Единствената гаранция, че няма да отидем на избори, е стабилното мнозинство в парламента, респективно изпълнителна власт, която да разчита на това мнозинство, казва председателят на парламента
Още акценти от интервюто:
- Умерен оптимист съм, че ще има правителство
- Бързането да се гласува оставката приемаме като натиск за приемане на условията им
- В момента има поне два центъра на влияние в МС, които показват вътрешно разпределение на интересите - около министъра на финансите и около премиера и неговия политически кабинет. Ако Мария стане премиер при тази дислокация на силите, тя ще бъде унизена
- Асен Василев е добър министър, умен експерт, но започна да излиза извън обема на правомощията си
- Г-н Желязков, кой за какво играе от днес в тази екстравагантна (не)коалиция - ГЕРБ, “Промяната”, “Демократична България”?
- В държавното управление всеки играе за власт. Това е логиката на политическия процес. Партиите се създават, за да участват в избори, да формират мнозинство и да излъчат изпълнителна власт, за да управляват съобразно дадените обещания и политиките, които изпълняват. Така че всяка една от изброените партии и коалиции играе за власт.
Но играят и за нещо друго. Според мен, скачам направо в епицентъра на събитията, процесите показват, че нашите партньори играят за намаляване на политическото и електорално влияние на ГЕРБ. Затова се опитват от известно време да припомнят “стари грехове”, да се претоплят, дори медийно, отдавна затворени теми, опитват се да се въздейства с методите на пиара, както и с тактическите маневри. Говорят, че за ГЕРБ е добре да бъде обновен.
Има различни слоеве на информационно въздействие, но това са процеси, които ние наблюдаваме и в коалицията. Между ПП и ДБ не всичко е толкова розово, колкото изглежда на повърхността, най-вече защото те имат като основа една и съща или сходна електорална база. Така че всяка тема и доближаване до избори, в случая европейските, пораждат тези проблеми. Това, че датата на подаване на оставката съвпадна с наближаването на евроизборите, също има някаква катализираща роля за взаимоотношенията, които достигнаха в момента или точка на предкипене, или на замръзване, зависи от гледната точка.
- И в такава ситуация кое е по-вероятното - избори или ротация? Президентът е на ход с процедурата по мандатите след оставката, с която рязко се скъси времето за преговори.
- Преди един месец нещата изглеждаха по съвсем различен начин - така, както положително приключи миналата година - с приет бюджет, с промените в конституцията, със значителен брой приети законодателни актове, свързани с плана за възстановяване, с изпълнена политическа рамка, с яснота за финансирането на общините и продължаването на инфраструктурните проекти. И изведнъж политическият разговор придоби съвсем други измерения само преди броени седмици.
Поредната изненада, която ни беше поднесена, беше не подаването на оставката, защото то беше заявено и очаквано, а тази прекомерна спешност на нейното гласуване, с което се сложи началото на конституционната процедура по консултациите и връчването на проучвателния мандат. Това бързане не можем да го изтълкуваме с аргументи за незнание или за някаква принципност, ние го тълкуваме като някаква форма на натиск.
- Натиск за какво?
- Натиск за бързи преговори и приемане на условията такива, каквито са поставени. Или, ако разговорът не може да придобие необходимата дълбочина на база на представените от нас виждания за бъдещото коалиционно управление, да се намери формалният аргумент, че ГЕРБ не желаят да изпълняват ангажиментите си и ето - искат избори. Това е поредното подхлъзване, на което не бихме желали да стъпим, защото за нас е важно да имаме сериозни разговори, които да върнем 9 месеца назад. Вече имаме яснота как може да работи мнозинството и това е видимо с приетите 111 закона за 9 месеца, промените в конституцията и приет държавен бюджет. Тоест ние имаме мнозинство, което може да функционира. От друга страна, имаме Министерски съвет, за който все още няма изразен анализ от премиера и вицепремиера. И който, преди да направи анализ за дейността на министрите, не само подаде оставка, но и избърза да му бъде гласувано прекратяване на правомощията. И от сряда само изпълнява функциите до избора на нов.
