Източна Европа расте с бързи икономически темпове, но ние засега сме плахо коте, което тича с батковците, казва старши икономистът в Института за пазарна икономика
Още акценти:
Ако може БНБ да притисне банките да се състезават за депозити
Огромни пари на ниски лихви в банките отиват в имотния пазар, има дисбаланс
Всички трябва да се адаптират към традиционното разбиране, че
кредитът не е безплатен
- Задава ли се дългова криза заради нарастването на задълженията в САЩ и може ли да се да повтори сценарият от 2009 г., г-н Богданов?
- По-скоро не. Но затягането на паричната политика е факт - едновременно повишаване на лихвените проценти, при това с рекордна за толкова кратко време крачка, и постепенно изтегляне на ликвидност. Компаниите, които излизат на американската борса в последната година, успяват да привличат значително по-малко интерес и при по-ниски цени от върховите стойности само преди 2-3 г.
Накратко – експериментът с нулевите лихви според мен приключи и всички трябва да се адаптират към традиционното разбиране, че кредитът не е безплатен и е ограничен. Това вече започва да засяга инвестиционната активност, особено за проекти с много дълъг срок на отплащане. Към това трябва да добавим и структурните проблеми в Китай – за пръв път от няколко десетилетия китайската икономика, и особено инвестициите, забавят чувствително темп. А инвестиционното търсене в Китай е много важно за експортно ориентираната специализирана индустрия и машиностроене на водещите европейски икономики.
- Нашата банкова система изглежда стабилна въпреки ръста на ипотеките. Дали е време за по-тежки мерки от страна на БНБ?
- Домакинствата не са толкова задлъжнели, колкото в САЩ и някои страни от Западна Европа. Това е факт. Но от друга страна, виждаме един много бърз растеж на кредитите и особено ипотечните към домакинствата – и то ускоряващ се в последните месеци.
Това означава, че има все по-голям ресурс, който банковата система насочва предимно към пазара на жилищата. Което, разбира се, създава търсене, поддържа ръст на цените за разлика от други страни в еврозоната, където вече виждаме спад на годишна база. Въпросът е, че все по-голяма част от икономическата активност става зависима от ръста на кредитите.
Покачването на цените води до започване на много нови строителни проекти, оттам има допълнителен ресурс в строителните компании, допълнителни инвестиции в производството на машини, свързани със строителството, допълнителен ресурс за всички услуги, свързани със строителство, обзавеждане, мебели, посреднически и юридически услуги и т.н.
- Което означава ни повече, ни по-малко домино ефект към икономиката...
- Въпросът е колко да се охлади кредитирането, за да има ефект. И тук не говорим банките изобщо да спрат да дават кредити, а за мерки, които биха имали забавящ ефект. Ако малко по-малко финансов ресурс се насочва към търсене на жилища, ще видим забавяне в много стопански дейности - от брокера, който ще вземе по-малко комисиони, през строителните компании до работниците в тях, които вземат бонуси, през доставчиците на материали, горива, бетон и т.н.
Говорим за цялата палитра икономически дейности, свързани с пазара на имоти. Макроикономически ефекти ще има и да, време е. По две причини. Първата е, че към момента изкривяваме структурата на икономиката, защото евтиният кредит отива само на едно място. Виждате, че няма евтини и изгодни кредити за бизнеса, ръстът му е много малък - 5% за година. В същото време – над 20% ръст при домакинствата.
Това означава, че ресурсът отива за един пазар - не се инвестира в машини в заводите или в инфраструктура, не се купуват влакове например, а се строят апартаментни комплекси.
И второто важно нещо е, че в България лихвите са плаващи. Няма ангажимент 30 г. напред да плащаш например 2,5% - ако прочетете ситния шрифт в договорите, ще видите, че всъщност банката ви определя лихва, равна на текущата лихва по депозитите, която сега е около нулата плюс надбавка. Нали не си представяте, че за взет сега кредит лихвата ще е същата към 2059 г.? Лихвите по депозитите неминуемо ще се вдигнат. А след това и по кредитите.
