На Боровец, Банско и Пампорово прекалено много скиори, а уж екоактивисти стопират развитието на зимните курорти и това води до инциденти
Преди 14 февруари тази година на Боровец един надрусан англичанин, който не можеше да кара ски и който гледаше назад, удари 5-годишно момиченце и му раздроби ключицата. След това избяга.
Какъв трябва да си, за да прегазиш дете и да избягаш? Ски учителката е видяла само, че е в синя грейка и с маска. Няма как да бъде разпознат.
Два дни по-късно, на 16 февруари, пак на Боровец, друг англичанин, но пиян, едва беше спрян със саможертва на ски учителя и не можа да помете децата.
Е, поне този си получи заслуженото
само защото ски учителят беше здравеняк.
За съжаление, такива са голяма част от чужденците и специално англичаните, които карат ски в България, а за жалост и някои от нашенците.
Изложеното е само от 5-те дни, през които бях на Боровец, и то само за нещата, които се развиха точно около мен.
Има една съществена причина за инцидентите – пренаселеност на ски пистите поради изключително малкия им брой. А причината е в гласовитата борба на финансираните от конкурентни държави и наужким екоактивисти, които не дават да се правят нови и по-модерни писти.
Нима швейцарците и австрийците са по-тъпи от нас, че във всяко село има ски писти, ако има 1800 метра височина?
Или пък там на никого не му дреме за опазването на околната среда? Не, там градовете не са с отровен въздух, от каквито неща българските екоактивисти не се интересуват, защото няма кого да изнудват и никой не им плаща грантове за това.
А хората в тези държави се радват на добро здраве, карайки по нормални ски писти, в които няма пренаселеност.
Правителствата ни проявяват малодушие, съобразявайки се
с няколко десетки гласовити екоактивисти,
които трябва да си заслужат грантовете и да могат да изнудват, вместо да се съобразяват със стотиците хиляди скиори и сноубордисти.
Малките ски влекчета за деца в ски курортите ни са толкова пренаселени от детски градини и училища, че практически е трудно да се кара и повечето време минава в чакане и за влекчето, и на пистата.
На практика се губи времето на децата и те много бавно и некачествено се научават да карат. Но поне там не стават тежки инциденти, докато детето взема първите си уроци по ски.
Ваканциите на учениците не се разминават достатъчно,
за да има по-равномерно натоварване от учещи се да карат ски деца. Този проблем се знае отдавна, но нищо не се прави.