Воденето на преговори не е просто формален процес, а размяна на аргументи. Затова трябва да бъдат чути аргументите защо вече не сме в хипотезата, в която Габриел просто ще смени акад. Денков като премиер, а кабинетът ще остане същият. Още повече че президентът ще връчи първия мандат на ГЕРБ-СДС.
- И доколко очаквате аргументите ви да бъдат чути наистина и да се направят отстъпки от ПП, след като неведнъж чухме от тях, че няма да отстъпят за смени на министри? Борисов заяви, че ще искате 50:50 министри, а в споразумението си записвате солидарно носене на отговорност. Ще се случи ли това?
- Разговорите трябва да бъдат за коалиционна формула на управление до края на мандата. Пълният управленски мандат е единствената гаранция, върху която трябва да се гради мнозинството. 9 месеца, ротация - 15 месеца, втора ротация и още 15 месеца. Което ще балансира целия управленски мандат. Но този баланс трябва да бъде съпроводен от разбирането за споделената отговорност и носенето на отговорността пропорционално на участието в законодателната власт. Защото законодателната власт може да функционира единствено ако има мнозинство. Ако няма мнозинство, което може да излъчи и да поддържа политиките на едно стабилно правителство, тогава се отива на избори. Ние този цикъл го наблюдавахме няколко пъти за 2 г. И дори гаранциите за това, че парламентът съобразно конституцията няма да бъде с прекъсване, разпускане, а ще е постоянно действащ орган, не е гаранция, че няма да влезем отново в цикъл на избори. Единствената гаранция за това е стабилното мнозинство в парламента, респективно изпълнителна власт, която да разчита на това мнозинство.
Няма как правителството да бъде на едната политическа сила, а с мандата на другата и отговорността да бъде в ръцете на министър-председател, конкретно Мария Габриел, който да няма никаква политическа подкрепа в рамките на изпълнителната власт. Защото работата на кабинета през изминалите 9 месеца показа, че ако Мария стане премиер в момента, при тази дислокация на силите, вътрешните отношения и сферите на влияние в МС тя ще бъде, няма да избягам от думата, унизена като премиер.
- Защото няма да се чува думата ѝ ли?
- Да, защото има поне два центъра на влияние в момента в МС, които показват вътрешно разпределение на интересите в рамките на изпълнителната власт. И нито една от тези сфери на влияние не принадлежи на ГЕРБ-СДС.
- Кои са те?
- Има сфери на влияние около министъра на финансите, около министър-председателя и неговия политически кабинет. Поне две, казвам.
- Това ще бъде ли отразено в министерствата, които ГЕРБ ще иска? Имате ли вече сфери, на които държите? Преди дни Борисов изброи имената на петима министри, с които Габриел трудно ще работи - техните постове ли ще искате?
- Преговорният ни екип няма мандат за министерства или министри. По-скоро ще говорим за политики и равновесие. Условно казано - баланс при силовите министерства, при ресурсните министерства, при тези за политики по хоризонтала.
- А Асен Василев в какво се провали той пред Борисов, че от силно харесван финансов министър и дори негов приятел сега е нарочен за смяна?
- Нека да не звучи еретично, но Асен Василев е добър министър, умен експерт, знае какво да прави, до приемането на бюджета беше изключително отворен и кооперативен. Но през последните месеци нашият анализ показва, че той излиза извън обема и обхвата на своите правомощия като министър на финансите. От друга страна, управлява процеси и сектори, които са много по-широки от тези на министър на финансите. И води изключително несъгласувана дейност по отношение на кадрови промени, които имат влияние върху цялата държава. Тази несъгласуваност е може би отговорът на въпроса ви.
- Промените в НАП и Митниците ли визирате?
- Не само. Намесата в други сектори, които не са пряко присъщи на министър на финансите.
- Кои например?
