Виждам клуба на Панев със самостоятелен живот в бъдеще. Не алтернатива, а “резервната гума” на голямата промяна, казва бившият депутат и министър
Още акценти от интервюто:
- Отстрани изглежда, че Борисов и ДБ "бият децата" от "Промяната" и това събира симпатии за ПП или поне им носи лесна прошка
- Важно е кой ще е министър, но е по-важно кой предлага и носи политическа отговорност за министрите. В сегашния кабинет, извън няколкото, били депутати, така и не разбрах дали министрите са на ПП, защото ми приличат по профил на ГЕРБ
- Големият губещ от сглобката се оказа "Възраждане" - наличието на правителство уби чувството, че те идват и даже службогонците ги изоставиха
- Живеем във време на война и трябват хора с опит, не новобранци
- Избирателите вече не си слагат всички яйца в една кошница
- Радев "уби" всички про-Путин партии, което е добре - тук няма да има подобна на "Алтернатива за Германия". Но ме е страх от "Нова Ялта" и България да не попадне пак в т.нар. руски мир
- Г-н Севлиевски, преди години “Новото време” проходи в политиката като група за натиск в НДСВ. Днес нещо подобно се създава в ПП-ДБ - клуб “Ускорение”, и мнозина правят аналогия. “Новото време” обаче се отцепи, стана партия и имаше свой политически живот. Очаквате ли това да се случи и с инициативата на Владислав Панев?
- За да не си мислят младите ви читатели, че “Новото време” е било участник в Априлското въстание, ще припомня, че основната ни група идваше от студентските антикомунистически сдружения и СДС през 90-те години на миналия век, когато синята идея събираше 3 млн. избиратели. Преди да стигнем до партията на царя през 2001 г., вече бяхме правили младежки политически инициативи като „Млада България", кръг „Вишните", групата за натиск „Новото време", бяхме участвали като „чираци-черноработници" във всички избори дотогава.
С Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Красен Кралев сме били и в различните опити за про-президентски проекти около Желю Желев. Аз имах огромен опит в създаването на масова (10 000 члена) неправителствена организация - Сдружението за честни избори. Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров бяха царете на политическата сатира и пример за обществено участие на младата интелигенция. Дони вече е написал и изпял “Идва Новото време”, а Камен - “Не съм избягал”. Жоро Торнев измисли стикера “Бъди БГ”, после плаката и клипа на царя през 2001 г. и заедно дадохме изградената вече идеология на кампанията.
В парламента “Новото време” имаше ясна политическа програма за модернизация на политическата инфраструктура - закони за политическите партии и финансиране, за лобизма, за публичните регистри, за референдумите, избирателен кодекс, етичен кодекс на депутата и много подобни, които да гарантират, че българската демокрация няма да бъде фасадна и политическите лидери няма да могат да се превръщат във фюрери.
Иначе тогава, преди 20 г., са мислехме, че сме политически ветерани с 15-годишен опит, натрупан между 20 и 40 г., и по трудния начин бяхме научили, че България няма време за губене. Което пък стана и основната причина да напуснем НДСВ и да издигнем слогана “Няма време за губене” като самостоятелна партия.
“Ускорение” си е политически синоним на “Няма време за губене”. По всичко изглежда, че клуб “Ускорение” ще има самостоятелен живот от Партията на зелените, не вярвам да искат да са алтернатива на ДБ и ПП, но със сигурност биха могли да бъдат “резервната гума” на голямата промяна, от която България има нужда. Владо Панев, Левон и Рамбоу имат богат бизнес опит и немалък като общественици, а и са над 50 г. Наиграли са се. Панев като лидер на зелените направи много партията му да излезе от истеричния образ на борците срещу ски пистите и всякаква енергетика у нас.
Бях на тяхното представяне, което беше режисирано да изглежда като място за среща на различни хора с общи цели. Това преди години и ние разказвахме за “Новото време”. Те говореха за необходимост от модернизация на финансовата и енергийната инфраструктура, а ние някога - за политическата инфраструктура.
И тримата говореха за политически дневен ред и приоритети, което обичайно правят партиите, и засега аз ги виждам като политически, а не като синдикален проект. Това е хубаво, защото дава възможности на нови хора да се включат в активната политика. Рамбоу и Левон са тежката артилерия в българския бизнес, ако подобните на тях ги последват, ще се катализира навлизане на нормалност и прагматизъм в политиката ни. Нека ясно си дадем сметка, че живеем по време на война и сега трябват хора с опит, не е време за новобранци.
- Създаването на такъв клуб знак ли е за криза в коалицията ПП-ДБ?
