Появи се публика, която освен грижа за "стомаха и джоба" иска оживели чувства
Преди вече 8 десетилетия Никола Вапцаров в едно свое стихотворение споделя:“Не, сега не е за поезия”.
В последните трийсетина година все по-често се налагаше това негово виждане - времето е такова забързано, технологическо, тежко от икономическа и политическа гледна точка, загрижени за “стомаха и джоба”, залутани между екраните на телевизорите и компютрите,
озверели сред все по-несигурния свят,
в който битуваме, отпуснали безсилно ръце пред независещите от нас световни тенденции, само някакви поезии ни липсваха. Обаче се оказа, че наистина ни липсват.
За да го осъзнаем, ни трябваше да се появи един великолепен проект - “ПоетиТЕ”. “Проект, в който любими български артисти представят най-хубавите и наши любими български стихове, лишавайки ги от обичайната скованост на рецитала, с необходимото уважение към поезията и нов, съвременен прочит.” Така е представена тази инициатива в публичното пространство.
Но тези думи само дават отправна точка към това, което действително се случва. Без грам помпозност бих прибягнала до думите на Алеко пред Ниагарския водопад, перифразирайки ги така: “Който може, нека опише това представление, нека го разкаже, нека го заснеме!... Аз не мога.” Трябва да се види, да се чуе, да се съпреживее. Трябва да синхронизираш дъха си с този на всеки един актьор поотделно и да заживееш с думите на всеки един поет -
от Дядо Петко Славейков до
Иван Ланджев
(Подреждам по години, не по значимост.)
Апропо проектът (бих казала един от най-успешните в културния ни афиш, ако не и най-успешният), през октомври ще навърши 5 години. Създаден е по идея на Диана Алексиева, която го реализира с най-добрите български артисти (не само по мое мнение, но особено по него) - съзвездие, което си щастлив да видиш в класическото триединство на действие, място и време.
Ето ви ги изброени по азбучен ред, защото лично аз не мога да ги подредя по величина: Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Владо Пенев, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов.
А? Нещо да кажете? Като прибавим и музиката на маестро Антони Дончев, просто трябва да се види, чуе и преживее, за да ви стане светло на душите. Не, това не е рекламен текст, “ПоетиТЕ” нямат нужда от реклама, и без това билетите свършват месеци преди обявеното представление, за броени дни. Опитайте да се класирате и дано имате успех.
Феноменът на тази проява е скрит другаде. Той се таи в неистовата жажда на всеки човек за красота, за полет над ежедневието, за любов. Да, да -
За любовта, голямата, онази,
която руква като майски дъжд
и за която Куприн беше казал
“На сто години идва по веднъж”,
както е написал Дамян Дамянов.
Всеки човек я мечтае, колкото и да не си признава, всеки я очаква, колкото и да отрицава, всеки се припознава в стиховете за любов. Няма отлив от поезията във все по-забързания ни, суров и изкуствен свят. От първа ръка ви го казвам - при всяка моя среща с читатели в страната (а и на премиерите в столицата) многобройната публика попива всяка дума за обич, за близост, за споделеност не защото аз съм велика (изобщо не съм и не го искам, опазил ме Господ), а защото тези чувства, тези усещания липсват в ежедневието на хората, не защото те не са петимни за тях, а защото просто така се стичат житейските обстоятелства.
Хората се страхуват да се доверят другиму, хората неведнъж са парени от предателства, от незачитане, от безответност, хората се пазят като от огън от евентуална подигравка и клюка, ние все повече се затваряме в себе си, защото съвременният свят е все по-херметизиран и все по-стерилен. Душиците на хората плачат за любовни думи, които, като не чуват и не изричат във всекидневието си, попиват жадно от сцената.
Една моя близка ми сподели: “Като затворих очи, имах чувството, че този актьор на мен ми шепнеше колко съм хубава...” . Е, аз пък за малко да посегна към мъжката риза до мен, за да я закача на ключалката към смъртта, но силата на изкуството е такава.
Христо Фотев и Христо Ботев, Ивайло Балабанов и Станка Пенчева, Валери Петров и Александър Геров, Стефан Цанев и Георги Господинов, Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов, не мога да изброя всичките големи поети на България.
Този проект, този формат, това представление, това тържество на думите просто трябва да се види и чуе. Нали ви казах - няма как да бъде описано. И аз не се и опитвам да предам атмосферата в препълнената зала 1 на НДК, ама наистина препълнена, съпреживяваща и благодарна.
Оставете аплодисментите, колкото и нестихващи да са,
аз гледах очите на хората
В тях имаше любов. Онази, която може би никога няма да срещнат, но вече я бяха преживели с поезията, оживяла на сцената. Това е, което се случва на всяко едно представление на “ПоетиТЕ” - когато поезията оживее на сцената, тогава е любов - към света и към живота.
А както е казано и както звучи, изпълващо залата: “И тъй, остават тия трите:
вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта”. (1 Коринтяни 13:13). И защото представлението всеки път завършва с “Поети, благодарим ви за думите!”, аз ще си позволя да кажа на Диана Алексиева и нейния екип, на актьориТЕ: “Благодарим ви за любовта!”.