- Те са видни, няма да влизам в детайли, защото някои от нещата трябва да направят и Мария, и акад. Денков в техния анализ. Мисля, че в този анализ тези неща биха били откроени.
- Кирил Петков каза, че не толкова министрите са важни, колкото регулаторите. Може ли обаче точно министрите и Асен Василев например да се превърнат в препъникамък да се разберете?
- Аз се учудвам не, че Кирил Петков е казал това нещо, а че няколко пъти Христо Иванов и Атанас Атанасов не обръщат внимание и неглижират тази негова позиция. Защото в правовата държава имаме законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Това е разделението на властите. Нямаме регулаторна власт. Неслучайно имаме органи на изпълнителната власт и тези органи, които осъществяват държавната политика, са министерства, държавни агенции, изпълнителни агенции, органи, създадени по силата на закон. И те осъществяват регулация за нормалното функциониране на пазара. Те не правят държавни политики, а държавата се движи напред с реализация на политиките, за което има и съответното бюджетиране.
Освен това, непрекъснато се говори за регулатори, но аз поставих въпроса на колегите дали знаят от 20 органа, които са създадени по силата на закон, колко са регулаторите.
- Малко са.
- Пет - КРС, КЗК, КФН, СЕМ, КЕВР. Останалите до 20 - говоря за тези, които НС трябва да избере членовете или да попълни състава, са органи с надзорни или с контролни функции. Не е регулатор Сметната палата, нито омбудсмана, нито още един член в КС.
- Защо тогава е тежък този пазарлък?
- Защото в политическия наратив ако 5 пъти повторите, че цените в магазините се определят от един или друг регулатор, това е подвеждане на обществото. Но ако повторите 5 пъти, че майката на един депутат е отговорна за това, тогава вече внасяте злонамерен политически контекст под мълчаливото одобрение на Христо Иванов и Атанас Атанасов. Това, от една страна, профанизира политическия процес и променя целеполагането и определянето кое е важното в дневния ред. И всъщност - защо е темата за регулаторите?
Това е втората вълна от темата защо Денков трябва да е външен министър. Още през миналата година стана ясно, че дебалансирането на политическата отговорност в МС рано или късно ще дойде на дневен ред. От ПП-ДБ считаха, че този процес може би ще се случи в края на лятото, когато ще се повдигне въпросът именно за небалансираната политическа отговорност и начина, по който функционира изпълнителната власт, с цялата проблематика, която предстои през настоящата година - по изпълнението на бюджета, инвестиционната програма, финансовите инвестиции за общините, проблеми в енергетиката и земеделието. Но този въпрос с носенето на политическата отговорност щеше да се случи рано или късно. Затова те решиха да изнесат политическия дебат по-далече от тази тема. И първия опит беше темата за външния министър.
- Смятате, че тази тема не е поставена сериозно от тях, а за отвличане на вниманието, така ли?
- Това беше тема, за да не се постави другата тема. Но когато срещна разбираемо и аргументирано противодействие, тогава дойде следващата тема - за регулаторите. Аз всъщност не разбрах в меморандума каква е темата за регулаторите, като имаме предвид какво е записано в декларацията от миналата година при съставянето на правителството - че страните трябва да имат съгласувано действие и да се изработи механизъм за съгласувани действия при номинирането. Тоест не да се номинират общи кандидатури, а да има съгласуваност при номинирането. Но това не е механизъм за избиране на регулатори. Така че нека да бъдем коректни към написаното. Както каза ген. Атанасов Paktu sunt servanda, тоест споразуменията трябва да се изпълняват такива, каквито са. А на нас ни е предложен меморандум за разпределяне на регулаторите. И е предложено така, че тези 5 регулатора да бъдат взети на абордаж от ПП, не знам дали ДБ са на този клон.
- Смятате ли, че разписването в такъв документ ще задвижи този въпрос?
