Еврокомисията трябва да коригира курса, иначе нещата ескалират и придобиват политически измерения
- Госпожо Плугчиева, цяла Европа се тресе от гнева на фермерите. Защо се стигна дотук?
- Факт е, че сме свидетели на сериозни протести във Франция, Белгия, Италия, Нидерландия, Германия, та дори и в Литва. Тук важното е да се отбележи, че, от една страна, има нещо, което ги обединява, но от друга, трябва да се вземе предвид и националната специфика на всяка държава.
Франция например е най-големият производител на селскостопанска продукция в ЕС и нейните интереси са далеч по-различни от тези на Литва. В Италия протестите пък имат друга предистория, защото правителството се опитва да ограничи производството на царевица. Протестите в страните, които са в непосредствена близост до конфликта в Украйна, като Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България, имат други специфики – високите цени на горивата и дъмпинговия внос на продукти, които не отговарят на високите европейски екологични стандарти.
Несъмнено обаче това, което обединява всички, са прекалено високите екологични изисквания и регулации, които Европейската комисия в последните години постепенно увеличава . И те са свързани главно с изпълнение на ангажиментите по Зелената сделка. Освен това тежката бюрокрация, необходимостта да се води постоянно едно излишно счетоводство, хилядите строги изисквания и многото екологични норми допълнително разпалиха гнева на производителите. Всички тези неща изправят сектора пред големи предизвикателства и той става неконкурентоспособен спрямо вноса от трети страни.
Очаквам, че ЕК ще коригира курса, който води. Ако не го направи, нещата ще ескалират и ще придобият политически измерения с проява още на тазгодишните европейски избори.
- Преди седмица ЕК предложи отмяна на изискването за една година оставяне на 4% от земеделската земя за угар. Преди няколко дни се отмени и задължението за 50% спад в употребата на пестициди, както и намаляване с 30% на парниковите газове от селскостопанската дейност. Достатъчни ли са тези мерки, за да се потуши недоволството?
- Те са необходими, но крайно недостатъчни. Има нужда от една цялостна ревизия на общата европейска политика, която да бъде в съответствие с променящата се климатична, икономическа и геополитическа ситуация в Европа и света.
Проблемът с климатичните промени ще става все по-сериозен и трябват бързи управленски действия, базирани на научна основа. И затова неслучайно в навечерието на предстоящите европейски парламентарни избори виждам, че има такава нагласа в политическите партии – възприемат се като защитници на протестиращите и са готови да адвокатстват за корекции в общата европейска земеделска политика. Очаквам, че ще има развой на събитията, но трябва сериозна и задълбочена работа.
- Евтиният внос от чужбина също запали пламъците на недоволството. Какво може ЕС и отделните страни да направят във връзка с този внос и колко сериозно влияе на фермерите в отделните държави?
- Солидарността по отношение на Украйна и подкрепата, която ѝ се декларира, е важна. Необходимо е обаче да се вземат съответните мерки с неограничения безмитен внос, за да не се разрушава селското стопанство на страните членки, особено на засегнатите Унгария, Полша, Румъния, България и Словакия. Самият комисар по земеделието Януш Войчеховски от миналата година още говори за компенсационни мерки и за търсене на решение.
Но вместо той да бъде послушан, ЕК го игнорира и реши, че безмитният внос ще продължи до 2025 г. Това говори за едно – няма диалог и вслушване в исканията на земеделските стопани.
- Това ли беше причината да стигнем до вторите по-масови протести у нас в рамките на една година?
- Причините са много. Към всички изброени тежести и дъмпинга на стоки от Украйна се добавя и фактът, че нашите земеделски стопани не получават 100 процента европейски помощи както старите страни членки. Това е едно условие на ЕС, което важи за всички държави, присъединили се след 2004 г.
Проблем при нас е и друго - има неправилно разпределяне към отделните подсектори и това ги поставя на ръба на оцеляването. Например животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, мед.
Причина за недоволството у фермерите е и бавната работа по законодателството. Очакват се промени по 7 закона, но защо с такова закъснение? Ако им се беше обърнало нужното внимание още когато встъпи в длъжност новият министър, тези блокади можеше да ги няма сега. И вместо незабавно да се пристъпи към корекции, към диалог и към решаване на проблемите, при първите протести премиерът ги нарече “терористи”. С това се загуби още повече време, през което можеше да се работи и законите вече да бъдат факт. Същото важи и за облекченията и компенсаторните мерки, които засягат темата дъмпинг от Украйна.
