Ние сме единствената държава, в която се инвалидизираш - получаваш пенсия, но продължаваш да работиш на същото място. Това е двойно плащане, което източва системата
7 социални министри - Иванка Шалапатова и шест нейни предшественици на поста, се събраха на дискусията на "Клуб "24 часа" Визионери". Те обсъждаха как хората да имат достойни старини. Всеки от седемте социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си. Започнахме с Лидия Шулева и продължихме с Ивайло Калфин. Днес ви представяме мнението на Минчо Коралски. Той заемаше поста на социален министър в правителството на Жан Виденов от януари 1995 г. до февруари 1997 г. По негово време средствата на държавното обществено осигуряване са обособени в самостоятелен фонд и е създаден Националният осигурителен институт. Допреди това пенсиите са плащани от държавния бюджет.
През 1996 г. в Закона за пенсиите е извършена ключова промяна в начина на изчисляване на пенсията и е въведен индивидуалният коефициент на пенсионера. Поставя началото на професионалните схеми за пенсиониране със създадения Учителски пенсионен фонд, който е сочен като най-успешния обособен фонд за ранно пенсиониране. Приет е Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Връзката между прираста на населението, броя на осигурените и покриване на осигурителните разходи - това е моделът, който използват всички държави. Въвели сме и записали, че като няма пари от вноски, се вземат от бюджета.
Отделен е въпросът, че не трябва да има административно определяне на минималните пенсии, защото те деформират модела. Искам обаче да хвърля камъка във витрината и да обясня как беше замислен тристълбовият модел.
Първият стълб е универсалният, вторият беше професионалният, защото тогава бяхме направили учителския пенсионен фонд и всички, които бяха първа и втора категория, трябваше да влязат в такива професионални фондове. Последният беше доброволният. Тези неща не се случиха и се въведе капитало-покривният модел във втория стълб. Проблемът е, че той
не изпълни своя замисъл заради неговия консервативен модел,
който се свежда до нерискови финансови инструменти и го лишава от голямата цел при неговото създаване.
Има още един проблем - виждаме, че финансовите кризи в света зачестяват, станаха циклични. Наблюдаваме какво става с долара, търсят се алтернативни валути покрай руснаците и китайците, ако не си в рисковите хедж фондове, не може да има голяма доходност, а нашата пенсионна система няма достъп до тях. На практика всичките пенсионни дружества са на нула и губят.
Тази пенсионна система не защитава хората - там се трупат някакви пари, от които интерес имат само тези, които са на минимална заплата, защото ще си получат минималната пенсия плюс това, което им се е събрало във втория стълб, независимо че не са внасяли пълните си вноски. Не това беше целта на втория стълб.
Второто предизвикателство са инвалидните пенсии. България е единствената държава в света, където се инвалидизираш - получаваш инвалидна пенсия и продължаваш да работиш на същото място. Такова животно по света няма. Там има трудоустрояване и затова има и инвалидна пенсия, която трябва да компенсира загубената трудоспособност. При нас
се получава едно двойно плащане, което източва пенсионната система
По този начин пенсиите за инвалидност на тези, които в действителност се нуждаят от тях, са ниски, а тези, които продължават да си работят, получават едно много близко до заплатата второ плащане. То нищо не компенсира, защото са си на същото работно място. Това също трябва да се огледа. Ние нямаме пари, защото не ги разпределяме както трябва.
С увеличението на коефициента на заместване ще увеличим и пенсиите - друг начин няма, а пък държавата ще си плаща.
Имаме застаряващо население и бягащо младо. Трябва да ни е ясно, че ние е нужно да изграждаме институции за възрастни хора. Все повече се нуждаят от гледане, а увеличената продължителност на живота води и до ментални изменения. Аз виждам моята майка, която е на 94 г. - никога няма да разберете, че тя има проблем, ако не я попитате какво се е случило преди пет минути.
Нуждата от такива домове ще нараства
Второ голямо предизвикателство е участието в трудовия процес. Открай време се поставя въпросът за промяна в Кодекса на труда. Той е правен за големите предприятия и структури, не може да се приложи в своята цялост и да стимулира малкия и семейния бизнес. Поради липсата на правна регулация хората отиват в сивия сектор, а така се губят и пари от осигуровки.
Никоя политика няма да има успех, ако не наблегнем на регионалната политика. Ние сме я изоставили във всичките ѝ аспекти - здравеопазване, образование, транспорт, затова провинцията умира. Ако ще правим социална политика, тя трябва да има регионален характер, защото един е животът в София, а съвсем друг в забравените провинции.
