Защо да няма риби в Перловската река?! Изчистим ли реките, които минават през градовете, ще помогнем на екологията, смята министърът на околната среда и водите
- Наскоро заявихте, че сте против финансовата подкрепа за покупка на електрически автомобили, а в същото време от Министерството на иновациите подготвят именно такъв законопроект. Защо сте скептичен, г-н Попов?
- Защитавам идеята, че трябва да се насърчава електромобилността, но не с плащания за купуване на кола. Стимулите могат да са регулаторни, да има подкрепа за изграждане на зарядни станции. Смятам и за не по-малко важно въвеждането на ангажименти във всяка нова сграда и всеки паркинг да има определен брой зарядни станции, така че да изграждаме инфраструктурата.
Има изключения, които могат да се обмислят - например когато фирма купува множество автомобили, да има улеснения с по-достъпни лизингови условия или данъчни остъпки и т.н.
- Отскоро имате приета методика за определяне и картографиране на дюните по българското черноморско крайбрежие. Какви резултати очаквате?
- Тази методика се чакаше от десетилетия. Нейното изработване в рамките на няколко месеца е част от приоритетните ми задачи. Тя е много задълбочена и научнообоснована, защото по този начин дава стабилност във всякаква правна среда. Няма да има възможност някой да оспорва, че това е дюна.
Има и други стъпки, върху които продължаваме работа, една от тях е контролът върху прилагането на методиката след картиране на дюните. За да е сигурно, че ако автомобил паркира върху дюни, ще има санкции. Сега започваме работа и върху така наречения протокол за действие, за да се изяснят взаимоотношенията между различните институции при нарушение, защото не можем да вдигнем автомобила и да го отнесем.
Тези казуси предстои да бъдат доизгладени и се надявам до месец-два да имаме готов документ как се извършва контролът. Предстои и много работа по почистването на дюните.
- Силен обществен отзвук предизвика публикацията ви в социалните мрежи за зарибяване на Перловската река, както и идеята чрез нея да се произвежда ток. Колко реалистично е това?
- Разбира се, че е възможно в Перловската река да има риба. И в момента има, но там, където извира и малко по-надолу, където още не е замърсена. Въпросът е, че трябва в реката по принцип да има живот, което означава тя да се възвърне към едно естествено екологично състояние.
Перловската река се приема от всички за канал, като символ на водна мръсотия, която преминава през града. Но всъщност онова, което наистина е важно, е екологичното състояние на всички градски реки. Сега започваме такава инициатива. Например на река Бели Лом в Разград направихме много сериозни проучвания. Благодарение на това засякохме индустриални замърсявания, които сега рязко намаляха. Ако започнем по този начин да се отнасяме към всички градски реки, екологичното състояние на цялата държава значително ще се подобри.
- Преди дни финансовото министерство публикува за обществено обсъждане нова методика за изчисляване на такса смет. Според нея ще плащаме за боклука с торби, на контейнер, по броя на живеещите или според жилището. Вие кой метод оценявате като най-ефективен?
- Методиката въвежда принципа “замърсителят плаща”. Тоест такса смет да зависи от обема на отпадъците. Надявам се, общините бързо да определят кой метод ще използват, защото е важно да има механизъм за измерване на отпадъците и този, който ги е произвел, да плаща.
Всъщност очаквам, че през 2024 г. ще се придвижим напред в разрешаването на проблема с отпадъците. Но ще е нужно да ги превърнем в стока и да създадем нов пазар за тях. Но това е сложен процес, защото никой не търси просто боклук, въпреки че понякога той може да се окаже много ценен. МОСВ ще играе и донякъде роля на регулатор на този пазар.
- На какъв етап е изграждането на депозитната система?
- За съжаление, дълго време остава в начален етап. Имам амбицията да се придвижи много бързо напред. Вече има поставени автомати за бутилки в търговски вериги. От една страна, това е добре, защото показва, че има частна инициатива за събиране на отпадък. От друга страна, не е толкова добре, защото нямаме ясна система как трябва да се случва процесът, за да не се дава конкурентно предимство на един тип търговци. Затова трябва да побързаме със схемата за депозитната система. Моето желание е колкото се може по-бързо да приемем основните принципи, за да може в рамките на 2-3 години след въвеждането над 90% от отпадъка да бъде събиран през нея.
- Има ли някакъв напредък с проблема относно миризмите в градовете?
- Има напредък в две посоки. Едната е, че регионалните екоинспекции вече обръщат много по-сериозно внимание на миризмите. Другото важно е, че към края на тази година ще имаме две нови мобилни станции. Те ще мерят специално такива съединения, които са свързани с миризмите.
До седмица-две трябва да бъде готов и нашият междинен доклад за нормативната база по отношение на миризмите, който е базиран на практиката в 28 държави и други проучвания и изследвания. След това ще последва експертно и широко обсъждане.
