Господстващата норма за мъжественост създава проблеми - насилието над мъж в семейството остава неразпознато, защото сподели ли, ще стане за смях, каза още пред "24 часа" социалният психолог
Още акценти от интервюто:
Докато над жените обикновено се посяга физически, при мъжете става дума за психически тормоз или отнемане на контрола
Удушаването е импулсивно убийство - вероятно Пейо е заплашил жена си и майка ѝ с нещо което ги е извадило от контрол
Насилието, основано на пола, включва злоупотреба с власт - едната страна доминира физически, икономически или пък юридически
- В едно патриархално общество като българското, в което сме свикнали да чуваме новини за жени, жертви на домашно насилие, смятате ли, че сега се отвори тема, която почти не се коментира в обществото - за мъжете, жертви на домашно насилие?
- В съвременното общество, в това число и в българското, социалните роли и стереотипите към мъжа и жената са се запазили в традиционните си граници и играят съществена роля при формирането на възприятията за отговорностите, включително вътре в семейството. И ключовото е, че жената е подчинена на мъжа.
Основните задължения са да роди и отгледа деца, да извършва всички домашни дейности според традиционните норми. Също трябва да бъде трудолюбива, да върти къщата, да слуша мъжа си най-вече. Този модел не функционира в днешно време по същия начин, по който е функционирал преди, но продължава да оказва своето влияние и да предпоставя до голяма степен неравенството между половете - кой може да участва във вземането на решения, кой в каква степен има достъп до ресурсите и до кои ресурси, особено до ресурса, наречен власт. И за разлика от мъжете, които имат практически пълни права да правят каквото и както пожелаят, поведението на жената е строго фиксирано, още по-строго следено и обект на крайна морална укоримост. И каквото и да се случи в семейството, вината винаги се припознава, че е в жената. Съответно нейното поведение понякога “трябва да бъде коригирано”.
Ключовата разлика е, че ако при жените по-често говорим за жертви на физическо насилие, при мъжете насилието рядко е физическо. Напротив, те стават жертви на психически тормоз или отнемане на контрола. Включително изпадане във финансова зависимост от други членове на семейството както от партньорките, така и от нейни близки, ако говорим за брачната двойка.
Може да бъде жертва на насилие от страна на собствените роднини, на своите родители, братя, сестри, от собствените си деца даже.
- Как гледате тогава на случая с убийството на Пейо, обвинени за което са съпругата му и майка ѝ?
- При майката определено има патология на социалните взаимоотношения. От думите на техни близки става ясно, че и дъщерята има своите, нека ги наречем, странности. Още повече че е много логично както децата на социопати да са и те, така и обратното - социопатите да се израсли в среда, в която ги е възпитавала такава личност. Майката явно е манипулативен тип. Подобни хора са неспособни да уважават граници, да спазват норми на поведение. Те живеят в една своя контранорма. За тях не е важно какво е правилно по принцип, а какво е правилно според тяхната лична, индивидуална ценностна система. В същото време социопатът не изпитва чувство за вина, не се разкайва искрено, държи се така, все едно няма съвест. И именно защото критериите за добро и зло са силно изкривени, това са хора, които смятат, че всички останали са им длъжни с нещо, светът е създаден, за да ги обслужва, всички са длъжни да се държат така, както на тях им е удобно. Но в същото време живеят с усещането, че останалите не се съобразяват с това и постоянно им пречат и в този смисъл са лишени от нещо, което им се полага по право.
Като трайни и крайни егоисти те се мъчат да задоволят всякаква своя потребност. И понеже имат стеснен кръгъзор и различни ценности, техните потребности са основно материални. Виждаме в този случай, че имотното състояние на обвиняваните съвсем не е скромно. В този смисъл и Пейо вероятно е бил попаднал в точно такава ситуация на икономическа и властова зависимост и тормоз от страна на съпругата си и нейните роднини.
Но освен това социопатните личности са фантазьори. Те обикновено нямат традиционна ценностна система и още повече - отнасят се с присмех към ценностната система на другите хора. Не само не уважават мнението или правата на другите, но и не ценят човешкия живот - явно проявено в случая. Особено ако някой с нещо ги възпрепятства в достигането на това, което те смятат, че им принадлежи по право.