- Това са въпроси, които не могат да се поставят по този начин, на ангро, в политическия контекст - че видите ли, това е много по-важно от изпълнителната власт. Напротив, ако няма изпълнителна власт, няма функциониращо мнозинство. Ако няма такова, регулаторите ще продължат да съществуват вече почти втори мандат извънредно.
- Ще има ли право на вето върху назначенията, както искат от ПП-ДБ?
- Това е въпрос на технология. Няма причина да го няма, но това означава понякога взаимно блокиране.
Аз си мисля следното - ако сме нормална правова държава, би трябвало всички процедури по номиниране и избор на членове на органи от квотата на НС да бъдат определяни в закон, а не с изменение на правилника на НС, с квазипроцедури. Те трябва да бъдат ясно разписани в закона, защото тяхната трайност не може да бъде ограничена за този исторически момент, колкото и да е ротационно исторически.
- Пак покрай регулаторите обаче изниква темата за плаващите мнозинства. ПП-ДБ не искат да има такива, докато при вас е “разрешено” с аргумента, че търсенето на евроатлантически мнозинства е необходимост за попълването на някои от тези органи.
- Нека да дефинираме - според мен плаващо е онова мнозинство, когато управляващите или част от тях търсят необходимото за попълване на мнозинство, което може да вземе правно-релевантни решения, от опозиционни формации. Ако имаме стабилно мнозинство, не се поставя изобщо въпросът за плаващо такова. Или ще имаме коалиционно мнозинство, или ще имаме ротационно мнозинство. Последното, така, както е формулирано без коалиционни ангажименти, в коалиционно споразумение, с твърди политически гаранции за неговото спазване, винаги може да бъде използвано за привличането на едни или други опозиционни формации в парламента.
- Само че ротационното мнозинство не ви осигурява 160 гласа, нужно ви е ДПС, както при промените в конституцията.
- Ако видите и в декларацията от миналата година - там се казва, че за конституционните промени ще се търси подкрепа и от останалите опозиционни формации. И не виждам причина защо за конституцията може да се търси, а за други неща - не.
- ДПС в момента опозиционна формация ли е, защото Делян Пеевски неведнъж ни обясни, че правителството продължава да съществува благодарение и на тяхната подкрепа?
- Аз казах какво разбирам под плаващо мнозинство - тогава, когато търсите изцяло или частично подкрепа от опозиционни формации. ДПС са заявили подкрепа и неучастие. Тоест ние не ги разглеждаме като опозиционна формация, защото във всички значими гласувания, които, от една страна, определят ориентацията на България във външнополитически и вътрешнополитически аспект, ДПС са давали своя вот, което трябва да бъде оценено. От друга страна, моето разбиране е, че ако кабинетът се ротира във вида, в който е предвидено, или се желае да се ротира - Мария Габриел формален премиер и същия кабинет, с така заявените политики, непроменени в своята парцелирана сфера на влияние и темата за недопускането на ДПС, или ДПС да бъде някак си пришиван към ГЕРБ, при това преднамерено, изначално квотно разпределение на регулаторите, тогава няма причина ДПС да подкрепя каквото и да е и може да бъде също силна и ефективна опозиция.
- Очаквате промяна в поведението на ДПС към кабинета “Габриел”, ако няма подписано коалиционно споразумение, или...?
- Нека да говорим на езика на прагматиката. Предстоят избори за членове на комисията за противодействие на корупцията, на ВСС и на Висшия прокурорски съвет, инспектората- там са предвидени 2/3 от гласовете. Може ли да кажем, че не трябва да се търси мнозинство и страните се разбират да не търсят мнозинство, при положение, че не разполагат с 2/3? Това е реторичен въпрос.
- Но това не отговори на въпроса ми как виждате вие поведението на ДПС оттук нататък, след като загатвате, че има опция те да бъдат опозиция - да не продължат да подкрепят правителството.
