Проблем е, че много повече пари отиват за
потребление, отколкото за кредити за бизнеса
9 милиарда и 992 милиона лева – толкова е увеличението на кредитите за една година според публикуваните тези дни от БНБ данни за депозитите и кредитите към края на 2023 г.
Това означава, че банките са излели в икономиката близо 10 милиарда лева за 1 година. Ако към тази сума добавим лизингите и бързите кредити, ще наближим 12 милиарда растеж на кредита. За сравнение – дори бюджетният дефицит на държавата е двойно по-нисък. С други думи,
кредитирането налива двойно повече пари в
икономиката, отколкото дефицитът
Тази динамика започва да става заплашителна от гледна точка на инфлацията. Единият проблем е самият обем на кредитирането и неговото ускорение в реално изражение.
Например през 2022 г. растежът на кредита беше по-бавен от инфлацията, но през 2023 г. кредитирането расте много по-бързо от инфлацията – докато инфлацията се забави до под 5%, банковото кредитиране расте с 12%, а небанковото - с 15-20%.
Бързото наливане на пари в икономиката чрез кредита може лесно да създаде нов източник на инфлация, както това се случи преди 15 години.
Другият проблем е, че кредитирането не отива в реалната икономика, а основно в потребление. Според данните на БНБ
кредитирането за домакинствата е с 65% повече,
отколкото кредитът за бизнеса
Също така темпът на растеж на бизнес кредитите е едва около 7%, а при домакинските е близо 16%.
Такава небалансираност означава, че повече пари отиват в потребление и по-малко в инвестиции и производство, което създава дисбаланс между търсене и предлагане и съответно стимулира инфлация.
Отново и този месец най-бързо растат жилищните кредити – вече темпът им достигна 20,5% на годишна основа, най-висок от близо 15 години.
Само през декември са отпуснати 755 милиона лева нови жилищни кредити, от които само 164 млн. лв. са рефинансиране на стари кредити – т.е. близо 591 млн. лв. е нетният растеж на ипотечния кредит само за един месец.
Неслучайно няколко международни институции обърнаха внимание от рисковете за надуване на балон на имотния пазар.
Защо тази любов към инвестициите в жилища?
Ако погледнем статистиката на БНБ, виждаме, че средният лихвен процент по разплащателните сметки в банките е 0,01%. Дори по срочните депозити лихвите са 0,95% годишно. С други думи, традиционните начини за спестяване не носят достатъчно доход. Депозитите и сметките в банки по традиция се предпочитат от българите, но в момента не носят доход.
Ниските лихви за депозитите са стимул да се търсят други възможни начини за инвестиране на парите. И тук се появяват жилищата, които през последните години значително поскъпнаха заради засиленото ипотечно кредитиране.
Жилищата осигуряват висока доходност – съвсем логично много българи решават да купят жилище като форма на инвестиция. Показателно е, че има толкова много празни и неизползвани жилища. Те не са купени за живеене, а просто като форма на спестяване.
Проблемът е, че прекаленият фокус и на банките, и на спестителите към жилищния пазар може изкуствено да раздуе балон в цените, който да доведе до сериозни негативи.
Има ли изход? България не е единствената страна, в която лихвите по депозитите са ниски, но в много западни страни има и други форми на инвестиции – в облигации, в акции, в държавни ценни книжа.
В България нито един от тези пазари не е развит, няма достатъчно ликвидност на капиталовия пазар, която да осигури сигурност на инвеститорите, че във всеки един момент могат да купят и да продадат на реална пазарна цена.
На практика българите нямат изход – или държат парите на нулева лихва в банка, или купуват имот с всички рискове.
Няма среден вариант и това е драмата
В други страни имаме иновативни подходи, чрез които да се даде възможност на домакинствата да инвестират сигурно и с добра доходност. Например в съседна Румъния има осигурена възможност граждани лесно и просто да си купят държавни облигации – те са сигурни като банкови депозити, но осигуряват много по-висока лихва. Нещо повече, осигурена е система за търговия и обратно изкупуване, която позволява на гражданите да продадат облигациите си във всеки един момент.
Миналата година Белгия привлече огромен интерес с емисия на държавни ценни книжа за граждани. Властите в Брюксел набраха 22 милиарда евро поръчки за емисията, многократно повече и от най-оптимистичните очаквания. И там спестителите търсят алтернативи на нулевите лихви по депозитите и директният достъп до пазара на държавни облигации
е начин да получат сигурен доход
Този подход не просто осигурява лесно финансиране на държавата, но също така осигурява и висок доход за гражданите – т.е. и двете страни печелят.
В България отдавна се говори, че е добре да се осигури възможност за директни инвестиции на граждани в държавни облигации, но това не се случва.