- Очевидно е. Те са в електорална криза. Изглеждат като съдран чувал, който ръси избиратели. Така беше и партията на царя. Вероятно тази инициатива е първият знак, че осъзнават проблема си, и Панев се опитва с губерката да кърпи чувала. Някога и ние, от “Новото време”, се опитвахме да кърпим царския чувал. Тогава имаше капсулиране около царя и сега ясно се вижда същият процес около лидерите на ДБ и ПП.
- Щом виждате капсулиране - докога ще оцелее партньорството между ПП и ДБ и ще се превърнат ли те в една партия?
- Преките привържениците и на двете партии са малко, при тях голямата подкрепа е от избирателите, от нехаресващите Бойко Борисов и Делян Пеевски. Така че от електорална гледна точка те и сега са си една партия (партията на “Не Борисов”), но пък така успехът им зависи от успеха и неуспеха на Борисов и това ги прави нестабилни. Би трябвало да го знаят. Със сигурност ДБ осъзнават и видимо работят за изграждане на структура и поддържане на собствен електорат. Вероятно е и ПП да го правят, но аз не съм го забелязал.
Изборите за Европарламент, политическите семейства там не предполагат обединение в една партия. ПП са международно интересни, ако не отидат при ЕНП или социалистите.
- Кой е големият губещ от управляващата сглобка - ПП, ДБ или ГЕРБ?
- Ще се учудите от отговора ми, но големият губещ се оказа “Възраждане”. Наличието на правителство уби чувството, че те идват, и даже службогонците ги изоставиха. Разпаднаха се в парламента и в Общинския съвет на София. Това да е файдата от сглобката - дотук стига, защото “Възраждане” предлага нереалистична и неизпълнима политика (меко казано), което е опасно по време на война.
Не мисля, че има непоправими щети за ПП или за ГЕРБ. Отстрани изглежда, че Борисов и ДБ “бият децата от ПП”, и това събира симпатии за “Промяната” или поне им носи лесна прошка.
Но кой е губещ, ще се покаже на евроизборите и рисковете за ПП не са от участието им в това правителство, а в организирането на кампанията им и селектиране на кандидатите за Европарламента. Те трябва да изглеждат полезни за България в днешните времена, когато се очакват промени в ЕС, ескалация в Украйна, и т.н. Тук например би могъл да има роля “Ускорение”, който да разкаже, че политиката не е лесна работа и че Европарламентът не е политическа забавачница.
- Ще се случи ли ротацията на 6 март? Или ще се обърне колата заради поста външен министър?
- Пръв след изборите казах, че единствено е възможен кабинет тип “Димитър Попов”, където жертви и палачи са заедно. И сега така изглежда. Иначе ГЕРБ могат всичко и с всеки, но без ПП не могат, защото нямат легитимност.
Нов кабинет ще има. И нов министър на външните работи ще има. Няма как заради службогонство да се оголи източната граница на ЕС. Това ще е истинско харакири за всички лидери на ПП, ГЕРБ, ДПС и ДБ.
- Очаквате ли да има смяна на министри?
- Важно е кой ще е министър, но е по-важно кой предлага и носи политическа отговорност за министрите. В сегашния кабинет, извън няколкото, били депутати, така и не разбрах дали министрите са на ПП, защото ми приличат по профил на ГЕРБ. Леко съм скандализиран от безсмислената храброст на хора, дето са министри или изглежда се натискат за такива с нула обществен опит. Помните ли онази жена от Бургас, която стана министър на външните работи? Това е, като аз да се кача да карам космически кораб в момента.
Или яркият пример с министрите и зам.-министрите в МЕУ, дето провалиха гласуването с машини, за което няколко поколения политици сме работили да се случи. И за капак - в нощта на местните избори гледам един от бившите зам.-министри на това министерство да показва по телевизията как можело да се манипулират изборните книжа!
Затова в момента кой предлага министри, ми изглежда по-важно, а и ще е полезно за обществото. Много ще е полезно всеки кандидат за поста да отговори на два прости въпроса: Ще отиде ли доброволец на фронта, ако някой ни нападне? Путин агресор ли е?
- Предстои смяната в регулаторите - ще напрегне ли това още повече сглобката?
- Нали помните откъде излезе нарицателното „калинките" - заради онази жена дето сама си беше написала дипломата? Дано да няма нови такива, защото и сега е пълно с "калинки", които трябва да бъдат сменени. От години темата с назначенията по регулаторите е голяма лицемерна говорилня. Ясно е, че назначенията са политически, а не състезание по експертност. Това не е състезание за зидари, но парламентарните партии трябва все пак да гарантират легитимен избор на квалифицирани кандидати. Процесът фактически винаги е зависел от персоналната култура и опит на лидерите на партиите.