- Сигурно се успокояват, че ще бъде незначително - половин, един процент…
- Да, ако се вдигнат с толкова, това е неголям ефект. Но ако се вдигнат с 4 пункта? В момента лихвите по кредитите в САЩ са 7%. Да не би американската икономика да е по-слаба от нашата? В Германия са 4,3%, в Италия - 4,6%. Ако правим някаква преценка за вероятността домакинствата да си обслужват кредитите, трябва да се сложи едно доста по-голямо число от това да се вдигне с 1 пункт и да кажем, че всичко е наред, защото можем да си позволим например със 100 лв. повече да ги плащаме. Но не е същото, ако вноската стане 500 лв. повече и единият от членовете на домакинството си загуби работата по същото време.
- И се връщаме към мерките. Какви да са те?
- Важно е какво върши работа. Ако може БНБ с вдигането на минималните задължителни резерви да притисне банките да се състезават за депозити, ще се повишат лихвите по депозитите. Виждали сме го в историята. Ако това се случи, по естествен път ще охлади малко и ипотечния пазар, защото и лихвата по новите кредити ще трябва да е по-висока. Ако обаче и това не сработи, трябва да се мисли за други мерки- например определени критерии, които са насочени към процента самоучастие или съотношение на вноски към доходи, минимален процент плащане на главница всяка година и др. подобни.
Защото сега има заеми без нито лев собствени средства, самоучастието се покрива от друг заем например, изтеглен от друг член на семейството. Или друг член на семейството тегли потребителски кредит. И съвкупно купуват жилище със заем, без да имат нито лев спестени собствени пари. Това не е благоразумно. А трябва да се свикне с мисълта, че лихвите по ипотеките задължително ще растат.
И още, че апартаментът, който сте купили, не е задължително да се продаде на същата цена, а на по-ниска. Българинът свикна да си мисли, че имотът е бързоликвиден актив и ако му потрябват пари, изкарва го на пазара и започват да идват купувачи на огледи и продава практически за седмица-две. А вече не е така. И все повече няма да е така.
- Лихвите по депозитите, които споменавате на няколко пъти , продължават да гравитират около нулата. Изненадаха ли ви тези 2,3 млрд. лв., вкарани в банките, и то в най-прахосническия месец - декември?
- Не, въпросът е, че българинът няма достатъчно финансова култура да използва спестяванията си по друг начин, а и няма много алтернативи на депозитите. Това е и една от причините да имаме такъв фрагментиран пазар, хората са някак отделени. Големи инвестиционни фондове по-скъпо и по-трудно предлагат инвестиционни възможности. Българите са скептични, таксите са високи. Хората се отблъскват, когато им кажат още в началото че има 1-2% такса за управление. Но това ще се промени. Най-малкото защото имаме пазар на облигации и все повече хора ще се насочват към него. Немски, американски, холандски – все държави с много нисък риск и то в дългосрочен план. Вече са доста достъпни за част от хората. Няма да стане изведнъж. Но банките ще бъдат в средносрочен план под натиск да се конкурират.
Да, банковият депозит е защитен, доходността е логично да е малко по-ниска. Но все пак е важна и ако на едно място дават нула, а на друго имаш 4%, очевидно този диференциал ще стимулира. Факт е, че става бавно и не се е случило и на това се крепи целият този дисбаланс- огромно количество кеш, паркиран на ниски лихви, и банките правят прилична печалба. Но банката си е направила сметката. Тя е казала - моите примерно 2% надбавка са гарантирани, ако ще лихвата по депозитите да стане 7%, просто ти ще плащаш 9% по ипотеката.
- Има ли в тези пари ресурс за друго, освен да подхранват по веригата евтини ипотеки? Как може да бъде използван?