Те обикновено са деца на родители, които са живели в условия, индивидуално възприемании като лишения. Като някакъв отнет достъп до нещо, което им се полага по право. И затова опитват често безпардонно да се доберат до това нещо, което “им се полага” по право. И както виждаме и в този случай, с цената буквално да минеш през трупове.
Подобни хора са и силно тревожни. Но тяхната тревожност е много специфична. Тя е също патологична. Не се притесняват толкова дали са прави, или не, а по-скоро как ще успеят да се измъкнат, ако попаднат в сложна ситуация. И в този смисъл това са хора, които постоянно правят планове, чертаят схеми, до незначителни подробности пишат своите сценарии. При убийството на този мъж според мен нещата са излезли извън контрол и то е станало импулсивно. Всичко след това е било въпрос на нервна припряност да се прикрият следите, след като предишният актуален план не е сработил.
- Защо смятате така?
- От една страна, удушаванията са импулсивно убийство. И освен че често се извършва именно от близки на жертвата, те са и проява на силна дезорганизация, настъпила у убиеца. Вероятно двете жени са се почувствали силно застрашени.
Макар и видимо изключително добре да се владеят в стандартни ситуации в присъствието на чужди хора, социопатите по принцип много лесно изпадат в състояние на гняв или ярост и лесно избухват. И поне според данните, които има до момента, аз си представям, че убитият е заплашвал двете жени, най-вероятно с нещо, което те не са предвиждали като ход на събитието. Защото е ясно, че те живеят в някакъв техен сценарий и са предполагали неговите възможни ходове, за които са били по-малко или по-добре подготвени. Но нещо ги е извадило извън контрол. Може да ги е уличил, че се опитват да го дрогират, за да го изкарат наркоман и да му отнемат родителските права. И това да ги извадило извън контрол и да ги е накарало да се почувстват застрашени. Вероятно това заплашване с разобличаване ги е накарало импулсивно да го душат.
На второ място, кой човек, ако планира престъпление, ще избяга от сцената - в случая една от сцените на престъпление, още преди да е сигурен, че си е свършил работата по плана докрай. Това може да се случи само отново в ситуация на силен стрес, на силно притеснение, когато нещата са излезли извън контрол и единственият ход е бързото бягство. Те са избягали още преди да се убедят, че колата и трупът изгарят. Другият вариант е подпалвачът да е абсолютно убеден, че няма какво да се обърка. Но случаят, убеден съм, не е такъв, защото даже няма и запалителна течност, която да подсигури, че наистина колата ще избухне в пламъци и нищо няма да се обърка.
- Тогава как тези хора се изкачват по стълбата на властта. Говорим за дипломат от кариерата и партиен активист...
- Те са изключително манипулативни и адаптивни. И знаят кога през кой труп да минат, грубо казано, за да се качат по него по стълбицата. Тя очевидно има своята чисто професионална подготовка, за да вземе конкретния пост. Но виждате, че и там не се спира пред нищо, за да постигне целите си.
- Какви разлики виждаме обаче при обществената реакция и подкрепата към мъжете, замесени в такива брутални случаи, и жените? Видяхме, че заради нарязаната с макетно ножче Дебора от Стара Загора се вдигна вълна на протести в няколко града. При случая с Пейо видяхме доста по-малоброен протест на бащи за споделено родителство.
- Първо да кажем, че протестите за споделеното родителство вървят периодично така или иначе. В случая убийството беше още един повод да се постави този проблем. Но самото убийство не е реалният фитил на общественото недоволство, какъвто беше при случая в Стара Загора.
Още в най-ранните етапи на възпитанието си момиченцата и момчетата се учат да изграждат различни черти на характера си. Обществото има диаметрално противоположни очаквания към двата пола. За момиченцата се очаква да бъдат грижовни, нежни, общителни, да споделят проблемите си, да търсят съдействие за решаването им от другите хора. При момчетата е обратно - един мъж трябва да бъде смел, силен, твърд, да не говори за проблемите си. Ако такива изобщо възникнат, да бъдат достатъчно решителни и способни да се справят с тях сами, без чужда помощ, без изобщо да споделят, че имат проблем. И всяко едно отклонение от тази социална норма води до различни социални “наказания” - от укор през подигравка до изолиране.