Иначе се вижда, че ГЕРБ и ДПС не пускат никъде ПП и това явно напряга сглобката, а в допълнение прави регулаторите нелегитимни, без значение дали е изтекъл, или не, мандатът им.
Пряко на въпроса ви – не мисля, че промените в регулаторите ще бутнат сглобката, но липсата на промени може да има значение за резултатите на евроизборите, ако темата е част от кампанията на ПП. Освен регулаторите и темата за ръководствата на държавните фирми е важна. Там е пълно с "калинки".
- Как ви изглежда войната на управляващите с президента Радев и има ли печеливш от нея?
- В тази “война” жертва паднаха хората на Слави, БСП и “Възраждане” и извънпарламентарните партии. Президентът запълни почти цялото опозиционно пространство и за тях не остана място в сърцето на обществото.
ДПС бързо се усетиха, че попадат в “менгемето”, и веднага Пеевски застана срещу Радев, което пък си е шестица от тото за него, защото се задейства българският обществен феномен - руганите от ДПС събират електорална подкрепа, а хвалените губят. Иначе президентът като генерал знае всичко за маневрите и позиционирането на бойното поле и го прави сръчно. Проблемът е само защо му е? Той повече не може да се кандидатира за президент, а българският опит дотук със следпрезидентските партии все е пропадал.
Повторение на масовата победа на Бойко Борисов от 2009 г. не е възможно, защото избирателите не искат да си “слагат яйцата” в една кошница вече. Само по около 70-80 депутати на изборен победител дават, няколко пъти го показаха. Демек - все ще му трябват партньори. И ако ме питате дали чакам нова партия на Радев на 3 март, отговорът ми е - и да има, е малко вероятно да е успешен проект. А отделно не виждам все още конкретните хора, които биха изградили Радевата партия. В комитета “3 март” не съм разпознал все още партийни строители.
Кой печели от тази война - не виждам конкретен човек или партия. Засега ми изглежда, че общият демократичен процес печели, защото този радикализъм активира повече хора да се интересуват от политика и дано това да доведе до увеличение на избирателната активност, а не до отвращение и апатия. От друга страна, отговорите на въпросите, които политиците си задават, ще допринесат за изчистването на политиката и катализиране на промени. Абсурдно, но изглежда, че обществото печели.
Отделно Радев “уби” всички про-Путин партии, което също е полезно за родината. Тук благодарение на него няма да има партия, подобна на “Алтернатива за Германия”.
- Вие сте човек, който от години наблюдава избори - ще има ли нов вот за кмет в София?
- Политиката е сериозна работа, а софийската изглежда като детска градина. Жалко е, че бъдещето на София може да се окаже в ръцете на съдебни заседатели. Продължавам да не разбирам защо Терзиев и Григорова дотук не публикуваха всички извлечения от изборните протоколи, които техните застъпници са събрали, и драмата да свърши.
Но гледайки процесите в политиката в София, ще ви споделя нещо. Смятам да напиша писмо на “Ускорение”, в което да им разкажа, че ме е страх от “Нова Ялта” и България да не попадне отново в т.нар. руски мир и че ще очаквам днешните политици да работят това да не се случи, както ние работихме дълги години България да стане член на НАТО и ЕС. И като първа стъпка в тази посока да инициират политически дебат за качествата, които трябва да имат сегашните кандидати за ЕП. Адекватни за сегашните задачи пред България и Европа. Дебат кое е полезната политика за републиката и как да преследваме излишния неизпълним радикализъм. Промени в изборния процес, които да намалят невалидните бюлетини, което ще доведе до увеличаване на легитимността - да се премахне “Не подкрепям никого”, хартиената бюлетина да се използва без възможност за гласуване с преференции, а който иска да гласува и с преференция, да гласува с машина. Да се създаде дигитална ЦИК в ЦИК, за да се гарантира от всички партии гласуването с машини.
Визитка
- Роден на 18 януари 1965 г. в Троян
- Завършил география в СУ
- Студентски активист и един от създателите на Българското сдружение за честни избори и на групата за натиск "Новото време", която стана и партия
- Депутат от НДСВ в 39-ото НС
- 6 месеца бе министър на енергетиката през 2005 г. след последните промени в кабинета "Сакскобургготски"
- В момента е директор на дружество за управление на финансови активи
- Член на УС на Българския антарктически институт
- Женен, с две дъщери