- Аз не го загатвам, а изказвам своето усещане, че ако непрекъснато някой ни кара зорлем да се отричаме от подкрепата на ДПС, не виждам причина ДПС да дават подкрепа. Особено в ситуациите, в които без тази подкрепа няма никакви решения. Заявката в конституцията е, че в законите, които тепърва ще се приемат, ще се предвиждат и различни мнозинства от обикновеното. Все повече ще има случаи, в които, за да се гарантира по-голяма легитимност на органите, ще се изискват по-големи мнозинства. Това записаха вносителите на конституционните промени. Самите те са казали: Ние ще отидем отвъд наличното ни мнозинство и ще търсим друго, и същевременно казват: Нека да се споразумеем да не търсим такова мнозинство. Това е ласически политически пиарски модел - да говорим едно, а да правим друго, за да се харесаме.
- След всичко, което си изговорихте с ПП и ДБ в последните седмици, как ще седнете сега на масата на преговори?
- Прагматично, защото имаме разписани виждания как трябва да функционира управлението. Спорът ще бъде на база написани текстове, а не на приумици. Ако страните вникнат в насрещните аргументи и съумеят да излязат от тази среда на по-високо недоверие, което се създава през последния месец, и се замислим за алтернативата дали изборите са доброто решение, тогава може да се постигне ефективно коалиционно управление, а не да се чакат още 9 месеца в експериментиране на взаимната търпимост, толерантност и пилене на нерви, за да стигнем накрая след 9 месеца до въпроса ще се правят ли избори през зимата, или не.
- Но вие няма да отстъпите, ако не е коалиционно споразумение?
- Това не е вече въпрос на инатене, а на нормална политическа логика. И нормалната политическа логика казва така - ако трябва да имаме стабилно мнозинство, което да има ясно разписани взаимни ангажименти между партньорите в това управление, трябва да имаме еднакво носене на отговорност. Ние тук не казваме, че понеже имаме 6-има депутати повече, трябва да имаме един министър повече. Това не е пазарлък. Но ние казваме - като ще имаме взаимна отговорност и взаимен ангажимент, ще участваме в управлението съответно на отговорността, на ангаживмента и съответно на задълженията, които ще си вменяваме един на друг.
- Един от най-често повтаряните аргументи да не се тръгва към извънредни избори е, че те ще повторят съотношението на силите в този парламент. А ако Радев реши, че е време след два неуспешни проекта да оглави лично свой в един предсрочен вот - как би изглеждал един следващ парламент?
- Избор с избор еднакъв няма. Помните, че в рамките на 1 г. имахме два поредни избора с тотално различни резултати. Обществените отношения се развиват доста динамично. Социологията може да обхване с някакъв хоризонт напред или назад, но не знам каква би била тя в момента и с оглед развитието през последния месец. Но не това е най-важното. По-важното е, че в българския политически живот част от обществото няма политическо представителство. И това е или заради апатията към политическия процес, или заради недоверието към него. Така че има голяма ниша за политически проекти, които могат да увлекат, да променят апатията или да спечелят доверието на тази част от обществото, така че всеки потенциален или възникващ, или съществуващ субект, които имат ясното послание и могат да впрегнат политически и всякакъв друг ресурс, могат да се намесят на политическия терен и да заяват както претенции, така и практическа реализация в политическия живот. Но за целта това се прави от политически субекти, както и от политически лидери.
- Тоест очаквате ли нов проект на Радев и сега ли?
- Не искам в момента да коментирам президента като политически лидер, защото той е държавен глава. Но ако той би имал изкушението да участва в политическия живот с проксилидер... мисля, че той, първо, е изключително опитен. Второ, има пред себе си недобрия пример в миналото. Но ако реши да участва в политическия живот, това може да стане само ако стане партиен лидер и успее да инкасира политическия си актив.
- Бяхте на Шипка, а след това казахте, че 3 март не е време за политическо злободневие. Вие как разкодирахте емоциите на върха?
