Със сигурност ефектът от “Диада” няма да отшуми скоро. Тази седмица заминавам отново за Берлин за прожекция на филма
Маргарита Стойкова е родена на 21 април 2004 г. в Пловдив. На 7 години започва да танцува в школата на майка си, което е и първият досег с изкуството. Освен в артистичните занимания се впуска и в социалните мрежи и бързо набира популярност като влогър. Така през 2020 година я канят да участва в онлайн кастинг за поредица от късометражни филми. По време на снимките им Маргарита влиза в контакт с актрисата и режисьор Яна Титова. Една година по-късно отново звънят, за да я поканят за кастинга на сериала "Татковци". За 12-те си години като ученичка Маргарита Стойкова сменя 6 училища, а за да се снима в сериала "Татковци", се налага да се премести от Пловдив в София.
Въпреки че се размина с НАТФИЗ през изминалата 2023 година, младото момиче беше отличено на един от най-престижните европейски филмови фестивали за ролята си на Дида във филма "Диада" на Яна Титова. Тя взе награда "Европейска изгряваща звезда" по време на филмовия фестивал "Берлинале" в Берлин. За да се подготви за филма, на Маги се налага да свали 10 килограма, а по време на снимките в Ямбол е напълно изолирана от външния свят. Но това си струва, тъй като тя успява да ни покаже бруталния свят на едно наранено самотно момиче, отчаяно да получи обич.
- “Изгряваща звезда на Европа” - така ви определи журито на авторитетния кинофестивал “Берлинале” и ви нареди сред 10-те най-обещаващи млади актьори на Стария континент заради ролята ви на Дида във филма на Яна Титова “Диада”. Какво е усещането, когато човек получи подобно признание, г-це Стойкова?
- Чувството е неописуемо. Това е една сбъдната мечта. Винаги съм горяла в това, което правя. Винаги съм знаела, че всичко е възможно. И все пак ми се струва като някакъв сън, от който се надявам никога да не се събудя.
- През изминалата година “Диада” пожъна невероятен успех. Разби българския боксофис и обра доста награди. Как си обяснявате този интерес към филма?
- Аз винаги съм вярвала в “Диада”. Просто усещах успеха му, тъй като целият екип свърши великолепна работа.
Историята наистина е много разтърсваща и запомняща се, така че нямаше как да не предизвика силен отзвук. Накара много хора да си дадат сметка за тежкия свят, в който живеят някои от младите. За трудностите, пред които трябва да се изправят в борбата за мечтите си, и колко е важна всъщност силата на любовта.
Без нея остава само болка
Това и се опитах да постигна чрез героинята ми Дида. Със сигурност ефектът от “Диада” няма да отшуми скоро. Тази седмица заминавам отново за Берлин за прожекция на филма, така че работата около него определено не е приключила.
- От 16 до 19 февруари заедно с още 9 актьори бяхте представени пред международната преса, индустрия и публика по време на “Берлинале”. Какво научихте от това преживяване?
- Когато тръгнах за Берлин, аз се чувствах сякаш вече знаех какво е да си актриса, знаех всичко за индустрията. Оказа се, че това съвсем не е така. Всички около мен имаха агенти, всички имаха гримьори и екипи зад гърба си. Аз до голяма степен трябваше да се справям сама. Разбрах, че всъщност имам още толкова неща да науча за този свят. За щастие, вече съм една стъпка по-близо до това.
- Чувствахте ли се на място там?
- Определено беше малко странно да съм най-малката, но всички много ми се радваха. Вероятно защото съм леко наивна и доста искрена в реакциите си. Все още навлизам в тези среди и нямам чак такъв опит, нямам филтър. По време на конференциите и интервютата бях изцяло себе си и
това забавляваше всички
Но вярвам, че това също спечели много хора и съм направила впечатление. Исках да представя страната ни по възможно най-добрия начин. Но определено мога да кажа, че се чувствам на място.
- Как ви приеха останалите 9 души, с които делите това отличие?
- Всички споделяхме едно чувство. Невероятно е да има някой, с когото да можеш да гориш в това. Ние споделяхме един огън, една страст и знаех, че и те се чувстват по същия начин. Всички бяха много подкрепящи, позитивни и отворени един към друг. Научих страшно много от тези 9 невероятни артисти.
- Какво следва оттук нататък?
- Англия! Това в момента е моята най-голяма цел. След “Берлинале” с мен се свързаха някои агенти и съм много щастлива от това. Важно ми беше да намеря правилните хора. С Алек Алексиев и Яна Титова правихме голямо проучване. С една от агенциите си направихме среща и се надявам да се получат нещата, защото това е много важно. През лятото ще посещавам мастъркласове в Лондон, а след това ще кандидатствам и се надявам да ме приемат. А след това... естествено, че оскарите!
- Защо искате да напуснете България?
- Аз много обичам България и винаги бих се връщала тук за проекти в бъдеще с Яна Титова или с някой друг, но за момента пътят ми е към чужбина, по-конкретно към Лондон.
- Ако можехте да кажете нещо на малката Маги, какво би било то?
- Да не спира да мечтае, защото мечтите наистина се сбъдват. Да продължава да работи здраво и упорито да преследва целите си. Да не се обезкуражава от препятствията по пътя и да знае, че тя може да постигне всичко, което си науми, с достатъчно инат и вяра.
- Семейството ви винаги ли ви е подкрепяло в мечтата ви да се занимавате с изкуство?
- Израснах в най-прекрасното семейство, което може да си представите. Родителите ми даваха всичко за възможностите в моя живот, а по-точно да имам шанса още в детството си да разбера каква искам да бъда.
В първите 10 години от съществуването ми успях да обиколя множество кръжоци, уроци и обучения в различни направления. След това дойде осъзнатата ми възраст, в която започнах да разделям нещата, които ми харесват, от тези , на които просто съм принудена да ходя. В тази възраст може би се появи амбицията да опитам всичко. За да намеря себе си. Нямаше спорт, който да ме спре. Нямаше кръжок в училище, който да не бях посетила.
И накрая се изчерпах
Не намерих това, което търсех, бях изморена от уроци и постоянната заетост, затова спрях. Единственото нещо, което остана с мен през всичките тези години, беше танцът. Майка ми е балерина и има школа, следователно аз бях неразделно до нея в залата. Така се роди и любовта ми към сцената.
- Как решихте, че искате да станете именно актриса?
- Една вечер, прибирайки се от тренировка, залепнах за телевизора. Даваха един български филм - “Стъпки в пясъка”. Обичах да ходя на кино, да гледам детски филмчета, а като по-голяма вече и сериали, но никога не можех да запазя интереса си докрай в историята. Не беше така с този филм. Останах до края му с отворена уста. Единствената мисъл, която ме обземаше в този момент, беше, че искам да играя.
Искам да пробвам това, за което никога не се бях замисляла - актьорското майсторство. И така се влюбих. Едва на 14-годишна възраст аз намерих любовта. След тази вечер не можех да си представя да бъда нещо друго освен актриса. Запалих се. Огънят в мен бушуваше за още филми. Естествено, като всяко едно момиче на тази възраст аз исках да бъда известна, да имам интервюта, корици, списания. Обичах да гледам интервютата на изгряващите актриси, които бяха на по 15 години.
Мечтаех за това
Първата ми роля беше режисирана от жената, която ме привлече към киното. Точно тази от филма, който бях изгледала преди 2 години, сега стоеше пред мен и правеше филм с мен. Яна Титова. Тя ми показа истинската магия на киното. Видях истинската същност на тази професия и се влюбих още по-силно в нея. Заснехме поредица от късометражни филми. Оттогава тя се превърна в мой ментор до ден днешен.
- По време на снимките на “Диада” трябваше да останете без телефон и да изтърпите доста лишения. Как се справихте с това?
- По време на престоя ми в Ямбол бяхме на снимки по цял ден. Дори нямах време да усетя липсата на телефона. Подготовката за снимките не беше лека. Наистина изискваше доста лишения, тренировки, но аз се чувствах психически готова за всичко, което трябва да премина, за да стане “Диада” реалност. Това беше най-тежкото нещо, което ми се беше случвало, но толкова истински горях в процеса. Няма думи, с които да опиша колко бях отдадена на филма. С всеки изминал снимачен ден аз разбирах, че това е, това е то. Това, което търсех от най-крехката си възраст. Щастлива съм, че го намерих. Искам да бъда новото бъдеще на киното в България. На българите в Европа и света. Нямам думи, с които да опиша каква чест е за мен, че ми се удава възможността да го постигна именно чрез филма на Яна.
- По време на цялото ви образование сте сменила 6 училища. Това помогна ли ви по някакъв начин?
- Това със сигурност ми даде възможността да видя много деца. Да се запозная с много хора. Преминах през толкова различни компании,
които ме изградиха като човек в по-късен етап
С някои от съучениците ми успях да изградя приятелства, но и видях от какво трябва да се пазя. Видях много неглижирани деца, борещи се да получат любов и внимание, но по абсолютно грешен и саморазрушителен начин. Успях да видя през какво преминава голяма извадка от българските деца.
Когато започнаха снимките на филма, успях да се вкарам в училищната среда именно заради това. Много хора споделиха, че са потресени от начина, по който са представени училището и учениците в “Диада”, но това е истина за голяма част от тийнейджърите. Особено в по-малките населени места. Родителите понякога наистина не осъзнават какви всъщност са децата им, когато са далеч от вкъщи. Ние го показахме във филма и е нормално реакцията да бъде негативна. Надявам се и да бъде урок за това колко всъщност е фундаментално родителското внимание в тази възраст.
