Ако парламентарните избори са редовни, ще са 3 месеца след края на мандата на Радев
Още акценти от интервюто:
- Преди избори 2 в 1 има още време за компромис за ротацията, но може да изтърват ситуацията с тежки думи
- Това, което наричат меморандум, е коалиционно споразумение, но продължават да бягат от думата коалиция
- След като идва оферта за делба 50:50, Борисов е в правото си да даде контраоферта
- Отношенията в (не)коалицията ескалираха заради меморандума, предложен от ПП-ДБ. Ако съдим по публичните изявления, опцията избори 2 в 1 - предсрочни парламентарни заедно с европейските, сякаш е на масата. Така ли е наистина?
- Много свободно се говори за избори 2 в 1, все едно “Днес се скарахме, утре отиваме на избори", но нека кажем, че пътят към предсрочни парламентарни избори е дълъг. До 6 март има почти две седмици. Ако се стигне до оставка от кабинета и се влезе в конституционна процедура и партньорите още не са се разбрали, самата процедура им дава възможност за преговори. Тя дава срокове за първи, втори и трети мандат. В този смисъл във всеки един от тези моменти ще имаме нова политическа ситуация. Както е и сега - всеки ден има различна ситуация от предния ден. Така че те ще имат възможност да се помирят и да намерят някакъв консенсус. И от позициите им оставам с впечатлението, че се стремят към някакъв компромис, защото нямат интерес от нови избори. Първо, защото никой няма да има по-висок резултат отколкото през април 2023 г., второ, никой няма алтернативно партньорство, и трето - има риск нова политическа партия да излезе на терена и да размести електоралните пластове. Не мисля, че някой от партньорите иска да поема този риск. Но отвъд рационалното има и емоционално, което не бих си позволил да пренебрегвам. Много тежки думи се казаха. Може да се минат граници, от които оставането в едно мнозинство би било много, много трудно.
- Какво прочетохте вие в меморандума?
- Този документ е преговорна позиция. ПП-ДБ слагат на масата максимума, за да получат част от него. Друг е въпросът, че не се прави така - не можеш да пишеш в текст, че партиите си делят регулаторите.
Другото, което прави впечатление, е, че в споразумението се прави предложение за делба 50-50 с ГЕРБ. Обаче всичко това, при условие че ПП държат практически цялата изпълнителна власт. Тоест 50-50, но оттук нататък. И тук Борисов е в правото си да даде контраоферта - делим поравно, но тогава и половината министри да са посочени от ГЕРБ.
Интересното също така е, че както кръстиха коалицията си “сглобка”, така кръщават коалиционното споразумение “меморандум”. Всъщност точната формулировка е коалиционно споразумение, но ПП-ДБ продължават да бягат от думата “коалиция”. А всъщност това е правилната посока, защото, ако се състави нов кабинет след 6 март, е добре да има коалиционно споразумение. Там обикновено се разписват начинът на вземане на решение, забраняват се ситуационните мнозинства, има ясна управленска програма. Голяма част от проблемите през изминалите 9 месеца се дължаха на липса на добра комуникация между партньорите. Често наблюдавахме сюжета: излизат, скарват се, обиждат се и това, естествено, води до ерозия в подкрепата. Всичко това може да се подобри с едно коалиционно споразумение.
- Не бе ли проблем самият начин, по който се появи този меморандум?
- Категорично. Да изненадваш своя партньор с документ, който явно е бил подготвян тайно от известно време, прилича на обявяване на шах. Проблемът е, че с такъв ход би трябвало да тръгне по-силният - той е в позиция да наложи подобен дневен ред. А ПП-ДБ не са в позиция да диктуват на партньорите, те са в слабата позиция, защото за последните няколко месеца загубиха част от избирателите си и при едни нови избори ще бъдат по-губещи от ГЕРБ, които ще запазят позициите си. След това ПП-ДБ пак ще трябва да търсят партньорство, но вече от много по-неизгодна позиция. Защото сега ПП с 36 депутати притежава цялата изпълнителна власт без две министерства - Външно и на правосъдието.
