Европейският съюз дълги години използваше земеделието, за да доставя и други социални услуги на обществото, което доведе до това фермерите да платят цената на Зелената сделка и на тежестта на инфлацията, категоричен е бившият земеделски министър
- Г-н Грудев, как бихте описали случващото се в земеделския сектор в момента?
- Аз обичам да използвам метафорите и тук за мен най-точната е - “кораб без капитан в бурно море”. Ние сме част от европейското и от световното земеделие. Навсякъде морето е бурно, а проблемите са множество. Те изплуваха на повърхността през изминалата година и са с натрупване. Лошото е, че не виждам някой да търси смислено и ясно решение. Тоест да се използва кризата, за да се постигне нещо освен за българското земеделие, но и за българското общество. Понякога обичаме да го разглеждаме като част сама за себе си, но това е грешка, то е част от хората.
- А защо се стигна дотук? За втори път в рамките на година станахме свидетели на масови протести.
- Причината е икономическата криза в сектора. Най-просто казано, това, което преля чашата навсякъде, е, че липсва икономическият смисъл за съществуване на земеделието като отрасъл такъв, какъвто беше.
Ние обаче все още не търсим и не намираме правилно решение за изход от тази ситуация. А то е много просто - на първо място трябва да се види цената на вложеното за производство и на второ място можем ли да влияем на световните цени на пазара?
Втората част от уравнението абсолютно не е в ръцете на който и да било производител, управник, политик, защото от тях не зависи как ще се развива пазарът, но може да се действа върху повишаване на конкурентоспособността чрез управление на разходите, които се влагат в това производство.
Европейският съюз дълги години използваше земеделието, за да доставя и други социални услуги на обществото, което доведе до това, че на практика тези, които платиха цената на Зелената сделка, на тежестта от инфлацията в Европа, бяха земеделците. Освен че платиха цената на Зелената сделка в най-широк мащаб, европейските фермери платиха и цената за справяне с инфлацията в ЕС. Навсякъде през изминалите две години натискът се преодоля благодарение на наливане на една евтина суровина, която в случая дойде от украинския пазар.
Именно тя позволи на всички европейски икономики да потушат инфлацията и като бизнес тази суровина се плати от земеделските производители.
- Освен всичко останало се получи разделение между земеделците - едните искат оставки, докато другите преговарят с властта. На какво се дължи това?
- Политическото ръководство на земеделското министерство направи груба грешка, че в ситуация на огромна криза предизвика война вътре в самия сектор между отделните производители, браншовици и т.н.
Ние от години имаме проблем с представителността на сектора. Раздробени браншови организации, много от тях са без каквато и да било членска маса, която да обуслови това, че те се наричат такива. Въпреки това са на масата и ти няма как да разделиш бранша и да кажеш половината сте представителни, другите не сте. С едните ще говоря, с другите – не.
За съжаление, това разделение се използва чисто политически, за да се покаже някакъв вид справяне със ситуацията, комуникирайки единствено и само с тези фермери, които изказват задоволство от работата на министерството. Именно затова всички други се почувстваха много сериозно и личностно обидени.
- Като заговорихме за това, смятате ли, че земеделското министерство има ясна визия, с която да управлява?
- Не, няма. От много месеци то се занимава само с потушаване на поредния скандал, който ще залее сектора. Сякаш са се съсредоточили в краткосрочното търсене на решения.
В момента виждате, че напрежението беше потушено с един меморандум, в който обаче няма почти нищо по същество. Това далеч не е нещо, което ще подобри ситуацията, а по-скоро е козметично, за да може да се каже, че има удовлетворение. И другото нещо, което съществува като голяма точка в меморандума, е някаква законодателна дейност с изписани седем закона, но вътре фигурират само заглавията им.
Никой си няма хал хабер какво ще пише в тях. Това е просто поредният прах в очите на хората.
- Искате да кажете, че това, което направиха премиерът Николай Денков и земеделският министър, не е достатъчно, така ли?
- Не, не е достатъчно. Свидетели сме на едно временно успокояване, каквото имаше и септември месец миналата година на другите големи протести. Без да решаваме проблемите, след четири месеца ще имаме поредните блокирани улици. Напоследък наблюдавам една известна умора и у самите земеделски производители.
- Защо умора?
- Защото те се чувстват неразбрани, спряха да вярват в известна степен и на техните представители, които прокламират исканията им. Но най-лошото е, че усещам, че общата политика настрои хората срещу самите фермери, което е груба грешка и е най-голямата рана за тях. Без подкрепата на населението земеделският производител няма да може да заеме своето място, което заслужава по презумпция, защото все пак произвежда храната на това общество.
