596 млади лекари ще получат дипломите си във вторник.
На специална церемония в НДК 239 български и 357 чуждестранни студенти от Медицинския факултет на Медицинския университет - София, ще положат Хипократовата клетва.
Пълните отличници на випуска са д-р Елица Атанасова Зафирова и д-р Теодора Руменова Александрова. На тях ще им бъде връчена наградата “Златен Хипократ”.
И двете смятат да останат и да работят в България - разкриха го в интервю за “24 часа”. Не само заради семействата и приятелите си, но и за да подпомогнат развитието на медицината у нас. “Вярвам, че в България има нужда от млади кадри, които са подготвени и теоретично, и практически”, обясни д-р Зафирова. “България има нужда от млади кадри, които да дадат добър пример”, допълни я д-р Александрова=
Рекорден брой млади лекари - 62,5%, желаят да се реализират в България, показа анкета сред българските абсолвенти от випуск 2023 на Медицинския факултет към МУ - София, оповестена дни преди дипломирането им. За първи път от повече от 10 г. насам процентът е толкова висок. Той бавно нараства през последните години, като при предходния випуск беше 50 на 50.
Като аргумент да изберат България младите лекари сега посочват на първо място националното самосъзнание, на второ семейството и приятелите, на трето - моралното задължение към родината. 87,11% искат да работят в болнични заведения и само 8,99% като общо практикуващи лекари. На научна кариера биха се отдали 2,73% от завършващите.
Продължава да намалява и да е много нисък процентът на желаещите да работят като търговски представители на фирми за лекарства - 0,78%.
37,5% от завършващите млади доктори искат да заминат в чужбина. А сред мотивите им са: по-високо заплащане (25,66%) и по-добра организация на здравната система (19,97%).
С около 2% скача броят на младите лекари, които смятат, че развитието на кадрите в здравната ни система става трудно - 16,86%, и затова ще напуснат България. Амбициите им са насочени предимно към европейските държави (71,95%). С по около 2% при всеки випуск за последните три години намалява интересът за работа в САЩ, като за настоящия са 8,85%.
В завършващия сега випуск 2023 чуждестранните студенти са от 31 държави, като най-много са от Гърция, Великобритания, Германия, Швеция, Ирландия и Турция. Има също студенти от Япония, Канада, Норвегия, Индия, Португалия и др.
Българските студенти от випуска пък събраха средства, които ще дарят на СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”.
- Искаме да се развием като лекари в България - да сме полезни на хората, да останем с тези,
- които ценим, и да дадем пример на следващите
- Често фактът, че сме положили Хипократовата клетва, се бърка с това, че трябва да сме нонстоп на разположение
- Как се завършва медицина с пълно отличие?
Елица: Завършва се с много труд, много четене, с дисциплина, с постоянство и отдаденост. Въпреки всичко аз вярвам, че човек трябва да намира баланса да не се отдава само на едно нещо, да намира време и за друго.
Теодора: Ключът е в дисциплината. Мотивацията не е толкова трайна. Необходими са талант и отдаденост. Също смятам, че е важно да поддържаме баланс между личен и професионален живот - това пък е ключът да си пълноценен човек. Смятам, че работата трябва да те удовлетворява. Важно е да правиш нещо, което те изпълва, за да чувстваш, че си полезен на другите. Трябва да ти идва отвътре, така се хаби по-малко енергия и нещата се получават по-лесно.
- С отличен успех ли влязохте в университета?
Елица: Да. Завърших международната гимназия “Проф. д-р Васил Златарски” в София. Заедно ходихме на уроци по биология и химия в 11-и и 12-и клас в една група, тъй като се движехме с еднакво темпо. В една група сме и в университета. Явно взаимно сме се подбутвали, за да се случват нещата.
Теодора: Аз завърших Втора английска гимназия “Томас Джеферсън”. Моят профил беше английски, немски, химия и биология. Запознахме се на уроците по биология и химия. Влязохме с отличен успех и продължихме до ден днешен, като се подкрепяхме взаимно.
- 62,5% от младите лекари желаят да се реализират в България - това сочат резултатите от анкета сред българските абсолвенти от випуск 2023 на Медицинския факултет към МУ - София, вие от кои сте?
Елица: От същия процент сме и ние. На първо място заради семейството и приятелите. От друга страна, за да подпомогнем развитието на медицината в България. Вярвам, че в България има нужда от млади кадри, които са подготвени и теоретично, и практически. И за да дадем пример на по-малките от нас, които тепърва започват. Да знаят, че България също предлага добри възможности за развитие.
