Надявам се в края на 2034 година да пуснем новия блок в АЕЦ “Козлодуй”, електроенергията от него се очаква да струва под 70 евро за мегаватчас, казва министърът на енергетиката
- Г-н Радев, обявена е вече поканата за заявяване на интерес за строителството на VII блок на АЕЦ "Козлодуй". Какви са сроковете за реализацията му?
- До края на март трябва да получим резултат от обследването, което прави “Уестингхаус”. Проектната компания "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" събира български специалисти от цял свят за този проект. Подготвяме площадката и логистиката на доставките. Започнахме работа с НКЖИ по проектиране на жп линия до Козлодуй. Това би било позитив за целия район. Капитализирахме дружеството.
- Около 2 млрд. лв. ли ще е капиталът?
- Засега са 1,5 млрд. лв., но тази сума ще расте. Работим и по финансовия модел на проекта със съответните държавни гаранции, за да обезпечим заемното финансиране.
Технологията АР1000 е съвременна, покрива най-високите стандарти за безопасност и експлоатация. Позволява и оптимални режими на производство и управление. В момента се подготвя и процедура по ОВОС за VIII блок. Пускането на двата блока ще е с времева разлика от 2-3 години. Търсим изпълнител на строителството с фиксиран срок и фиксирана цена.
- Каква би била цената на тока от този ядрен блок?
- При сегашни стойности на пазара най-вероятно ще е под 70 евро за мегаватчас. Но това са все още предварителни изчисления. Като имате предвид, че дългосрочното съхранение на високорадиоактивните отпадъци също има значение.
В момента борсовата цена на тока върви надолу. Когато говорим обаче за битовите потребители, трябва да отбележим, че при двуцифрена инфлация ние запазихме цената през цялата 2022 г., а корекцията през 2023 г. е незначителна - с 4,37%. Това е огромен успех, който е за сметка на генериран ресурс от сектор “Енергетика”. Цената на тока за домакинствата е толкова далеч от пазара, че след либерализацията догодина ще вървим към допълнителни мерки за компенсация на битовите потребители най-малко до 2026 г.
- Кога ще започне строителството на новия блок?
- Към 30 юли 2025 г. очакваме да сме завършили изпълнението на договора за първа фаза в инженеринга, да имаме готов технически проект за ядрения остров, да сме готови с анализите на безопасността. Така ще можем да пристъпим към получаване на разрешение за строителство. Надявам се дотогава да сме финализирали преговорите за осигуряването на необходимото външно финансиране. Целта е към 31 август 2025 г. да пристъпим към вземането на окончателното инвестиционно решение. Едва тогава намирам за коректно да се възложи поръчката на оборудването.
След одобрението на техническия проект за неядрената част ще започнем първоначални строителни дейности. Фиксирахме срок 31 декември 2028 г. за завършване на изкопните работи на площадката. Един от междинните срокове е на 1 юли 2029 г. да сме завършили подготвителните дейности и да започнем същинското строителство. Ако всичко върви по график, на 31 декември 2034 г. трябва да стигнем до въвеждане в търговска експлоатация на блок VII.
- Правителството одобри проект на споразумение между България и САЩ за сътрудничество в ядрената енергетика, какво ще има в него?
- Силно се надявам през февруари да стигнем и до крайното подписване на споразумението. То третира различни въпроси - придобиване на ядрени електрогенериращи технологии, преработка и съхранение на радиоактивен отпадък, обмяна на образователни програми. Последното е особено важно, защото без подготвени кадри проектите не могат да се случат.
- А докъде стигна сделката с украинците за оборудването от АЕЦ “Белене”?
- В момента украинската страна заедно с външни експерти прави техническа експертиза на място в Белене. Нямам никакви притеснения за оборудването. Затова имаме претенции за качествена продажба. Не съм чул от украинската страна искане за отстъпка. Целият приход, който получим, ще отиде за българското участие в новия проект в АЕЦ “Козлодуй”.
- Какво ще се случи с площадката на “Белене”?
- Тя е ценен актив за България. Но намирам за изключително неуместно да коментираме каквато и да е технология за бъдеща АЕЦ. Нека да имаме доверие в поколението след нас, което да избере най-подходящия вариант в зависимост от развитието на технологиите, а ние да се съсредоточим в работата за изграждане на VII и VIII блок.
- В енергийната стратегия предвиждате нови ядрени мощности, две ПАВЕЦ, ползване на въглища до 2038 г., зелен преход на въглищните региони, но няма газови мощности.