- Станахме свидетели на остър задочен диалог между Христо Иванов и Делян Пеевски. Има ли вероятност тази ескалация накрая да доведе до “развод”?
- Въпреки че за тях е рационално да постигнат компромис, за да се запази тази управленска сглобка, напълно възможно е все пак да се стигне до избори, защото често рационалните изчисления не доминират. Могат да изпуснат ситуацията и острите думи да изкопаят ров помежду им, който трудно може да бъде преодолян после. До този момент виждаме само ескалация и трябва да дойде момент, в който някой да каже: “Чакайте, дайте да седнем и да се разберем лидерите заедно с Денков и Габриел”.
- Паралелно със сюжета за меморандума виси и спорът за това кой да е външен министър. Публиката сякаш не е много наясно защо толкова енергия се хвърля точно за тази фигура.
- Външно министерство никога не е било най-апетитният пост при коалиционни преговори назад в годините. Външната политика в България е разделена между външния министър, премиера и президента - всички те имат правомощия във външната политика. Освен това партиите винаги са търсили достъп до ресурсните министерства, а Външно не е такова, през него не минават много пари. Но този път сюжетът е различен. В ГЕРБ се трупа напрежение по линията: “Защо въпреки че сме първи на изборите, нямаме адекватно представителство в изпълнителната власт”. Ако партията види, че се отстъпва поредна позиция, при това в ситуация, в която ГЕРБ е по-силен дори отколкото миналата година, това напрежение ще се покачи, а Борисов няма нужда от него три месеца преди избори.
- Какво би се случило на нов парламентарен вот?
- Социологическите данни показват, че ГЕРБ запазва подкрепата си и при нов вот, ако не се появи нов политически субект, ще запазят първата позиция. Тогава на масата на преговорите отново ще са ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов обаче ще е в много по-слаба позиция. ГЕРБ едва ли ще позволи някой друг да е премиер на ротационен принцип, ще се постави въпросът за финансовото министерство и в крайна сметка ПП-ДБ ще загубят огромна част от позициите си в изпълнителната власт. От тази гледна точка настояване на ПП-ДБ от типа: “Подпишете този документ, иначе избори 2 в 1”, изглежда доста хазартен ход.
- А ако все пак се стигне до избори, за кого ще са негативите?
- Много важно ще е да стане ясно кой е отговорен за тези избори. На хората не им се ходи на избори и този, който ги е предизвикал, без съмнение ще бъде наказан от избирателите. Колкото и да е непопулярно управлението, социологическите данни показват, че желанието да няма предсрочен вот все още е с по-голям дял.
- Има ли вероятност покрай 3 март да се появи партия “3 март”?
- Не вярвам, че президентът ще тръгне да прави партия, на която не е начело. Всичко друго ще е проиграване на шанс и изпускане на потенциала, който има. Нещо повече, президентът вече два пъти се опари и вероятно си е взел поука - с “Продължаваме промяната”, когато ги легитимира, и втори път, когато Стефан Янев се опита да се легитимира през него.
Ако на европейските избори се яви партия, просто легитимирана, а не водена от Радев, това може да го потопи. Вариант за него е партия, оглавена от него, и парламентарни избори. Тогава може да реализира потенциала си. Всичко друго ще е много половинчато. Но трудният въпрос е кога ще има дата за такива избори. Ако са 2 в 1 заедно с европейските и Радев иска да реализира потенциала от своя партия, това означава да подаде оставка и да застане начело. Дали би поел такъв риск? Поведението му може да е съвсем различно, ако изборите са след една година, а съвсем различен сценарий е, ако са редовни - през април 2027 г. Защото неговият президентски мандат изтича през януари 2027 г. - три месеца преди датата за редовни парламентарни избори.
CV
Димитър Ганев е роден е през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център “Тренд”