- За мен не празникът разделя или раздели обществото. Обществото ни е силно разделено, затова и не съумяваме на такъв празник да се чувстваме празнуващи заедно. И големият проблем е, че това разделение не е от последните години. Това разделение, в различни исторически периоди, още от Освобождението насам, винаги е било повод за непримиряване на политическите страсти, базирани на миналото. Ние нямаме помирение както спрямо миналото преди 9 септември 1944 г., така и за миналото отпреди 10 ноември 1989 г., ние нямаме помирение за последните 30 г. И това разделение просто си търси изразната форма и я намира тогава, когато дори един съвсем нормален дебат кой е празникът, който ни обединява, всъщност е повод да бъдем разделени.
И понеже слушам и анализатори, и коментатори - все по-често се поставя въпроса, че България няма национални кауза и приоритети - и моето разбиране е, че ги няма, защото ние гледаме само в миналото. Ние по никакъв начин не се опитваме - помирени с миналото и с разбирането си за миналото, да погледнем напред. Толкова много сме впримчени в това свое разногласие, че националните ни каузи всъщност се свеждат не до цел, а до средства.
- Едно изследване преди дни показа, че българинът се страхува от болести и бедност и едва на трето място от война. Защо обаче политиците злоупотребяват с темата за войната?
- Не знам кой злоупотребява с темата за войната, но хората се страхуват от това, което непосредствено ги засяга. Българинът перманентно живее в очакване на липсващо благосъстояние, от една страна, от друга - процесите на инфлацията през последните години много рязко накърниха покупателната му способност.
От друга страна, ковидът показа недобре функционираща система на здравеопазването, или поне това беше усещането в началото на пандемията. Всъщност, ако можем да изтъкнем един от големите проблеми, за които държавата има ангажимента да намери решение, да ги насърчава и финансира, това е демографската криза. И това е национален приоритет, към който ние трябва да се стремим.
Иначе много близо до нас има война и тази война, макар да не ни засяга в момента пряко, потенциално трябва да направим всичко необходимо, което зависи от нас, да не позволим тя да намери живителна среда за разпространението си.
- Вие усетихте и на място какво значи война. Когато бяхте в Украйна, се наложи да влезете в бомбоубежище. Дадохте ли си тогава реална сметка какво означава една държава да е във война?
- Всъщност не толкова бомбоубежището ме развълнува негативно. Докато се движехме из пустите улици на Киев, през загражденията имаше групи от хора, които стояха - там, където колите, заради елементите от отбранителната инфраструктура, караха кортежите да забавят. Но тези хора, основно жени, седяха с портрети на своите синове и съпрузи, които са на фронта. И техният тих апел беше да може те да бъдат сменени, защото след толкова месеци на фронта надали очакват добри новини. И това е онова, което не искам да си представям за българските мъже и синове, за техните майки и съпруги.
- Но тази тема продължава да е една от тези, които ни разделят - и в парламента, и като общество.
- За съжаление, да.
- Знаете ли, че българите извън парламента и тв студиата не разбраха нито битката за поста външен министър, нито ултиматумите за експерти в регулаторите? Да, и двете теми са важни, но някак българинът иска да чуе за реформи в здравеопазване, образование, пенсионни модели, демография. Какво предстои оттук нататък?
- Затова от самото начало казвам, че големият разговор е за изпълнителната власт - тази, която осъществява политиките и в здравеопазването, и в образованието, и в демографията. Разговорът е за правителството.
- Кажете все пак накрая - избори или ротация? Оптимист ли сте, че ще се разберете и ще има правителство?
- Аз съм умерен оптимист за правителство с мандата на ГЕРБ и подкрепата на ПП-ДБ.
Визитка:
- Роден на 5 април 1968 г. в София
- Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" и работи като адвокат по гражданско и търговско право
- От 2003 до 2009 г. е секретар на Столичната община, после до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет
- Шеф на ДА "Електронно управление" от септември 2016 г., а от 15 януари 2018 г. е председател на КРС
- Министър на транспорта в кабинета "Борисов 3"
- Депутат от 45-ото НС насам