- Логиката, която следваме като екип в министерството, е да изграждаме инфраструктурата, а инвеститорите да решават какви централи ще строят. Същото е и с офшорните вятърни паркове в морето. Това, което не трябва да правим, е да прахосваме публичен ресурс в екзотични решения.
- Ще правите ли газопровод до Маришкия басейн?
- Стремим се да осигурим газова инфраструктура и за Маришкия комплекс, както и за Пернишкия и Кюстендилския регион. Това е част от визията ни за развитие на целия Вертикален газов коридор. Идейното проектиране вече го направихме. А самите оператори на централите да преценят какво гориво ще използват.
- Какво ще се случи с въглищните мини?
- Добивът на въглища зависи от потреблението. През последните месеци проведохме поредица от срещи с всички заинтересовани страни. Операторите имат визия и план как ще работят занапред. На база на тези перспективи изяснихме какви са възможностите на въглищния комплекс. Съобразяваме въгледобива със заявените намерения.
Съотнесохме не просто годишните работни проекти, но и хоризонта на крайна експлоатация. Преоразмерили сме концесионния договор и работим по неговото завършване към 2038 г.
Това не означава прекратяване на дейностите. Има огромно количество работа по възстановяване на терените. И стои ключовият въпрос какво да се прави с тях, дали ще станат земеделска земя, горски фонд, или там ще се развиват индустриални дейности.
Ние смятаме, че терените са подходящи не само за електропроизводство, но и за индустриални дейности, които ще потребяват произведената електроенергия и дори ще имат нужда от допълнително снабдяване. Същото е и с производството на водород. Правилният подход е да изнасяме готова продукция - това е дългата верига на добавената стойност, която носи благосъстояние. А не да се хвалим, че изнасяме ток към държави, които произвеждат и затова са богати.
Има интересни и предизвикателни инвестиционни намерения в териториалните планове за справедлив преход. Но не забравяйте, че публичният ресурс, който могат да ползват, е около 200 млн. евро, а намеренията са за милиарди.
Държавата трябва да се занимава с интегритета и доброто управление на ценни ресурси във въглищните региони. Това са хората, инфраструктурата, свързаността. Имаме най-атрактивната площадка за инвестиции в Европа. Можем да подсигурим не само транзит, но и възможност да генерираме ресурс, говоря за водорода. От нас зависи да привлечем и инвеститорите, които да го потребяват тук. Там е и най-голямата ангажираност на работна ръка.
Това е логиката ни и по отношение на работата на самата мина. Нуждите от гледна точка на въгледобива да бъдат задоволявани, в същото време да се върши огромната работа по откривки, запълване и паралелно с това - привеждане на терените към подготовка за индустриални дейности.
- С колко милиарда лева от енергетиката беше подпомогнат бизнесът заради високите цени на тока?
- В България поради естеството на регулирания пазар битовите потребители са защитени. В тази ситуация беше необходима защита за бизнеса от високите цени. Но това не е изваждане на пари от енергетиката. Свръхцените, които бяха достигнати на борсата, генерираха около 9 млрд. лв. От тях около 6 млрд. дадохме като компенсации и около 3 млрд. останаха в енергетиката.
- Не са ли закъснели проектите за две нови ПАВЕЦ, които да служат като батерии, след като вече има бум на соларните централи?
- В момента работим по проектирането на две помпено-акумулиращи ВЕЦ с мощност 2 гигавата. Но по-важно е колко енергия могат да съхраняват. Консервативните ни оценки са между 35 000 и 40 000 мегаватчаса на денонощие. Битовото потребление в студен ден е около 80 000 мегаватчаса. Така че ще се съхранява енергия наполовина на това потребление, а ще се ползва, когато е нужно. Не коментирам дали е закъсняло, но е важно, че го започнахме.
- ПАВЕЦ “Чаира” се счупи, кога ще бъдат пуснати агрегатите в нея?
- Очаквам възстановяването на втория хидроагрегат да завърши до края на годината. Същата технология искаме да приложим към хидроагрегат 3. За първия, поради нарушаване на целостта на статорните колони, водим разговори с “Тошиба”, която е проектант и изпълнител на “Чаира”. Установяването на отношения с японската компания е започнало още при служебния кабинет. Причините за “счупването” са комплексни, включително и това, че централата не е предназначена да балансира фотоволтаици, а АЕЦ, като ползва нейната електроенергия през нощта.
- Подписахте декларация с вашите колеги от Гърция и Румъния. Какво следва от този подпис?