- Това, което банките сега очевидно не правят, е бизнес кредитирането. То и бизнесът не е много активен, защото няма достатъчно нови идеи и проекти или е по-плах в инвестициите. Другият въпрос е може ли в България да се строи без европейски пари. Ние малко се разглезихме. Очакваме всички по-големи проекти да се правят с европейски пари, безвъзмездно, подарък от европейския данъкоплатец. А много инфаструктури могат да се строят по бизнес начин. Говорим за летища, пристанища, тунели , мостове. Какво пречи да се построят няколко моста на Дунав с частен капитал, вкл. банков заем, и после да се изплащат с таксите? Такива проекти, когато има много, тогава ще има търсене и на бизнес кредитите. Но към момента банките са решили, че им е най-лесно да кредитират домакинствата. Ние сме единствената страна, в която няма правила за личен фалит, изключително лесно си събират дълговете, а физическото лице може да остане вечният длъжник.
- Инфлацията остава последното препятствие пред еврозоната. Което отново разгоря споровете да влизаме ли и кога?
- Странно ми е как всички казват за еврозоната да не влизаме, защото ще дойде инфлация. В същото време ние не можем да влезем, защото имаме малко по-висока инфлация. Някак си се бият тези два аргумента. Ние в момента имаме чувствително по-висока инфлация и впрочем ръстът на ипотечното кредитиране е един от двигателите за нея. Представете си - само за два месеца имаме допълнителни 800 млн. лв., които са се превърнали в приходи за бизнеси и доходи за широк кръг хора - от брокерски комисиони до печалби на инвеститори и строители, които след това са отишли в кръчмите да ги изядат и изпият, купили са си скъпи дрехи, направили са си ремонт на офисите и така са натиснали цените на мебелите и доходите на интериорните дизайнери и така нататък. Ако се върнем на инфлацията, не мога да прогнозирам дали ще спадне в следващите месеци до нивото на критерия за присъединяване в еврозоната – ще е много трудно с оглед натрупаното до момента.
А и като цяло правителството не изглежда много активно в битката срещу нея. Давам пример с регулираните цени - миналата година се вдигна цената и на тока, и на парното, от януари, газът се продава на регулирани цени над борсовите към момента. Отделно се налагат нови регулации в търговията, които увеличават разходите на бизнеса, което вероятно също ще се прехвърли поне частично върху крайните цени.
- Икономисти, банкери и анализатори все по-често лансират тезата за Източна Европа като икономически тигър. Какво променя посоката на инвестициите?
- Източна Европа е големият печеливш от разширяването на ЕС и общия пазар. Източна Европа е двигателят на растежа, говорим като темпове. Въпросът е, че ние не сме от най-успешните примери. Ако гледаме реалните инвестиции назад от 2010 г., те стоят на едно ниво. Докато през миналата година в Литва са отчели два пъти повече, в Румъния - с 60% повече, и то в реално изражение, след отчитане на инфлацията. И у нас има инвестиции и растеж, доходите наистина нарастват, но ние не сме тигърът, а сме плахо коте, което тича с батковците.
- Какво да направим, за да не сме последни в тичането?
- Много неща. Демография - липсата на работна ръка. Да не се задоволяваме с това българи да се връщат в България, а и чужденци да намерят у нас работа. Говоря за по-открит и приобщаващ пазар на труда. Има големи знакови инвеститори, които ни заобикалят и на друго ниво трябва да се работи с тях. Комплексно отношение, не само бързи писти. Защото това са големи проекти и когато те избират страна, избират къде да е базата им в Европа за десетилетия напред. Да се види и защо български и чужди компании, които вече са тук, не реинвестират в разширяване на дейността тук, а предпочитат да направят нов цех или център за услуги в Сърбия или Румъния. И разбира се, публичният сектор, където висят едни огромни пари по плана за възстановяване, по оперативните програми, които някак си не успяваме да използваме ефективно. Бавим се, отменят се поръчки, обжалват се. И разбира се, данъци - не просто ниски, а специално за тези, които инвестират.