Най-често, ако един мъж не може да бъде определен като “истински” в рамките на господстващия модел за мъжественост и не може да се справи сам, задължително става обект на присмех и силно неодобрение. И това кара много мъже, жертви на домашно насилие, изобщо да не споделят за проблеми, камо ли пък да се обръщат за съдействия и подкрепа на институционални ниво. Така основният проблем при насилието над мъже в семейството е, че то остава неразпознато и скрито. За него не се говори - просто няма за какво да се говори. Няма такъв проблем.
- А кои специфични действия могат да изострят или да смекчат агресията?
- При всяка агресия първото просто нещо, което може да се направи, за да се намали, е да се подчиниш на агресора. Когато говорим за домашно насилие обаче, подчиняването на агресора нерядко всъщност е допълнително усложняващо и утежняващо обстоятелство. Така той още повече ще оправдава своята правота - защото си слаб, безхарактерен, мекушав, виновен, заслужаващ акта на агресия. Така че при домашното насилие най-добрият и вероятно единствен вариант е просто да избягаш от ситуацията и да се обърнеш за помощ към институциите.
По определение насилието е всичко, което причинява физическо, психично или сексуално страдание, заплаха, натиск, принуда и всякакви ограничения на личната свобода. Насилието значи нещо да се прави против волята ти. А насилието, основано на пола, в случая включва злоупотреба с власт. Тоест една страна има повече власт от другата, независимо дали е чисто физическа, или икономическа, или пък е юридическа, както се случва в семейните двойки при бракоразводните дела.
Жените имат властта над мъжете, защото българската правораздавателна система приема традиционно схващането (именно заради социализацията и възпитанието), че те са по-адекватните осигурители на грижа от мъжете. Но виждаме как има пробойни и подвеждане в този стереотип. Невинаги и незадължително жената е безспорно най-добрият възможен източник на грижа.
- Какъвто пример видяхме при случая в Пловдив, където майка и пастрок малтретирали и обезобразили петгодишно дете.
- Именно. Коя нормална жена с майчинско чувство и грижа за собственото си дете ще допусне детето ѝ да бъде системно пребивано до ситуация, в която то да бъде буквално скалпирано, от чужд мъж, с когото нищо не я свързва. Тази връзка е била нова и дори не са имали възможност да се опознаят и заобичат истински. Много неща произтичат като проблеми от господстващата норма за мъжественост в едно общество. Виждаме как този модел се чупи, и то много жестоко с жестоки последствия за други хора, които нямат вина.
В Пловдив наскоро имаше един случай, при който една осиновителка беше убила осиновеното дете, вероятно по невнимание. Отново защото съдебната система традиционно казва, че самотни осиновители могат да бъдат жени, а мъже не могат да осиновяват деца, защото е съмнително, особено ако те са самотно живеещи.
При господстващата хетеронормативност ефектите са, че проблемите се задълбочават и усложняват.
- Какви трябва да се проактивните мерки, които трябва да се вземат - както от обществото, така и от властта, за да се предотвратят подобни трагични случаи или поне да се хванат в началото?
- Ще кажа нещо, за което се надявам да бъда разбран правилно, защото е противоречиво и може би няма да се разбере от читателите, но според мен нищо не може да направи обществото. Убийства е имало винаги - братоубийства, майцеубийства, детеубийства и няма как се справи с тях никой, защото дори ако тръгнем по линията да мислим за домашно възпитание, не само домът и не само семейството са единственият източник на възпитание и социализация на индивида. От друга страна, този тип превенция не може да се случи, без да изпаднем в крайна форма на ломброзианство - едва ли не ще ходим по улиците и по формата на носа или бенките на лицето или по формата на клепачите ще разпознаваме потенциалните крадци и убиици. И за да не се случи нещо, видите ли, дайте да ги затворим в затвора.
Но със сигурност трябва да има далеч по-силна организация в обществото, която се създава със спазването на законите. Защото ако един човек в състояние на несвяст или невменяемост убие някого е едно, но ако обществото допуска, че няма нищо лошо в това ти да постигнеш целите си за сметка на преминаването през трупове, буквално и преносно, и никой не контролира това, нещата излизат извън контрол.
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации
