- Сега Радев ще играе по-умерено - ще чака ПП-ДБ и ГЕРБ сами да се наранят
- Партиите от мнозинството насъскаха избиратели да се държат като агитка от ултраси и сега им е трудно честно да обяснят, че трябва коалиция
- Партията на Борисов е в по-добра форма, за ПП-ДБ нещата са в негативен нюанс
- Опозицията се държи като варварско племе, което, ако не изгори всичко, никога няма да участва в нещо политическо
- Преговори по нощите, никакви изявления преди или след тях пред медиите. Разговори между равнопоставени субекти или политически театър наблюдавахме в последните два дни между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, г-н Стефанов?
- И от двете по малко. Бяхме отвикнали от това по късна доба политиците да си говорят, след като преди това са “загрели” с няколко обиколки по медиите. Надявам се да са стигнали до фазата на истинските преговори. Цялото нещо наподобяваше в партия бридж - първо беше фазата на анонсите, после дойдоха големите залози и изхвърляния, както и опити за спечелване на тактическо и стратегическо предимство. Накрая дойде време разделно да се сяда на масата и това нещо да се инструментализира и да се каже тези големи заявки какво означават като конкретни действия и изражение на следващия кабинет - тоест какви политики ще се следват, кои са приоритетите и кои хора ще ги изпълняват.
- Какви са интересите на всеки един от тях поотделно - както на ГЕРБ-СДС, така и на ПП-ДБ?
- Надявам се интересите на българската държава да надделеят и това, което ще видим като краен продукт, да бъде нещо грамотно написано, ясно, лесно защитимо и отстоявано и най-вече разбрано и усетено от всички нас, българските данъкоплатци, гласоподаватели и граждани.
- Да, обаче последното проучване на “Маркет линкс” показва, че българите посочват като приоритет здравеопазването, образованието и борбата с корупцията. Но Шенген е приоритет за 7%, а членството в еврозоната - само за 2%. Това разминаване между приоритетите на властта и тревогите на хората на какво се дължи?
- За всеки един от нас това не е тайна. Вървейки по улиците, ние имаме чувството, че сме оставени да се оправяме самостоятелно. Друг е въпросът, че ние, българите, като общност нямаме канали и механизми за съпреживяване. Не се чувстваме като цяло от едно нещо, а като че ли постоянно търсим как да се разделяме, особено в тези смутни и забързани времена. Но пък и властта не ни помага много и не създава някакви рамки. Факт е, че Шенген и еврозоната са разбираеми от всички и са споделяни от мнозинството български граждани като цели, които ще рамкират и най-сетне ще приключат темата с прехода. Но дупките по улицата, здравеопазването и дори битовата сигурност, ако щете, сякаш остават извън фокуса на политиците. За тях е по-важно кой ще бъде министър, колко милиарда ще бъде излишъкът или дефицитът. Тези цифри обаче се получават благодарение на данъкоплатци, които плащат с пари - ако няма физически данъкоплатци, които да плащат, няма да има пари за разпределяне.
- От кабинета с премиер Николай Денков кой излиза в по-силна позиция и може да се похвали с повече успехи?
- Този въпрос е валиден само ако приемем, че министрите са били нечии. От тези 9 месеца останах с впечатлението, че повечето министри са ничии. Самата коалиция излиза със силни позиции, но на индивидуално ниво ГЕРБ сякаш са в по-добра форма, защото имаха “лукса” техен отявлен министър да бъде само Мария Габриел, която върви с доста прилични позитиви. Докато много хора от ПП-ДБ ги видяхме за първи път на водещи позиции. И докато научим кои са те, и те самите докато научат какво трябва да прави един министър, времето им свърши. Затова нещата са в по-негативен нюанс за ПП-ДБ - от една страна, заради липсата на обяснения и на ясно следване на стъпки, а от друга - заради лековатото заиграване с подаването на оставка на Николай Денков, на когото според мен най-сетне му стана леко, че си я подаде. ПП-ДБ някак си много вложиха усилия в парата на свирката. А не съм много сигурен, че локомотивът мръдна толкова много напред, колкото на всички ни се иска.
