- Глеб Мишин, известен като Човека с брадата, е посредник. 80% от заявленията изпращаме за изследвания в Института по криминалистика на МВР, казва в интервю за "24 часа" зам.-министърът на правосъдието.
- И още акценти от интервюто:
- Системата за отдалечено подаване на документи за българско гражданство е под постоянен натиск, отваря в 12 часа, в 12,01 е запълнена
- Най-много са преписките от украински граждани - 13 381 от 1 януари 2020 година до 7 февруари 2024-а
- Приветствам промените, които въвеждат задължително владеене на български език за придобиване на гражданство
- Г-н Николов, парламентът създаде временна комисия, която да изследва ролята на мъж на име Глеб Мишин при получаването на българско гражданство от хора от бившите съветски републики. Председателят на комисията Атанас Атанасов съобщи, че Мишин е напуснал страната. Вие знаете ли за човек с такова име?
- Да, знам, че съществува такова лице. Директорката на Дирекция “Българско гражданство” в Министерството на правосъдието първа информира за Глеб Мишин. Той е засичан от камерите за видеонаблюдение пред сградата на дирекцията, която се намира на ул. “Аксаков” № 5 в София. Разговарях и с началниците на другите дирекции, които се помещават в сградата, както и с охраната. Всички потвърдиха, че такова лице - човекът с брадата, както го наричат, често е бил засичан там. По принцип не е влизал в сградата, а е придружавал лица, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, като посредник. Идвал е с предварително подготвен списък с имена, като по този начин е опитвал да организира отвън влизането на кандидатите в сградата. Основните му клиенти са граждани от бившия СССР, най-вече украински, руски, молдовски, таджикистански, узбекистански. Не мога да кажа дали е напуснал страната и къде се намира в момента. Това могат да отговорят други служби.
- Как се подават документи за българско гражданство?
- Основният проблем е получаването на час за подаване и достигането до провеждане на интервю, което е задължителна част от процедурата. Кандидатите са много, а електронната система, чрез която се осъществява дистанционното записване на часове, на практика се изчерпва за не повече от минута. Затова сме организирали възможност за прием на документи и провеждане на интервю за времето от 9 до 12 ч всеки работен ден без предварително записване. Именно във връзка с този прием на граждани е забелязван г-н Мишин пред дирекцията, опитвайки се да организира чакащите и чрез посочените списъци да “вкара” своите хора в рамките на свободния прием. В интерес на истината подобни опити се забелязват и от други посредници, например работещи с кандидати за гражданство от Турция.
Очевидно чрез използването на различни техники системата за отдалечен достъп и записване на часове за подаване на документи на практика се блокира. Тя е под постоянен натиск и реално, като се отвори в 12 часа, още преди 12,01 часа е запълнена.
- Защо?
- Безспорно интересът към получаване на българско гражданство е голям. Посредниците, какъвто е и Мишин, атакуват системата с цел да запазят часове за подаване на документи по електронен път. Постоянно сме в контакт със служителя, който поддържа системата. Той самият беше направил експеримент, като с предварително подготвени документи и с ясното съзнание, че познава системата, тъй като именно той я е разработил, в 12 часа беше опитал да запише час.
Факт е, че беше успял, но едва трети или четвърти поред. Системата дава часове за след 2 месеца. Тоест в 12 часа, след като стартира, се издават по 30 входящи номера и в 12,01 ч лимитът за деня е изчерпан.
Именно затова приемаме документи и на място. Има дни, в които идват организирано 30-40 човека с автобус от Турция, като на място ги посрещат посредници, които им съдействат за подаване на документи.
- Как може да решите проблема?
- Имам идея Министерството на правосъдието да организира контрола на входа, нещо от типа на тикет машините в банките, за да може всеки, който дойде, да получи билетче с номер и да влезе.
Така ще обезпечим нормалното влизане на гражданите в дирекцията и ще преустановим злоупотребата на посредниците с предварително готови списъци.
- Глеб Мишин какво гражданство има?
- Доколкото знам, е с украинско гражданство, но е подал документи за придобиване на българско. Преписката му все още не е разгледана и е висяща пред Съвета по гражданство. Той има постоянно пребиваване в България, което е и едно от условията за получаване на българско гражданство.
