„Изоран гробищен парк и изпочупени паметници. Така изглеждат гробищата в Долна Митрополия, алармират възмутени граждани." С тези думи започва репортаж на НОВА, придружен с мрачна картина на нещо, което поне на пръв поглед прилича повече на масов вандалски акт, отколкото на опит да се приведат в по-добро състояние гробищата в общинския център. Лепкава пръст, кални коловози, натрупани на камара стари паметни плочи на фона на мрачно мартенско време.
Като за репортажа – в центъра на тази грозна гледка кметът от една страна и групата възмутени граждани от друга. Сред възмутените дори общински съветник, според който това не бил начинът за справяне с плевели и храсти и сега управниците щели да отговарят пред народа.
Кметът на Долна Митрополия признава, че хората не са били уведомени предварително, което е грешка. Обаче надгробните паметници били на по 100-200 години и мястото никога не е било почиствано. С две думи – змиярник, казано по народному. Дори почистващите фирми не смеели да влизат там. Възмутените граждани обаче питат имало ли е обществено обсъждане, кой е разпоредил и т.н., и т.н.
Всъщност, читателят сам може да си представи какво представляват гробищните парцели с покойници на по век и повече. Ако има нещо в България по-мръсно и неподдържано от обществените тоалетни, това са гробищните паркове. Та от една страна кметът добре е решил преди Задушница да почисти градските гробища, проблемът е, че най-вероятно бай Пешо с фадромата е минал през змиярника и е струпал паметните плочи на една камара.
От другата страна обаче са възмутените граждани. Същите, много от които изобщо не са стъпвали на гроба на техните мили покойници, не знаят къде е, или са оставили последния им дом да тъне в бурени, плевели и трънак, през който не може да се мине. Същите активни граждани, които сега се вайкат за милите си предци нито веднъж не са отишли до общината, за да поискат заедно да променят тази тъжна гледка.
И знаете ли защо не са го направили? Защото нямат вътрешната потребност да го направят. Защото могат да затварят първокласни пътища, излизайки на протест за няколко дупки по улиците (не, че нямат право, напротив), защото им се чупели колите, но последният дом на техните близки им е последна грижа.
И още, защото на българина винаги все някой друг, най-често държавата, им е длъжен. Като се започне от почистването на снега от тротоарите пред собствените им жилища и се свърши със зелените площи в междублоковите пространства, които сами превръщат в сметище.
Кметът обаче каза и нещо много полезно и правилно според мен. Готви се нова наредба за гробищните паркове и поддръжката ще се заплаща. Прогнозирам обаче, че половината от тези възмутени граждани от кощунственото посегателство върху паметта на любимите им близки ще платят за подобна услуга колкото плащат и каското за автомобилите си.