Другото важно по отношение на миризмите е, че само със законодателни мерки няма да стане, но те са нужни. Вероятно ще трябва да се изменят различни закони, но освен това трябва да се издадат различни предписания, методики, може би и да се препоръчат публични кампании.
- Преди два дни изтече срокът, в който общините можеха да подават заявления за стопанисването на минерални води до 2036 г., извън тези, които вече управляват. Има ли подадени предложения?
- Нямаме нови подадени молби от общини извън тези, които вече стопанисват минерални извори. Всъщност те не са и лесни за управление. Като имаш такъв извор, той не се превръща магически в икономически актив.
- От началото на годината има повишение на таксата за пластмасовите опаковки, които се предлагат в търговските вериги. Достатъчно ли е увеличение от 5 ст., за да се откажат хората от тях и да се намали потреблението им?
- Това е процес, който върви постъпателно, тоест цените ще се увеличат още. Вдигането им обаче не е достатъчен мотив да се откажем от използването на пластмасови опаковки.
Освен въведените такси, които имат санкционен характер, трябва да се направи и образователна програма, за да се променят нагласите на хората. И в другите държави населението е свикнало да ползва найлонови торбички при пазаруване, но после ги сгъва и ползва пак. Това е знак, че си част от загрижено и дори богато общество.
У нас някои от хората са с друга нагласа, за тях няма значение, че са дали 10 ст., хвърлят и отиват после да си купят нова. Разбира се, важно е да променим и системата, така че пластмасовите опаковки да се заменят с други.
- Достатъчно ли беше видима България на конференцията на ООН за изменението на климата COP 28 в Дубай?
- България беше много видима. За първи път имахме собствен павилион, където бяха организирани 22 събития. На тях бяха представени различни части от българската индустрия, иновациите в България, стъпките на енергийния преход. Аз изнесох лекции на много високо равнище, включихме се и в 10 гласувани декларации. Имахме голям напредък в отношенията ни с Украйна, което е много важно, защото ние станахме колидери на екологичното ѝ възстановяване, заедно с други държави. Българският екип бе сериозно ангажиран и с преговорния процес, който се случва през позицията на ЕС.
Всичко това направи България много видима. Към нас имаше голям интерес от журналисти, които идваха да ни питат за мнението, а не какво правим по даден въпрос. При нас дойде и председателят на IPCC - глобалната научна общност към ООН, водим разговори с тях за сътрудничеството. Включих се и в писмо, подписано от 11 държави, сред които България е единствената от Източна Европа, в което се призовава ЕС към по-амбициозна политика по отношение на емисиите и целите за 2040 г., но да бъде обвързана и с индустриалното развитие.
- Какво смятате за предложението на парламента да се изградят вятърни електроцентрали в морето?
- Това е много тежка инженерна инфраструктура и преди 2035 година не виждам как може да се появи перка в морето. Хубаво е, че се подготвя закон, защото е добре да се определят параметрите на този процес. Важен е обаче териториалният морски план, защото има транспортни коридори, военни територии, пътища на птиците, традиционен риболов и т.н.
Всичко това трябва да се вземе предвид. Изключително важен е и туристическият бизнес, защото няма смисъл например да спечелиш 5 млн. лева от перки и да загубиш 10 млн. от туризъм. По този въпрос ще има и обществени обсъждания, които ще бъдат много тежки. Трябва да се реши и какви турбини ще се изграждат - фиксирани или плаващи, които са значително по-скъпи. Има много неща, които трябва да се вземат под внимание.
- Остава малко повече от месец до ротацията в правителството. За какво не ви стигна времето през тези 9 месеца?
- От момента, в който поех МОСВ, се движим по месечен план. Аз искам до края на февруари да приключим въпроса за миризмите, с механизма за опазване на дюните и националните паркове.
Влизането на България в ОИСР е много важно, а МОСВ е почти изцяло вече там, защото от 50 изисквания ни остава да покрием още съвсем малко. Например по отношение на въздуха и водите имаме форми на управление, които да гарантират, че постигаме най-добрите резултати. Обратната връзка, която получаваме от ОИСР, е много полезна, защото тя е един много качествен консултантски продукт.
- Ще приемете ли, ако ви предложат да останете като министър на околната среда и водите?
- То е въпрос на договорка, но да, бих приел, ако ме поканят да остана на поста. Аз имам план и за следващите 9 месеца. Важни са отпадъците, трябва да стане ясно каква е стратегията за изчистването и екологизирането на повърхностните сладки води у нас, както и да продължим ангажираността със световния процес на климатичните политики и още много други неща.
CV
- Роден е на 21 септември 1959 г.
- Завършва Софийския университет
- Старши съветник на Европейската фондация за климата
- Създател на настоятелството на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика
- Автор е на две книги и съавтор на “Европейската супермрежа” и “Дипломация в областта на енергетиката и климата”
- Председател на Консултативния съвет по Зелената сделка към Министерския съвет