- Посредниците ли са големият проблем?
- Посредническата дейност сама по себе си не е незаконна, но когато посредниците се опитват да заобикалят правилата и закона или да ги нарушават, следва да има санкции от компетентните институции. Проблеми в Дирекция “Българско гражданство” има и те са натрупвани с годините. Моята идея е да успеем със съвместни усилия да ги преодолеем. Основният е задръстването на системата с преписки. За това в немалка степен допринесе и промяна в закона през 2021 г., с която бяха съкратени сроковете на процедурите по придобиване на гражданство.
Например за получаване на българско гражданство по обща натурализация от 18 месеца срокът беше съкратен на 12 месеца. Това е непостижимо на настоящия етап най-малко с оглед процедурата по съгласуването на документите - проверките, които ДАНС и МВР правят за всяко конкретно лице, преди внасянето за разглеждане на кандидатурите от междуведомствения Съвет по гражданство.
Въпреки огромния брой висящи преписки, които към миналата година бяха над 50 хиляди, имам визия как да се справим с проблема.
Когато поех ресора в началото на юли 2023 г. и се запознах с проблемите, проведох разговори с народни представители по темата.
Въпреки полученото разбиране от тяхна страна установих, че няма политическа нагласа за промяна на закона по отношение на сроковете.
От друга страна, когато има непроизнасяне със срок, министерството търпи санкции, тъй като при обжалване съдът отменя формално мълчаливия отказ и осъжда то да се произнесе в определен от него срок. Присъжда и сторените в хода на производството разноски.
Затова ускорихме процедурата по разглеждането, за да намалим обема от преписки. За миналата година резултатите са впечатляващи. Разгледали сме повече преписки, отколкото реално са постъпили през годината. Средно годишно постъпват 20-23 хил. молби за гражданство. Миналата година сме разгледали около 26 хил. Постигнахме го, след като увеличихме оборотите и хората са на максимално натоварване. Работи се на предела на допустимия баланс между бързина и качество. Отработените през м.г. преписки са повече от предходните две години, взети заедно. Смятам, че ако запазим темповете, в рамките на година ще успеем да компенсираме изоставането и да вкараме преписките в нормалните срокове. Естествено, стига колегите да издържат на напрежението и да не възникнат непредвидени ситуации.
- Колко граждани от бившите съветски републики са кандидатствали за българско гражданство от 2020 г. до сега?
- Най-много са украинските - 13 381 са преписките от 1 януари 2020 г. до 7 февруари т.г. Следват ги молдовските - 8844. На трето място са гражданите на Русия - 5372, Беларус - 363, Армения - 97, Азербайджан - 20, Грузия - 15, Казахстан - 94, Узбекистан - 29, Тюркменистан - 9, Киргизстан - 15, Таджикистан - 4. Имаме и три преписки от граждани на Латвия и една от Литва. Нямаме от Естония. В момента работим по заявления, подадени през 2021 г.
- Колко граждани на бившите съветски републики са получили българско гражданство за последните 4 години?
- Отново най-много са от Украйна - 6307, следва Молдова - 4751, Русия - 1090, Армения - 67, Казахстан - 44, Беларус - 31.
- Тези хора на какви условия отговарят?
- Основната част от кандидатите подават документи на основание български произход. За Украйна и Молдова знаем, че съществува голяма българска общност. През годините са им издавани удостоверения за раждане на родители, баби и дядовци, или в други официални документи е записано народност “болгарин”. Именно на това основание те подават документи. Оказва се обаче, че в голяма част от преписките, включително и по тези, по които посредник е Глеб Мишин, са били преправени удостоверенията за произход. Кандидатите от бившите съветски републики масово вписват неверни обстоятелства в тези документи. Има тотални несъответствия. Например човекът е роден през 1942 г., а бланката, на която пише, че е “болгарин”, е от 1957 г.
- Как се улавят нередностите?
- Служителите в Дирекция “Българско гражданство” преминаха курс на обучение в Националния институт по правосъдие (НИП), проведен от служители на Националния институт по криминалистика (НИК) за първоначално разпознаване на неистински документи. Защото се оказа, че през годините действително се е подхождало по-лековерно и на базата на подобни документи, някои от които са умишлено и доста професионално състарени, за да им се предаде вид отпреди 70-100 г., е предоставяно българско гражданство. Вече всички преписки, в които нашите служители се усъмнят, се изпращат за експертиза в НИК на МВР. Откакто съм председател на Съвета по гражданството, практически 80-90% от преписките са изпратени за криминологично изследване.
- Всички ли са на хора от бившия СССР?
- Да. Ще направя сравнение например със Северна Македония. Кандидатите от там представят различни лични документи на техните предшественици, като кръщелни, военни билети, шофьорски книжки и други. Не че измежду тях няма подправени, но наборът от документи е доста по-разностранен. Има и регистър на венчилата, от който също се извличат данни.
- Това регистър на женитбите ли е?
- Да. В него се посочва, че примерно Мина се е омъжила за Петър. Петър и Мина са родили Христо и той е баща на Атанас, който кандидатства за гражданство. Усъмним ли се, проверяваме. И ако се потвърди, че няма връзка между Мина и Петър с Атанас, който се представя за техен внук, отказваме.
По отношение на гражданите на бившия СССР няма такива регистри и затова оттам представят основно удостоверения за раждане, в които е посочена народност на предците на кандидатите. Именно такива документи, които будят съмнение, че са подправени, изпращаме за проверка в НКК.
- Тези, които представят неверни документи, носят ли наказателна отговорност?
- Принципно да. След всеки Съвет по гражданство за кандидатите, представили подправени, неистински документи, правим предложение за отказ за получаване на гражданство, а установените неистински документи изпращаме в прокуратурата. Десетки материали сме изпратили към настоящия момент. След всеки съвет има протокол с поне десетина имена, който се насочва към прокуратурата. Тези кандидати обаче най-често не са в България, тоест не би се постигнала превенцията на закона. В същото време затрудняваме работата на служителите в дирекцията, които трябва да се явяват на разпити пред разследващите органи, за да дават показания за начина на получаване на въпросните документи, който е стандартният.
- Каква е ролята на ДАНС по разглеждане на кандидатурите?
- Всяка преписка се докладва с имена и резюме на съвета, който заседава всеки четвъртък и разглежда средно около 600 - 700 преписки. ДАНС дава становище по всяка относно риска за националната сигурност. Становищата им не се прилагат по преписката, защото са конфиденциална информация. Те отиват директно в президентството. При нас се отбелязва само дали становището е положително, или отрицателно. Агенцията обаче няма как да има информация за лицата, които са извън страната и не са влизали в системата на службата.
- И тогава Съветът казва “да” на прeписката?
- Да, затова мисля, че може би ДАНС трябва да координира становищата си с ДАР, която би могла да има данни за определени лица, които биха работили в противовес на националната ни сигурност.
- Тези, които живеят в чужбина и кандидатстват за гражданство, явяват ли се на изпит по български език?
За лицата, които придобиват гражданство по произход, няма такова изискване. То е за тези, които придобиват по обща натурализация. Категоричното ми мнение е, че гражданството следва да се възприема от кандидатите като принадлежност, а не като документ за пътуване в ЕС, за какъвто се употребява в момента. Българското гражданство е осъзната идентификация към българската нация, тоест всеки, който желае да стане български гражданин, трябва да се отъждествява с тази нация.
- Имате ли данни колко остават в България?
- Формално те трябва да посочат адрес за регистрация. Реално повечето нямат адрес в страната и посочват административен такъв. Именно поради това са предвидени промени в Закона за българското гражданство, които приветствам. Едната от тях е задължително владеене на български език за всички кандидати за придобиване на гражданство по произход. Другият важен момент е за т.нар. церемония при връчването на указите, което също е добро предложение.
CV
- Магистър по право на ЕС от СУ “Св. Климент Охридски”
- От 1992 до 1997 г. е адвокат
- В периода 1997 -2003 г. е военен следовател в Софийската военно-окръжна прокуратура
- От 2003 до 2009 г. е съдия в Районен съд - Своге
- От 2009 г. е председател последователно в два мандата на Районен съд - Сливница
- От края на 2018 г. е съдия в Административен съд - София област
- Назначен е за заместник-министър на правосъдието от 23 юни 2023 г.
