Поканихме водещия на “Операция История” по тв “България он еър”, който е сладкодумен коментатор на българската история, да коментира допитването на “24 часа” и досегашните резултати.
- От забележителните места, които българите ценят, засега на първо място са Велико Търново, Царевец и Арбанаси. Вие кое бихте избрали, г-н Петров?
- И аз бих ги избрал. Най-малкото, защото в един период от българската история всъщност Велико Търново претендира да е Третият Рим. Вторият Рим е Константинопол, когато се мести столицата на Източната Римска империя, а идеята за Третия Рим възниква през XII в., когато кръстоносците завладяват Константинопол и патриарх става един венецианец. В този момент България е имала такова самочувствие като империя, че казва, че Търновград ще е Третият Рим. Затова почва да се нарича Царевград. Но да не забравяме, че в България има 42 хил. археологически обекта - на трето място сме след Италия и Гърция по брой археологически обекти в Европа. 7 от тях са в списъка на ЮНЕСКО, но той не е допълван след 1989 г.
- При традициите най-много гласове имат мартеничките.
- Ако бяхте сложили калоферското ледено хоро, може би то щеше да бие, макар че е нова традиция. Мартениците са много хубава традиция, най-вероятно тракийска. Ако забележите, навсякъде на Балканския полуостров, където са живели траки - Румъния, Молдова, Северна Гърция и т.н., я има тази традиция.
- От историческите събития читателите поставят на място създаването на българската държава.
- Тук мога да поспоря. Създаването на българската държава безспорно е голямо събитие, само че не е ясно коя точно година е създадена. 681 г. не отговаря най-много на последните изследвания на българските учени. Тоест българската държава е много по-древна от 681 г. Тя съществува най-малко от 635 г., когато е Кубрат и Велика България. Ако вземем Именника на българските ханове, управлявали 500 г. отвъд Дунав със стригани глави, трябва да стане 165-а г. Сведенията за българите като държавнотворен елемент ги има в арменските летописи и в латински хроники много преди 681 г.
- От историческите личности с най-много избират Васил Левски.
- Това винаги ще е изборът на българите, защото за нас Левски е икона и светец.
- На второ място посочват цар Симеон Велики.
- Разбира се, това е един от най-великите български владетели. Човек, назовал се император на българи и римляни. Някои казват, че се е самоназовал, тоест, че е узурпатор. Според други церемонията по неговото коронясване е извършена на място, където са се коронясвали римските императори. Той си е бил император и ако за него е спорно - за сина му не е. Цар Петър се жени за ромейска принцеса и по този начин кръвта на римските цезари преминава в българската династия. България получава правото българските владетели да се наричат царе, и то 500 г. преди Русия. Думата "цар" идва от цезар. А Русия е втората, която получава това право - там Иван Трети пак се жени за ромейска принцеса с благословията на папата.
- Като стигнем до наши дни, коя личност най-много е прославила България? На първо място са посочили Христо Стоичков, а с процент зад него е пророчицата Баба Ванга. Вие кое бихте избрали?
- Баба Ванга със сигурност е много популярна. В Русия дори е по-популярна, отколкото у нас. Но аз лично бих предпочел Христо Стоичков. През 1994 г. учех за изпити по право и изпълнявах специални ритуали нашият футболен отбор да бие. Това е събитието, изградило най-много патриотизъм през последните 30 г.
- Нека да минем в частта с откритията с българска следа. Най-много са гласували за откриването от Стамен Григоров на Lactobacillus bulgaricus, известен като българския бацил.
- Добър е изборът, защото е голямо откритието на Стамен Григоров. В началото на века в България идват германци от един здравен център, за да търсят столетници. И се оказва, че у нас има най-много столетници в света в абсолютен брой, не на глава на населението - над 3000. И почват да търсят причините за това. Един голям учен - Иля Мечников от института "Пастьор", смята, че причината за това е употребата на киселото мляко. За това откритие му помага именно Стамен Григоров. В Америка има една напитка, която се казва Лозак, която е от българско кисело мляко и дори като такава я рекламират. Така американците се опитват да я пласират на пазара и за малко да стане популярна като другата безалкохолна напитка, която всички пием днес. За съжаление, не се получава, но в продължение на 20 г. се продава масово с рекламата "5 цента - дълголетие", на която пише: "Това е българското кисело мляко, в България живеят по над 100 г.". Като цяло българските учени като откриватели са силно подценени. Преди Втората световна война България има силна школа по физика. Ние нямаме апаратури и лаборатории, но имаме много добри физици. Професор Кръстьо Кръстев открива електромагнитната пулсация. Благодарение на неговото откритие САЩ разполагат с уреда, чрез който засичат ядрени взривове навсякъде по света. СССР го прекопира. В един момент се оказва, че благодарение на откритието на този човек Великите сили започват да се договарят да не правят ядрени опити.
- От стихотворенията и песните нашите читатели са избрали "Опълченците на Шипка", "Аз съм българче", "Тих бял Дунав" на Иван Вазов.
- Иван Вазов е човекът, който е положил основите ни като съвременна нация. Колкото и да прозвучи странно, Вазов е създателят на модерния български език. Много от думите, които употребяваме, преди Вазов не са се използвали. Не знам дали вашите читатели знаят, но Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ - казва се "Един ден от ХХ в.". Така през 1899 г. той описва какво ще е в България през 2000 г. Нищо от това, което е описал, не се е сбъднало, защото той си представя България на 3 морета, огромна монархия, цар Иван я управлява. Но пък описва разговор по видеотелефон. Вазов реално описва "Вайбър" или "Уатсап". Преди това никой не го е правил.
- Тоест не е изненада, че и в категорията за книгите отново читателите са посочили Иван Вазов с първия български роман "Под игото"?
- Да. Макар че не знам колко хора четат "Под игото". Без да прочетеш него, няма как да си българин.
- И най-пиперливият въпрос - кое е най-българското ястие. На първо място е посочена баницата.
- И аз бих я посочил. Шопската салата е достижение на социализма и "Балкантурист". Мусаката не бих казал, че е българско ястие. Киселото мляко обаче е. Дори се говори за учени, които твърдели, че турците са го взели от нас и са сложили името "йогурт". Кисело мляко и баница, какво по-българско от това? Това е закуска за шампиони.
