Младите днес са неуверени и тревожни, страхуват се от голямата отговорност, обясни психологът и консултант в “Майчин дом” по Национална програма за майчино и детско здраве
- Г-жо Димова, измества ли се възрастта за раждане?
- Възрастовата граница за раждане се покачва не само в България. Днес жените не са само домакини и майки, както е било в миналото. Те имат потребност от социална реализация, свързана с желанието да се образоват, да бъдат финансово независими, да направят кариера, да бъдат равноправни. Затова много жени, особено в града, отлагат майчинството, поставяйки го на заден план. Друга причина за това са повишените изисквания на съвременния човек към качеството на живота като цяло. Някога децата са се отглеждали с малко, но затова пък от задружната родова общност. Днес семействата искат да дадат на децата си качествени условия, грижи и образование, което изисква много повече ресурси.
- Освен развитие в кариерата какви са другите причини за отложеното майчинство?
- Намираме се в период на преход между традиционно и постмодерно семейство. Често жените гледат на ранното майчинство като на пречка за кариерата си и го отлагат, за да планират, и реализират целите си. Родителството е навлизане в нови житейски роли, а неизвестното поражда страхове. Вътрешната готовност за майчинство е различна при всяка жена. Понякога психологични травми от миналото могат да се отразят на желанието за дете. Друг фактор за отлагане на раждането е свързан с това, че поради липса на житейски опит днес младите жени често се страхуват от голямата отговорност и отдаване на енергия, свързани с отглеждане на дете. Освен недостатъци късното майчинство има и предимства. След години, посветени на професионално израстване, една улегнала жена може да се отдаде на бебето си с радост, спокойствие и повече търпение. Важно е тя
да усети кога е готова да стане майка, а не да изпълнява обществени норми
- В света отчитат тренд - жени около 40 г. без постоянен партньор да раждат деца след инвитро процедури от неизвестен донор. Този тренд важи ли у нас, расте ли този брой по данните на “Майчин дом”?
- Живеем в култура на личния избор, лична свобода и автономност. Изискванията на съвременните жени към партньорите са по-големи и много от тях не желаят да живеят в традиционни семейни отношения само за да имат дете, а във връзка, която е стойностна и за двамата, основана на общи интереси и житейски перспективи. Когато възрастта напредва, а не са открили своя партньор, те
са склонни да родят дете от неизвестен донор
и да го отгледат сами, а днешната медицина е доста напреднала и може да се справи с рисковете, които носи това. Въпросът е сложен и опира не само до медицината, а и до готовността на обществото да приеме това, до готовността на майката да отговори на въпроса: Кой е баща ми?, да осъзнае истинските си мотиви за това решение. Както и да си даде сметка за трудностите, които ще срещне по пътя си.
- Увеличава ли се броят на жените, отглеждащи децата си сами?
- У нас, както и по света, има немалко самотни майки, поели отговорността сами да отглеждат децата си, с всички трудности и ограничения на самотното майчинство. Някои жени просто не срещат желания партньор, други не желаят трайно обвързване, но всички те копнеят за своя рожба и търсят възможности да се реализират като майки. Много от тях по-късно създават интимни връзки, които не са задължително с биологичния баща на детето. Има много добри и психично здрави хора, отгледани от самотни майки. В живота им често е присъствал мъжки модел, който възпитава - на дядо, вуйчо, приятел, учител, треньор. Важното е майката да не се вкопчва в детето си, а да му дава пространство за общуване с тези фигури. Това, че в “нормалните” семейства бащата присъства физически, невинаги означава, че той ще присъства истински и с грижа. Понякога една зряла и отговорна майка се справя по-добре от двама незрели и отсъстващи родители.
- Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи всяка трета бременност завършва с аборт. При повече от половината се случва по желание. Защос?
- Съвременната жена иска да има контрол върху зачеването, броя на децата си, подходящия за нея житейски момент, в който да забременее. Проблемът е, когато поради липса на сексуална и здравна култура това се осъществява не с предпазване, а с аборт по желание, който винаги крие рискове за бъдеща бременност.
- Какви психологически съвети давате на жените, които постъпват в болницата за аборт?
- Когато абортът е спонтанен или се налага по медицински показания, ако плодът е увреден, това винаги е болезнена загуба за родителите, която може да има повече или по-малко емоционални последствия. Работим с жените за справяне с шока, с усещането за загуба и празнота, за преработване на чувството на вина. Те имат нужда от време, за да преодолеят страха си от забременяване или несигурността, че е възможно да родят здраво дете, да възвърнат доверието в собственото си тяло. Макар лекарите да ги окуражават, че след определени месеци могат отново да опитат, душата не е математика и психиката на тези жени е много ранима. Това се отразява и на партньорските взаимоотношения, затова е важно да се работи не само с жената, а и с двойката за преодоляване на травмата.
- Как помагате на жените, които искат да се откажат от рожбите си? Има ли добри програми, които да насърчават жените да гледат децата си?
- В “Майчин дом” ние работим по Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве. Съвместно със социалния работник по програмата и с фондация “За нашите деца” осъществяваме превенция, провеждаме разговори с майката и семейството, преценяваме как и с какво можем да я подпомогнем, за да си стъпи на краката, да има капацитет да отглежда детето си.
