След смъртта му БНТ пусна три негови филма, от които става ясно всичко за байтошовото време
Миналата седмица си отиде Иван Иванов.
БНТ 1 логично пусна няколко негови филма. Един пост във фейсбук ме провокира наистина да се замисля за това, което копейките, мурзилките, чебурашките и “вся остальная непьющая сволочь” папагалстват под диктовката на “Говорит Москва” - колко хубаво било да се живее при развития социализъм.
“Всичко е любов” (1979). За него най-много ще разкажа, използвайки изложението на автора на споменатия пост Ясен Бочаров, защото е основополагащ, пък и е направен най-рано от изброените.
“Героят на Иван се казва Радо. Живее в ТВУ, откъдето бяга. ТВУ означава трудово-възпитателно училище, там затваряха малолетните престъпници. Става ясно, че повечето учители се гаврят с учениците, възпитателите ги бият, а дори директорът раздава шамари. И после - карцер.
Вторият съпруг на майката на Радо я пребива, Радо отива да я спасява, а се оказва, че мъжът ѝ я налага, защото не пускала Радо в къщата (по неговите думи), а тя не го пуска, защото мъжът ѝ ще я бие. Класически порочен кръг.
Колега на Радо в бягството е преследван от група ловци. Те го застигат. Той се хвърля на земята и заема ембрионална поза. “Защо си на земята бе, момче?” – питат го ловците. „Защото ще ме биете”.
Радо и приятелят му Джипси нямат пари. Набелязват две дечица от атракцията с количките в лунапарка, закарват ги под измислен предлог в някакъв вход и
със заплахи за побой им отнемат малкото пари,
които децата имат.
Радо седи на някаква пейка заедно с двайсетина връстници. Идва Албена (Янина Кашева). Радо първо заплашва Джипси, че ще го бие, после удря як шамар на Албена (тя му отвръща малко по-късно), а след това разкарва всички близкостоящи, заплашвайки ги с побой.
Всички проблеми се решават с насилие. Внезапно, спонтанно, безкомпромисно насилие. При това Радо по сценарий не е насилник, а положителен герой.
Така беше тогава. В мирната, идилична Народна република
всъщност властваше юмручното право
Биеха децата си, децата се биеха помежду си, милицията биеше всички наред, мъжете биеха жените си. Който можеше да се защитава с бой, се смяташе за голяма работа. В това отношение Радо е продукт на Народната република. Жертва е на семейните си обстоятелства, но е принуден да оцелява в джунглите на соца. Чудя се как изобщо са го пуснали този филм. Може би тогава това “дребно” насилие не е правило впечатление на никого, защото беше нормата.
Пак там, в началото на филма, има една сцена с “терен” (сега му казват купон, а на пловдивски беше хава) – алкохол, цигари, някаква музика и тежка, нерадостна обстановка. Уж се забавляват, уж се свалят, а
във въздуха витае заплаха от насилие
Момчетата на купона не се кефят на Радо и Джипси, които са изгорили дневниците на целия випуск в гимназията и би трябвало да са им благодарни. Побоят се разминава, като се обявява край на “терена” – всички си тръгват, но след малко виждаме как основната група се връща. Инсценирали са край, за да изгонят Радо и приятеля му Джипси, който изведнъж се нахвърля върху случаен минувач и го бие. “Защо го биеш, бе?” – пита Радо. “Ей така. Не го познавам”, отговаря Джипси.
Не знам дали темата за насилието е била изобщо осъзнавана тогава. Може би. Някой, познаващ Борислав Шаралиев, може и да знае. Подозирам обаче, че не е търсена съзнателно. По-скоро филмът е замислен максимално реалистичен. Битовото насилие беше ежедневие. Идеята, че е било мирно и тихо, а физическата саморазправа е рожба на демокрацията, е смехотворна.
Само ще добавя, че това е един от най-гледаните филми по онова време и превърна Иван Иванов в идол.
Продължаваме с "Романтична история" (1984). Главният герой отива за две години в казармата. Докато е там,
гаджето му започва да се среща със заможни
доста по-възрастни мъже (нали тогава всички бяха равни?!), които могат да осигурят дрешки, дрънкулки и изобщо заможен живот. Той пък отива на морето и заработва един куфар пари. Е, как стават тия работи, нали уж всичко беше честно?
Нататък. "Комбина" (1982). Проституция, наркотрафик, рекет, убийства. Провесиха Съни (Ваня Цветкова) от десетия етаж на един блок надолу с главата. Ама как така, моля ви, другари? Нищо такова не се е случвало,
щом не сме го прочели в "Работническо дело"
Важното беше да има "Учение и труд, жизнерадост и дръзновение" плюс предсрочно изпълнение на петилетния план по млеконадоя.
И един филм, който сега не показаха. "Мярка за неотклонение" (1983). Трима изроди изнасилват в Борисовата градина приятелката на главния герой, изигран от Иван Иванов. Тя полудява и е настанена насилствено в психиатрия. Той обикаля из София да ги търси, намира ги и убива двама от тях. С какво е по-различно с подобни случки от днешната действителност?
И сега дано ви се изясни, че онези 45 години, по които жалите, съвсем не са това, за което си мислехте...