- А какво трябва да направи правителството сега , за да потуши недоволствата?
- Ситуацията налага спешно подреждане на проблемите по важност и по срочност. Такива, които трябва да бъдат взети в бърз порядък, и съответно такива, по които трябва да се работи в средносрочен план.
Например 7-те закона да не минават тежката съгласувателна процедура, а да се внесат и да се гласуват незабавно в пленарната зала.
Другото, което трябва да се промени, е сляпото приемане на всичко, което се предлага от Брюксел, както спрямо безмитния внос от Украйна, така и по отношение на споразумението на ЕС за безмитен внос на стоки от Южна Америка. Апелът ми към всеки министър и правителство оттук нататък е да отстоява интересите на българските земеделски стопани и да се вслушва в тях.
- Ето, премиерът и земеделският министър са се заели да решават проблемите и предложиха 150 млн. лв. за всички фермери, а за зърнопроизводителите - само ако докажат пред НАП с декларация, че са на загуба. Те обаче не го приеха. Защо?
- Първо, няма как светкавично да се реши проблемът с едни 150 милиона, а и самите проблеми са комплексни. Второ, трябва да има ясен опростен механизъм за тези пари – как, колко, на кого ще се дават и кога. Трябва ли да бъда това съгласувано с ЕК или не, защото тези съгласувателни процедури са много времеемки. Да припомня, че има натрупани 15 млн. лв. забавени плащания към земеделските стопани и над 40% междуфирмена задължнялост.
- Да, но нали някак трябва фермерите да си получат субсидиите и да спрат протестите? Затова кабинетът предложи нов, по-опростен вариант да покажат разходите.
- Разбира се, че само с протести няма да се реши проблемът. Трябва сериозен диалог, а не разделяне и противопоставяне в сектора. Да се формулират ясни мерки със срок и финансова обезпеченост и съответно това да бъде решение на Министерския съвет, за да има гаранция, че ще бъде изпълнено и контролирано. А не меморандум, който няма задължителен характер Има начини проблемите да бъдат решени. Иска се компетентност, смелост и отговорност. Простички неща.
- Може би визирате меморандума, който се изготвя в момента. Един такъв вече имаше и при първите протести. Какво се случи с него?
- Точно за това говоря. Той не беше изпълнен, затова земеделските производители не вярват вече в меморандуми. Не бе направен така, че да има правна основа. А като се разруши един път доверието, много трудно се възстановява. Затова казвам, че то може да бъде върнато само ако ясно, категорично и конкретно се формулират въпросите, мерките и ангажиментите със срокове със срокове за изпълнение. Да се помисли не само за потушаване на протестите, а да се предприеме цялостната ревизия на аграрната ни политика - у нас и в ЕС, а не да се противпостаавя аграрният сектор на обществото.
- Вече сме с една крачка по-близо до Шенген – засега по въздух и вода. Какво не ни достигна, за да станем пълноправни членове?
- През 2011 г. като народен представител бях член на делегацията, която отиде в Европейския парламент и тогава с радост ни заявиха, че сме изпълнили всички критерии за Шенген.
Трябва да се признае, че през тези 13 г. до днес този приоритет е стоял при всяко правителство. За съжаление, страните членки, от които зависеше членството ни , използваха тази тема, за да решават вътрешнополитическите си проблеми.
С всяка изминала година обаче темата ставаше все по-сериозна. Особено през 2015-а , когато г-жа Меркел отвори границите за мигранти и те донесоха повече проблеми отколкото предимства на Европа.
Нидерландия се възползва и поставяше постоянни условия към България. Тези критерии бяха включени в анекса към решението на ЕС от декември 2023 г. Засилване на границите, постоянни проверки, все нови и нови изисквания.
И ако всички тези мерки доведат до положителен резултат, може да говорим за сухопътен Шенген. Е, това ако не е двоен, дори троен стандарт. И е крайно несправедливо за нас и Румъния. Затова е важно българските държавници с визия и със смелост да отстояват този национален интерес, да се борят за него. Не може да бъдем само в подчинена позиция. Ние трябва да защитим нашите граждани, нашата икономика компетентно и отговорно и тогава нашите партрньори ще ни уважават повече и ще се съобразяват с нас.