Теодора: На първо място са самосъзнанието и моралният дълг - да останем и да бъдем полезни на обществото. Нашите приятели и семейство също са от значение, тъй като сме изградили среда и контакти, които ценим. Смятам, че България има нужда от млади кадри, които да дадат добър пример. В повечето случаи се коментират негативни новини. Добре е да има и позитивни.
- Имате ли колеги, които са на друго мнение?
Теодора: Да. Изслушвала съм техните аргументи и смятам, че е редно да ги уважавам. Това е техен личен избор. При тях също животът може да се развие по различен начин, може и да се върнат. Пожелавам им каквото си мечтаят, да им се сбъдне.
Елица: В чужбина винаги си чужд. Много по-трудно е да те приемат, да си намериш среда. Тук вече имаш такава. Ако човек е достатъчно упорит и преследва целите си, нещата могат да му се случат навсякъде.
Теодора: Реализацията в чужбина не е лека задача. Въпреки че здравната система на повечето места в Западна Европа е по-добре организирана, смятам, че там винаги ще бъдеш чужденец. Освен това въпреки доброто заплащане имаш и доста повече разходи.
- Пак от анкетата става ясно, че най-много искат да специализират анестезиология и интензивно лечение. А вашият избор?
Елица: Насочила съм се към дерматологията. Започвам специализация във Военномедицинска академия. Дерматологията ми е страст още от започване на обучението ми. Доброволствах в различни клиники. Затвърдих си мнението, че това е моето нещо.
Теодора: Аз все още не съм намерила своето място за специализация и специалността. Всичко зависи от това къде ще намеря място. Когато имаш любов най-общо към медицината, можеш да бъдеш успешен в която и сфера решиш да се развиваш. Анестезиологията може би стана доста желана, тъй като по време на пандемията имаше голямо търсене на такива кадри. Самата аз
съм работила в централната реанимация на “Пирогов”. Там са най-тежките случаи. Видяла съм много
Истината е, че анестезиологията определено е върхът на медицината. Има огромен чар в тази специалност. Предполагам, че колегите затова са се насочили към нея.
- Как се отрази ковидът на обучението ви?
Елица: На обучението не се отрази много добре, тъй като преминахме онлайн. Медицина онлайн не може да се учи. Липсваха практиката, прекият контакт с пациенти, с преподавателите дори.
От друга страна, беше добре от гледна точка на това, че можеше да работим повече. Много колеги се включиха на първа линия в борбата с ковида. Това ни помогна да натрупаме доста практически умения.
Теодора: Аз бях доброволец от втората вълна нататък. Доста дълго се задържах в “Пирогов”. За съжаление, ковидът доста обърка системата на здравеопазването и качеството на образованието на студентите по медицина.
Бяхме онлайн почти две години, когато беше преходът между предклиничните дисциплини до трети курс и клиничните от четвърти курс нагоре, което е един важен скок в истинската медицина. Както каза колежката, предимството беше, че имахме повече време за работа. Видяхме реалността. Едно е да четеш в учебниците, друго е да го видиш с очите си.
- Промени ли пандемията отношението към професията?
Елица: Спорно е. До някаква степен може би хората се научиха повече да ценят лекарите. Има още върху какво да се работи в тази посока със сигурност. В началото ръкопляскаха, но хубавите неща бързо се забравят. Има нужда от повече подкрепа от страна на обществото.
- Медицинският университет в София дава образование на световно ниво, какво бихте казали на преподавателите си в края на следването си?
Елица: На първо място трябва да им благодарим, че ни помогнаха да изградим една основа, върху която да стъпим и върху която да надграждаме.
Апелираме да се стремят
обучението да е по-практически насочено
Мисля, че това ще е в помощ на бъдещите колеги.
Теодора: И аз искам да им благодаря за основите, които положихме в Медицинския университет. Имахме доста стойностни преподаватели, които се занимаваха с нас, особено по време на предклиничните дисциплини, когато се изграждат основите на медицината. И аз бих искала да кажа, че е редно да ни обръщат повечко внимание. Разбирам, че те са доста раздвоени и натоварени, тъй като са хем лекари, хем преподаватели. Но е редно да ни обръщат повече внимание, за да се запали още повече интересът ни към медицината, а и да може да научим повече практически неща, различни казуси. Необходима е повече практика, която да включва физикални изследвания, разчитане на изследвания, диференциална диагноза и т.н.