- А вносът от Украйна ли преля чашата на недоволството, или е съвкупност от проблеми?
- Разбира се, че е съвкупност от проблеми. Украинска стока винаги е имало и е била на пазара. Проблемът на нашите фермери с нея е, че тя влиза без мито вече трета година.
През юни ще подновим с още една година това, но не смятам, че решението е да се затвори границата. Би могло да се помисли в няколко по-различни аспекта. Въпросът е, че Европейският съюз не води разговори с Украйна за налагане на нашите стандарти на производство. Тогава питам: като не се водят такива разговори, не следва ли да се направи дерогация за част от задълженията на европейските фермери, за да могат те да си поемат глътка въздух и да бъдат малко по конкурентоспособни? Ето това трябва да се случи и Европейската комисия спешно да ревизира така наречените зелени стандарти, които са бреме за земеделските производители.
- Значи не одобрявате европейската аграрна политика в момента? Тя дори успя да разпали и фермерите в Западна Европа.
- Оптимист съм, че нещата ще се подобрят. Политиката на Брюксел трябва да се върне към нейните корени. Тоест да подпомага производството на храна, така че тя да бъде на достъпна цена за европейските потребители, но запазвайки и повишавайки качеството и стандарта на живот и гарантирайки цените на фермерите. Не по-малко важно е да се намалят малко хилядите изисквания за зелено земеделие. Вярвам, че това ще се случи просто защото чергата гори навсякъде.
- А България какво прави в това отношение и смятате ли, че отстояваме достатъчно държавния интерес пред Брюксел?
- Министерството се занимава с дребнотемие, с това за отпускане на пореден де минимис за даден сектор. Да дадем пет лева тук, да дадем два лева там, но политиката и защитата на глобално ниво я няма. Министърът би могъл да бъде малко по-смел в преговорите с Брюксел. Да, понякога може да не се случва това, което иска нашият производител, но на вътрешно ниво всички тези заповеди оттам са негов прерогатив. Той може да ги моделира по начин, по който да бъдат в помощ на нашите земеделци.
- А какво ви е отношението по една друга нашумяла тема и не толкова добре възприета от земеделците – новите геномни техники?
- Все още нищо не съм видял. Тук важно е да се уточни, че те нямат знак за равенство с ГМО.
Нещо различно са, но истината е, че нямаме доказателства нито за едното, нито за другото. Когато има такива, може да се говори повече. Разбира се, темата е много дълга и в никакъв случай не бива да се слага прът в развитието им. Нека обаче все пак да подхождаме с известна предпазливост.
- В едно ваше интервю говорите за морковчето, което се предлага от ЕС - инвестиция в инфраструктура. Какво имате предвид?
- Това за мен е най-бързото и най-полезното решение въобще в създалата се ситуация. Става въпрос за украинския внос.
Вместо да го отхвърляме, може да работим с него и да го превърнем в наш плюс, както го прави в момента Румъния. Тя доста по-рано стигна до извода, че спирайки или не на границата украинска пшеница, това по никакъв начин няма да промени цената на борсата. И тогава взеха решение да се възползват от така наречените морковчета.
Това е една голяма инвестиционна програма на ЕС, чрез която се осигурява финансов ресурс за граничните държави, които страдат от безмитния внос, за да си развият логистиката - пътища, пристанища, жп инфраструктура. Ние в момента трябва да използваме предимството си, че сме гранична държава с Украйна, за да станем сериозен играч в търговията с тези увеличени количества зърно, както го прави Румъния.
Не се бори с това, което идва като предизвикателство, а напротив. Използват над 1,5 млрд. евро и си увеличават капацитета на пристанище Констанца, сега правят и чисто ново, което също да е за зърнени терминали и да поеме търговията. Изграждат и магистрала, която ще свързва Молдова с Констанца, и т.н.
По този начин улесняват достъпа за продукцията, която идва, и се превръщат в един огромен хъб на търговия за тези култури. Ние също имаме условията да си развием логистиката, но при нас никой думичка не казва за това. А трябва да използваме създалата се криза като възможност за инвестиции и за развитие на земеделието.
CV
- Роден е на 5 май 1980 г. в град Пловдив.
- Юрист по образование
- Завършва магистратура в Юридическия факултет в университета Franche-Comte в Безансон, Франция
- Две години работи в ДФ “Земеделие” като експерт в отдел “Директни плащания на площ”
- От 2009 г. до 2011 г. оглавява отдел “Технически инспекторат”
- От 6 август до 7 ноември 2014 г. е служебен министър на земеделието и храните
- От юли 2019 до юни 2021 г. е изпълнителен директор на фонд “Земеделие”
