безплатното образование, а каква е вашата позиция?
- Това е пореден пример за решения на парче, в последния момент, без предварително обсъждане. Съветът на ректорите на заседание на Министерския съвет получи уверение, че въпросът за таксите ще се разглежда комплексно, защото е свързан със заплащането, с увеличаване на субсидията за студентите, с различни мерки за висшето образование. След това се появиха и особености, свързани с подобно предложение. Например,
защитените специалности стават незащитени
специалности, частните университети ще претърпят репутационни и финансови щети, университетите не могат да бъдат гъвкави с таксите .
Когато се поднася подобно предложение, то зад него трябва да стои законопроект от 3 страници. Разумно е то да бъде оттеглено, за да не се спекулира за какво да се дават тези пари - дали за стипендии, заплати, или лекарства.
- Важна тема е и предложението при заплатите най-сериозно да е увеличение за младите учени – асистентите?
- Висшето образование е недофинансирано. Говорим затова отдавна. Средствата в държавния бюджет са спаднали от 0,76 на 0,60 и нещо от БВП. Това е обективен показател. Акцентирането само върху заплатата на асистентите, които са малка част от общия академичен състав, и без да мислим за другите категории, пак е търсене на решение на парче.
През последните години академичният персонал получи увеличение чрез специални добавки. Недостатъчно, но все пак успяхме. Администрацията обаче не получи увеличение и това ставаше за сметка на собствени средства – платено обучение, чуждестранни студенти и тези прословути такси, за които става въпрос.
Все повече се набива на очи фактът, че заплатите на преподавателите
в университетите изостава от учителските заплати,
а те обучават педагозите. Подчертавам - има нужда от цялостен подход в начина на финансиране на висшето образование. Съветът на ректорите алармира за това от 2 години най-малко.
- Привличане на чуждестранни студенти ще помогне ли за финансирането?
- Скоро бях в един от университетите в Узбекистан, където американец и китаец бяха заместник ректори. С нивото на заплатите у нас не можем да привличаме чуждестранни преподаватели. Опитваме се да сме атрактивни за чуждестранни студенти, но има пречки – визи и легализации, забрана за работа, каквато има и в в други европейски държави. Но без отваряне, което да ни направи разпознаваеми в Европа, няма как да стане.
Съществуват механизми това да се стимулира – чрез малко средства за общи проекти с европейски университети, за проекти между българските университети, така че те да обменят опит и да създават съвместни програми. Без интернационализация няма как да минем. Отделно намаляват студентите, които ще се обучават в българските университети и трябва да отворим вратите и навън.
- Каква е позицията ви за идеята да сливат университети?
- Излишен спор и излишно фокусиране отново върху количествен измерител, който нищо не казва. Защото кой е критерият дали са много, или малко университетите? Исторически така се е получило, че в България преобладават специализираните висши училища. И ако механично съкращаваме броят в името на измислена кауза, няма да постигнем нищо градивно. Нито университет се създава лесно, нито се поддържа лесно.
Всъщност търсим по-добър резултат от по-добре обучени студенти, по-добро развитие на науката, а броят тук не играе никаква роля. По-скоро държавата чрез системите за финансиране и условията в университетите трябва да насърчава съвместните действия на университетите, отколкото да се мъчи по административен път да ги задуши или намали.
- Къде е мястото на рейтинговата система?
- Рейтинговата система отразява трайни тенденции и играе полезната роля всеки да види своето място. На последното връчване на наградите на университетите беше отчетено и от министър-председателя Николай Денков, и от други представители, че се подобрява качеството. Подобряват се публикациите във високо индексираните бази данни, подобряват се проектите, подобрява се европеизацията на българските университети в различни проекти в Европа. За нас най-важният показател е, че бизнесът взема на работа всички завършили висше образование. Реализацията наближава 100% и няма какво повече да се иска.
- Какво е мнението ни за картата на висшето образование?
- Тук мнението ми е различно. Картата започна да играе роля на спирачка за перспективни направления и нови специалности, свързани с киберсигурност, с изкуствен интелект, с нови технологии.. Да, не съм привърженик във всяко градче да се открива филиал, но когато има нужда, не трябва да се стопира.
CV
Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Ректор на УНСС втори мандат и главен секретар на Съвета на ректорите също втори мандат.
Определят го като иноватор, който задава дигитална посока на столетния университет по пътя на новите технологии, зелената енергия, модерното учебно съдържание и международно сътрудничество.
Просветното министерство даде на проф. Димитров най-високата оценка за изпълнение на мандатната му програма. А Националната агенция за оценяване и акредитация даде на УНСС най-високата институционална акредитация (9.80).
Ръководител е на проекти за модернизация на висшето образование, сред които “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”.
Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност” към катедрата “Национална и регионална сигурност”, която ръководи.