- Бягайки от думата “коалиция” или “коалиционно споразумение”, размива ли се отговорността за управлението - хората имат ли кого да похвалят и кого да хейтят?
- Тръгвам с уговорката, че българинът традиционно е свикнал да вижда проблема навсякъде другаде освен в себе си. Но това е вследствие на нашата доста позакърняла обществена тъкан. Ние като народ имаме проблем с общуването помежду си и да се припознаваме като такъв. И оттам нататък политическото става разграден двор с много ниски стандарти на общуване и комуникация както при политиците помежду си, така и ние с политиците си като граждани и избиратели.
И оттам нататък всеки, за когото гражданите си въобразят, че е отговорен за определена дейност, става във фокуса на гнева им. Транспортният министър става проблемен, защото всички дупки или липса на магистрали се приписват на негов гръб. На министъра на здравеопазването - липсващите лекарства. На министъра на финансите - липсващите великденски добавки. Въпросът е, че нямаше план как да се разкаже, да се обясни защо трябва да направи едно, после второ и трето, и съвсем отговорно да каже: “Не може да се справим с всички ваши очаквания, защото имаме тези и тези приоритети”. За мен като политолог е необяснимо защо политиците бягат от думата “коалиция”, особено в настоящия момент, когато разликите между тях са маргинални. Политиците така и не си направиха труда да погледнат назад във времето и да видят, че от 30 години няма еднопартийно правителство, което да управлява България. И няма нужда да се срамуват, страхуват или гнусят от думата “коалиция”. Факт е обаче, че политиците не могат да обяснят себе си и своите действия на гражданското общество. Един път като си го настроил и си го насъскал да се държи като агитка от ултраси, после не може да съградиш мост и да събереш на едно място тези хора и да им кажеш, че обективната реалност е такава. Че колкото и да ни се иска да е различна, тя не е. От едната страна са ПП-ДБ, от другата - ГЕРБ-СДС. Ако те не се съберат и не дръпнат напред, нещата ще останат в безтегловно положение десетилетия наред и България от европейска държава ще отиде в посока, в която доста голяма част от гражданите не искат - да стане евро-азиатска държава. А дали ще го наречем коалиционно споразумение, или друг тип документ е индикация, първо, за разбиране от страна на политиците какво правят, какво искат да направят и какво предлагат на гражданите и второ, как ще го направят.
- Рискува ли обаче ротацията от временно кризисно решение да се превърне в новата нормалност?
- В България имаме една традиция временните неща да са най-устойчиви и дълготрайни. Факт е, че кризата трябва да бъде преодоляна и това беше находчиво решение. В никакъв случай не се харесва от коалициите в коалицията, но друго удачно няма към този момент. И по тази причина и те не започнаха да се харесват. Трябва обаче да си имат минимално санитарно политическо доверие, за да свършат общата работа, която се надявам да запишат в споразумение, а него може и да имат смелостта да нарекат коалиционно. Затова смятам, че колкото по-бързо станат тези неща, толкова по-скоро доверието между политиците, включително и опозицията, ще се завърне в парламента. Защото сега опозицията се държи като варварско племе, което, ако не изгори всичко и не стане неговият цирк, никога няма да участва в нещо политическо.
- Според вас обаче ще има ли втора ротация?
- Аз съм умерен оптимист, защото не чух възражения от ПП-ДБ към предложението на ГЕРБ-СДС за оползотворяване на целия мандат. За това говорихме още когато започна кабинетът “Денков”, че е възможно при разработването на механизми за споделяне на отговорност, най-вече за устойчиво комуникиране на проблемите, мандатът да може да се изпълни. Затова е хубаво политиците да са разбрали добре посланията и да положат всичко от себе си това да се случи. А ако съумеят и резултати да докарат, които да са още по-видими и осезаеми, няма никакъв проблем този мандат да бъде изпълнен. Според различни проучвания гражданите към момента не припознават алтернатива на настоящото управление и нямат желание да препотвърждават на поредни избори.