- Декларацията предвижда обща платформа за развитие на енергията от вятър в Черно и Егейско море. Трябва да спрем да гледаме на Балканите като на самостоятелни държави, нужно е да използваме потенциала на нашия регион и да развием довеждащата инфраструктура. България има пръстен от 400-киловолтова мрежа и можем да помагаме на Румъния, и го правим - енергията от вятърните ѝ паркове от източната част да стига до западната, като минава през наша територия. Гърция също развива мрежата си. Можем да обединим усилия. И когато каним инвеститори да влагат в офшорни вятърни паркове, те да имат едни и същи правила за работа за целия регион. Опитваме се да разработваме възможности и за соларните мощности.
Друга перспектива е Балканите да се превърнат в значим водороден хъб. Можем да произвеждаме водород от възобновяема енергия, както и да транзитираме, дори да е произведен в Саудитска Арабия или Египет, и то много по-евтино. Апетитът на Централна Европа е много висок, за да си постигне зелените цели чрез водородната икономика. Водородът се ползва в производството на стомана, торове, цимент, горива, полимери. Изброявам базовите индустрии и изобщо не засягам електромобилността.
Европа вече разработи коридор от Алжир и Мароко през Сицилия и Австрия към централната част на континента. А най-големият потенциал като коридор е в източната част на Европа. Това е историческият ни шанс, около който трябва да имаме смислена обща идея. България вече го е правила с полупроводниковата индустрия. Защо не се опитаме отново да консолидираме подобен подход.?
- Защо обаче има недоверие към енергетиката в България?
- С екипа в министерството започнахме оттам - да градим доверие. Между нас и дъщерните ни компании, вътре в самия сектор. Да не говоря за липсата на доверие между индустриалците и енергетиката. Бизнесът мисли, че в енергетиката се правят зулуми. А от енергетиката отвръщат, че ще дадат на бизнеса евтин ток, сякаш индустриалците го слагат в джоба си, а не е въпрос на конкурентоспособност. Но сме решени да си подредим къщичката, въпреки че не съм член на никоя партия.
- А кой тогава ви покани в кабинета – ГЕРБ, ПП, ДПС?
- Покана получих от академик Николай Денков и от вицепремиера Мария Габриел, а след това формирахме екипите. Допаднаха ми тяхната култура и визия. За мен е важно, че разрешиха непартиен екип да се занимава с енергетиката. Не съм имал вмешателство в работата си в нито един момент.
- Зелено ли е бъдещето на енергетиката?
- Когато говорим за зелено бъдеще, искам да се знае, че има и криворазбрано такова. Удобно е да се говори за зелени политики, но това не означава само да се произвежда ток от слънце през лятото. По-трудно е през зимата, тогава трябва да говориш и с въглищари. Няма нищо лошо в зеления преход, всички ние искаме да имаме здрави деца и здраво население. Това е едно от предизвикателствата пред нас, но има и други каузи - демографията, образованието, да изградим отново доверие в държавните системи.
Каузите са нещо важно. Радвам се, че те се споделят и от колегите в Министерския съвет. Една от тях, която искрено поддържам, е за безопасност на движението по пътищата.
- Защо министър на енергетиката се вълнува от безопасността на движението?
- Имам и персонални причини, преди десетина години участвах в зловеща катастрофа в Хърватия, загина един от близките ми приятели и колеги. И то в невъзможна за овладяване ситуация – абсолютна мъгла и камиони във всичките платна на магистралата. Каквото и да правим, колкото и да сме внимателни, винаги има обстоятелства извън нашия контрол. Но може да правим това, което зависи от нас. Често хората не правят дори това. Ето това е каузата за пътна безопасност – поставянето на колани, култура на движение, дори и на пешеходци, обучението на децата, културата към велосипедиста. Изгражда се постепенно. И се радвам, че в правителството има общо виждане по тази тема. Такова има и за демографията, желанието да върнем хората в България. На мен ми харесва и това, че с идването на академик Николай Денков на поста се промени и изказът, излиза се от чалга общуването.
CV
- Роден на 4 август 1968 г. в Силистра
- Магистър по физика от Физическия факултет на Софийския университет със специализации в ядрени институти в Русия и Германия
- Магистър по банково дело от УНСС
- От 2003 до 2011 г. е директор в "Холдинг Загора"
- От октомври 2012 г. е председател на Съвета на директорите на "Асарел-Инвестмънт - Стратегическо развитие и инвестиции", бил е член на УС на "Асарел-Медет"
- От март 2005 г. е зам.-председател на АИКБ
- От 6 юни 2023 г. е министър на енергетиката
