7 социални министри - Иванка Шалапатова и шест нейни предшественици на поста, се събраха на дискусията на "Клуб "24 часа" Визионери". Те обсъждаха как хората да имат достойни старини. Всеки от седемте социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си. Започваме с Лидия Шулева. Тя е социален министър от 24 юли 2001 г. до 17 юли 2003 г. По нейно време всички закони, свързани с пенсии и осигуровки, бяха обединени в един кодекс - сегашния Кодекс за социално осигуряване. Той регламентира принципите, обхвата, функциите и институционалното обслужване на трите стълба на пенсионната система в България.
- Има много възрастни и болни хора, за които никой не се грижи
- Да се прегледа сградния фонд на общинските болници, защото имаме нужда от повече хосписи и места за долекуване
- Минималната пенсия торпилира цялата пенсионноосигурителна система, всеки трябва да получава, каквото заслужава
- Майките, които се връщат на работа, да получават цялото майчинство
Темата за достойни старини е ключова за нашето общество и за целия Европейски съюз, където застаряването на населението е тенденция и основен проблем.
В момента съм член на Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ), който много активно се занимава и с тези идеи. Едно от нашите предложенията е да се създаде фонд "Дългосрочна грижа". Това е ключово за нашата страна, защото сме в ситуация, в която дългосрочната грижа е грижа на самия възрастен човек или на негови близки, ако има такива. Много самотни възрастни хора, обаче са обречени да мизерстват поради липса на системна, устойчива и дългосрочна грижа.
Този фонд може да е част от здравното или пенсионното осигуряване.
Има резерви в някои от осигурителните фондове и може да се направи оптимизация. Ако отделим само 0,5% вноска това е приблизително 15 млн. лв. на година, които биха могли да се инвестират за дългосрочна грижа на възрастни хора.
Има много пряка връзка между социалното и здравното министерство. И тук е моето второ предложение - знаем състоянието на общинските болници. Това е един огромен сграден фонд, който трудно се поддържа. Ясно е, че тук трябва да се направи колаборация между двете министерства и да се помисли как една част от този неизползваем сграден фонд да се превърне в хосписи, които са крайно необходими, или болница за долекуване и рехабилитация. Възрастните хора имат огромни проблеми - част от тях са почти неподвижни. През личен асистент могат да получат помощ, но в много населени места няма подходящи хора. Освен това е изключително трудно те да се гледат в домашни условия и в същото време държавата не разполага с адекватно заместване и предлагане на такава услуга.
И двете предложения - фонд "Дългосрочна грижа" и повече болници за долекуване, не могат да станат от днес за утре, но изискват сериозна подготовка и анализ.
В тази връзка е и проблемът с продължителността на живота. Знаем, че в ЕС тя вече върви към 90 г., а в България е много по-ниска. Това е още един проблем, който е пряко свързан със здравеопазването и профилактиката. Здравното министерство е ключово в тази тема, голяма част от решенията са в него.
Какъв да бъде животът след пенсиониране?
В Германия има организации, които предоставят възможност на хора в пенсионна възраст да оказват безплатни за компаниите консултации по различни въпроси. Те имат система за привличането на възрастни експерти. В България няма такава платформа и форма, а много хора биха се записали. По линия на германската камера, в която членувам, сме получавали предложения техни пенсионирани специалисти да предоставят консултантски услуги на наши предприятия. Щом Германия може да го направи, не виждам какво ни пречи на нас.
Административното определяне на минималната пенсия е торпилиране на целия осигурителен модел. Не може една част от хората, които имат най-малък принос и интерес към пенсионното осигуряване, да бъдат компенсирани по един произволен начин с решение на парламента, за сметка на всички останали, които се осигуряват на пълния си доход. Крайно време е това нещо да бъде прекратено, то е демотивиращо и отнема възможността за нормални пенсии на останалите хора. Никой не казва, че 523,04 лв., колкото е минималната пенсия, е висока и достатъчна сума, но ако реалната на даден човек е 200 лева, той трябва да знае, че това е неговата пенсия. Разбира се, няма спор, че не трябва да има хора, които да живеят под линията на бедност, но е необходим преглед на материалния и финансовия им статус и да се компенсира доходът от фондовете на социалното осигуряване. Има хора, които живеят в изключителна бедност, но има и такива със сериозни странични доходи, които въпреки това са се осигурявали на минимални заплати. Не може всички да бъдат под един знаменател. Системата на социалното осигуряване има солидарни принципи и те трябва да се прилагат, но не и административно и произволно определяне само на минималната пенсия. Това е и причината сега да сме свидетели как средните пенсии са почти до минималните. Трябва да се реши този проблем, естествено не за заварените случаи, но занапред.
В България наближаваме момента все по-малко работещи да осигуряват все повече пенсионери и това е тенденция. Ние не можем да увеличаваме осигуровките, защото няма да има и тези кой да ги плаща. Използваме данъчно-осигурителен модел, който е предвиден за млади нации с висока раждаемост. При нас този модел отдавна не работи и нямаме никакъв друг шанс, освен да мобилизираме част от данъчните приходи, за да покриваме пенсиите, или по друг начин казано, държавата да се включи като осигурител.
Имаме още едно предложение и то засяга майките. Ние имаме най-дългото майчинство в ЕС. Раждаемостта в България намалява устойчиво от 1990 г., когато броят на ражданията е бил 157 000, до 56 596 през 2022 . Както се вижда, това не се отразява на демографията, но много сериозно влияе на квалификацията на майките и включването им в пазара на труда. Дългото отсъствие ги деквалифицира и когато започнат да работят, те получават по-ниски заплати и ножицата между жените и мъжете в заплащането още повече се разширява. Респективно ще получат и по-ниски пенсии.
Един от големите проблеми обаче е липсата на подходящи детски ясли за отглеждане на малки деца. В тази връзка, ние от СЖББ предлагаме:
Плащане на целия размер майчинство при по-ранно връщане от майчинство (в момента е 50%). Това би позволило на работещия родител да наеме с тази сума детегледачка, а тя/той освен да продължи професионалното си развитие, да допринесе за бюджета с вноските си за данъци и осигуровки.
В тази връзка направихме изчисления, ако 10% от жените, които са в майчинство в момента, започнат работа след 3 месеца (колкото е майчинството в почти всички страни от ЕС) на средна работна заплата, от данъци и осигуровки в бюджета ще влязат 39 млн. лв. Изплащането на обезщетението за втората година ще доведе до ефект за бюджета от минимум 52 млн. лв.
Тук искам да направя едно важно уточнение. Ние наричаме отпуска и обезщетението за отглеждане на новороденото „майчинство" по традиция, но всъщност това е обезщетение за платена осигуровка за отглеждане на детето и би трябвало тази компенсация да е дължима независимо кой я получава, щом е за отглеждане на дете. Частичното плащане или спирането на изплащането на това обезщетение е неправомерно лишаване от компенсация за платени осигурителни права. Както досега беше възможно това обезщетение да бъде прехвърляно на родител, баба или дядо, не би трябвало да има проблем да бъде изплатено на майката, която да подбере и плаща на трето лице, което да се грижи за детето й.
Ефектите от тази мярка са три - връщане на пазара на труда и професионалното развитие на жените, повече приходи в бюджета и спокойствие за майките, че могат да наемат детегледачка.