- Действително електоралните нагласи сочат, че алтернатива сякаш няма, но пък много политолози и социолози казват, че се търси. Като такава алтернатива част от обществото възприема президента Румен Радев или поне като контрапункт на управлението. Какво да очакваме от него - още противопоставяне с ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ или успокояване на реториката?
- Не смятам, че много хора търсят и се оглеждат за политическо представителство - иначе моите колеги социолози щяха да го регистрират. Не виждам нарастваща маса от хора, които казват: “Няма да гласувам, но търся своя политически представител”. Процентите си остават същите като на последните избори. Затова смятам, че това около президента е изкуствено надуване на балон - едва ли не ще дойде, ще завърти всичко с магическа пръчка и България ще стане президентска или полупрезидентска република. Това за демокрации в ранна фаза на растеж като нашата е най-нездравословното нещо, което може да ѝ се случи. Според мен Румен Радев ще тества отново дали може да разклати лодката и да натрупа някакъв позитив, макар и на него трябва да му е станало ясно, че да си човек на президентското кресло в офиса на “Дондуков” 2, е едно, а съвсем друго е на терена на политическите борби. Питайте президентите преди него какво са си мислили, като са живели на “Дондуков” 2 и в боянската резиденция, и после, като са излезли на политическия терен - каква рязка разлика откриват изведнъж, че никой не им се радва толкова. Затова според мен Радев ще бъде по-умерен отпреди година. В момента той е заел тактическа позиция да остави ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС да се самоизлагат и саморазрушат. Надявам се да стане обратното - да се изградят нови политически практики на общуване и управление.
- В събота на конференцията си “Да, България” реши да се присъедини към ЕНП. Това опит ли е да се дистанцира от “Продължаваме промяната”, които са със социаллиберален профил? И ще предизвика ли някакви противоречия в самата коалиция между ПП и ДБ?
- Тези противоречия ги знаем от момента на сформирането на тази коалиция, а и преди това. Когато започваше разговорът дали я има, да си спомним впоследствие въртележката, която спретна на кметския вот тренираният електорат на ДБ по места на кандидатите на ПП. Там също има напрежение заради непредвидимостта на политиките на ПП. В един момент беше логично “Да, България” да се самоопредели, защото е партия с почти десетилетна история. Тя ще трябва да получи препоръка за членство в ЕНП и тя ще бъде от две партии - ДСБ и ГЕРБ. От друга страна, за ПП ще бъде интересно, тъй като, търсейки своето политическо семейство, може би ще се насочи към Алианса на либералите и демократите в Европа, където ДПС има водеща роля чрез Илхан Кючюк, който е зам.-председател. Затова се очертава интересна еврокампания.
“Да, България” просто си изчисти политическата физиономия, нейният електорат си представя, че това е неговата формация, която е по-скоро център от дясно, затова искаха да се разграничат от “Продължаваме промяната”, но на идейно ниво, не на лично или лидерско. “Да, България” се превръща, в по-малка степен от ДСБ, във връзката между ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната”. А това са дълги стратегически позиции, които се надявам Христо Иванов да може да защити, иначе ще си останат декларативни заявки.
- Макар и с най-малък електорален интерес, евроизборите ще създадат ли нова политическа ситуация в Европа и тя ще отекне ли така в България, че да размести пластовете?
- Едва ли ще създаде нова ситуация в Европа. Ще видим крайнодесните партии да щурмуват европейските институции като ордата на хан Аспарух - да ги разградят, подпалят и да ги заличат от лицето на земята. Само човек не може да разбере защо тогава толкова много искат да участват в европейските избори, като искат да го заличат. Много бих искал да знам как ще отговори Костадин Костадинов на този въпрос. В шумна кампания се скрива същността ѝ и популистите се различават по това, че много силно викат, доста често казват А, Б, В, но не стигат по-далеч от К, Л или М. И поради това, че заливат публиката с вълна от послания и реакции, публиката никога не се сеща да ги пита за буквата Я.
CV
Роден е през 1977 г. в Шумен.
Завършва политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където има докторат по политически науки
В момента е главен асистент и преподавател в Нов български университет
Специалист по партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии
Автор на множество научни публикации и статии в печатни и електронни медии