- Как се насочихте към медицината?
Елица: Може би от влечение към науки като биология и химия, както и от личен пример на близки лекари. И двете
не произхождаме от лекарски семейства,
но съм срещала доста лекари, които са ме вдъхновявали. Вдъхнови ме моят личен лекар в Сливен д-р Шишкова, както и дерматоложката д-р Маргарита Къчева. Когато човек има такива примери за подражание, нещата се случват.
Теодора: Мечта ми е от малка. Винаги съм харесвала химия и биология. Винаги съм харесвала да помагам на хората и съм самоинициативна. Медицината е една от най-трудните и отговорни професии. Може би самият факт, че това е трудно, ме удовлетворява, защото въпреки трудностите се справям добре. Няма да изпитвам такова удовлетворение, когато работя нещо друго. Въпреки че се запознах с реалната ситуация в България, не бих си представила да работя нещо друго.
- Какво означава за вас да положиш Хипократова клетва?
Елица: Отговорност и дълг към нашите пациенти. Това е и признание за пътя, който сме извървели дотук, който никак не е лек.
Теодора: За мен това е отдаване на медицинското изкуство. Същото е и поемане на отговорност. Като лекари носим отговорност за своите действия и за последствията от тях. Това е и признание за труда, който сме положили досега. Може би е и нещо като обещание към бъдещите ни пациенти и към нас самите, че ще дадем максимума от себе си, за да бъдем качествени лекари.
- Ако ви потърсят за помощ през нощта?
Теодора: Няма как да не се отзовем, трябва.
Елица: Много често хората бъркат факта, че сме положили Хипократова клетва, с това, че трябва да сме нонстоп на разположение. Стараем се, но всеки трябва да почете труда в която и да е професия.
Теодора: Зависи за какво става въпрос. Ако е за дете или родилка, няма как да не се отзовем. Колежката е права, че
пациентите бъркат спешен случай с неотложност
Разликата е, че в спешната обикновено става въпрос за състояния, които са животозастрашаващи. Има различни степени на тревога и се работи по определени протоколи в спешната помощ. Неотложната помощ се предлага повече от общопрактикуващите лекари, защото не говорим за състояния, които застрашават живота на пациента по часове.
- Бихте ли работили в Спешна помощ?
Теодора: Даже мисля, че е добра идея държавните ни стажове да бъдат под формата на работа в спешни отделения. Сега след като приключим семестриалните изпити, имаме около половин година за подготовка за държавни изпити и отново се набляга на теория. Смятам, че ако по някакъв начин се въведе като промяна, ще натрупаме добър опит. Ще завършим като уверени в себе си лекари с теоретични и практически познания.
- Какво бихте променили в системата, ако станате министър на здравеопазването?
Елица: Имаме забележки по отношение на специализациите. Трудно се намира място за започване на специализация. Трябва да има еднакви условия да обучение не само в София, но и в другите градове, за да не са концентрирани тук всички специализанти.
Теодора: Да, напливът за специализации е в София, тук има повече болници, по-добри технологии, повече случаи. В по-малките градове се търсят специалисти вече с взета специалност.
- Трите неща, които искате да ви се случат след завършването?
Елица: Да започна специализация, да я приключа успешно, да добия практически опит, за да бъда полезна после за пациентите. Естествено, надявам се това да върви ръка за ръка с личния ми план да си имам семейство, за да се чувствам пълноценна.
Теодора: И аз искам да започна специализация, да се обуча качествено, да придобия практически опит. Да съумея да съчетая теоретичните си познания с практическите, да намеря подхода към различните пациенти. Искам също да имам семейство, да откривам баланса между професионалния и личния живот.
- Това, че не сте от лекарски фамилии, минус ли е за вас?
Теодора: Би могло да попречи, тъй като има конкурентни специалности, където занаятът се предава от поколение на поколение. За нас е доста по-трудно без гръб.
Елица: От една страна, е по-трудно да си намериш място, да придобиеш опита и знанията, ако нямаш някой зад себе си като ментор. От друга, е много по-удовлетворяващо, ако в един момент се обърнеш и видиш, че сам си успял да постигнеш нещо.
Теодора: Ще се спрравим, защото ни идва отвътре и това е нашето призвание.
