- Рейтингът на Радев не може автоматично да се прелее в партия - както трансфер на звезда в друга телевизия може да не добави популярност
- Противниците на президента използват напрежението около празника, за да консолидират редиците си
- Вероятно сега ротация ще има, но надали ще се стигне до втора
- За пореден път на Трети март видяхме разделение русофили - русофоби. Пролича си и в разликата в отношението на публиката на Шипка към Румен Радев и Росен Желязков. Темата за 3 март разделя ли ни повече, отколкото в предишни години?
- Със сигурност е по-обтегната ситуацията и напрежение съществува предвид споровете в българското общество, свързани с отношението към Русия и към мястото на Русия в българската история в различните периоди. Всичко това на фона на войната в Украйна. И разбира се, покрай дебатите дали да бъде сменен националният ни празник. Аз по-скоро съжалявам, защото подобен спор и е малко жалък отстрани. Най-вече заради ирационалността на доводите и на едните, и на другите. Нито русофилите дават смислени обяснения за своето филство, нито русофобите дават състоятелни доводи за своето фобство. Това са често ирационални идеи, които не стъпват на реални исторически факти. И при двете страни доводът е: “Така го чувствам – така го твърдя”. Когато наблюдаваме някакъв спор, особено ако е политически украсен, много често доводите са твърде емоционални и не можем да разберем защо някой мисли различно от нас. Темата за Трети март в момента ни разделя просто защото някой реши да я употреби за това. Всяко нещо е напълно в състояние да раздели хората на два лагера.
Спорът защо да е 3 март, може да има много измерения. Някой може да реши, че по-легитимната и държавотворна дата е датата на Берлинския конгрес. И вероятно би бил по-прав. Но тук не можем да търсим само рационалното, защото гордостта, особено националната, е емоция. И нормално да бъде емоция, а не мисъл. Чисто емоционално най-заредената безспорна дата, на която България може да смята, че е създадена Третата българска държава, е 3 март. Ти решаваш нещо да ти бъде национален празник, стъпвайки именно върху емоционалните, а не рационалните доводи.
- Казахте, че 3 март ни разделя, защото някой реши да употреби датата. Властта обмисляше смяна на националния празник, но президентът Радев определи празника като “червена линия на нашето търпение”. След като темата за смяната на 3 март отпадна, затвори ли се възможността Радев да превърне този емоционален заряд в политически?
- Дори да има подобни планове, Радев в момента няма да създаде партия, защото настоящата длъжност на президент не му позволява да бъде партиен лидер. И в този смисъл това напрягане на атмосферата се ползва от противниците му, за да могат да консолидират редиците си срещу него. За една част от политическите субекти Радев е удобният общ враг. Ако тръгне обаче да създава партия и избърза , ако го направи преди края на мандата си, ще я създаде някой друг, а не той. А това безспорно няма да е добър ход от репутационна гледна точка. Ако асоциираме партия с Радев, а не я създаде Радев, който и да е друг няма да има този харизматичен потенциал, за да застане начело и да има смисъл от това лидерство. Дори да допуснем, че ще създаде партия, той самият много добре си дава сметка, че не е сега моментът, нито този момент ще дойде с предстоящия евровот. Моментът е, когато вече няма да е президент.
Но пък тогава Радев вече няма да е в чак толкова ярката част на прожекторите и съответно ще му е по-сложно да намери път към медиите дори за да пренася свои послания към електората.
Видяхме недобър опит за създаване на президентска партия в случая с АБВ – един безспорно харесван и одобряван сам по себе си президент, Георги Първанов, който не успя да прелее своя харизматичен потенциал в партия.
Потенциалът на личността не може автоматично да се прехвърли към организация. Това го виждаме дори при телевизионните звезди. Една тв звезда в друг канал губи този си статус. Или един канал, за да бъде популярен, не му е достатъчно да си купи една-две-три наложени от други телевизии звезди. Партията няма нищо общо с мажоритарно избрания кандидат. Президента го избираме не заради партията, която го е излъчила, нито заради партиите, които го подкрепят, а по мажоритарен и емоционален начин заради личността. Но когато става дума за партия, има много работа по партийното строителство, защото виждаме често как спонтанно създадени партии се провалят ако не на първите, то на вторите или на третите избори и забравяме за тях. Виждаме как спонтанно създадена партия като “Продължаваме промяната” има проблеми със своето развитие просто защото партийното строителство там го нямаше. И продължава да го няма.
- Трендът при ПП ще повлияе ли в преразпределението на силите в управляващата (не)коалиция, ако има успешна ротация? И в този смисъл какво очаквате да е коалиционното споразумение, което ГЕРБ ще предложи?
- Сега е много по-вероятно да има ротация, отколкото да няма. Но съм много скептично настроен по отношение на това дали ще има втора. Според мен по-скоро няма да има. Това, което ще предложат ГЕРБ и Борисов, ще бъде нещо достатъчно удовлетворяващо най-вече външните фактори. Защото това правителство не се крепи на вътрешни фактори, нито за фактори в самите партии, които са в (не)коалицията. Външи фактори на този етап все още имат своите основания да го поддържат да работи. И то ще продължи още известно време, вероятно поне още няколко месеца. Със сигурност важните неща, които трябва да бъдат направени, са довършването на съдебната реформа, да се оправят регулаторите, антикорупционната комисия и бъдещето на главния прокурор. Бойко Борисов няма особен интерес да се пипат регулаторите, защо на повечето важни регулатори са хора, които са назначени по времето на ГЕРБ или пък са им удобни. В този смисъл той има още какво да изтъргува, за да може да даде това, което искат ПП-ДБ.
- А по отношение на назначенията в кабинета ще има ли промяна?
- Вероятно ще има козметични промени. Още повече че Бойко Борисов даде заявка, че няма да е съгласен на правителство, в което Мария Габриел да е “сама като кукувица”, както се изрази. Така че вероятно ще има още няколко министерски поста, по-явно заявени от ГЕРБ. Много е вероятно да се постигне някакъв компромис по отношение на Министерството на външните работи и да се случи това, което аз смятам за все по-логично – да се измисли някакво дублиращо министерство на МВнР, например по европейските въпроси или пък на външноикономическото сътрудничество, за да има някакво балансиране в тази посока.
- Като споменахте външни фактори – евровотът такъв ли е по отношение на живота на правителството?
- По-скоро президентските избори отвъд океана биха имали по-голямо значение за живота на това правителство. И при европейските ще има влияние, но при тях инерцията не трябва да се пренебрегва. Защото няма веднага след евроизборите нещата да се променят в Брюксел, за да твърдим, че това е важен хоризонт. Тепърва ще предстоят преговори по съставянето на новата Европейска комисия, защото тя няма да се сформира веднага след вота.
-------------
Доц. Николай Димитров е роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет.
Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология.
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение. Автор на редица научни трудове и публикации.
