Красимира Трифонова е превърнала Габриела в инструмент за постигане на лични цели
Двете имат девиации в характера, вид личностно разстройство и нарцистична характеропатия
У дипломатката се е оформило трайно негативно отношение към мъжете и целта ѝ е отмъщение като цяло на всички от силния пол
Не е препоръчително Габриела да отглежда и възпитава децата си
Криминалният психолог доц. Неделчо Стойчев е бивш директор на Академията на МВР и на Института по психология на министерството.
– Доц. Стойчев, предвид всички новини, които излязоха за Красимира Трифонова и Габриела Славова, как можем да ги опишем като хора?
– Красимира и Габриела са майка и дъщеря, които заедно с двете деца на Габриела, евентуално от различни мъже, изграждат семейство от патологичен тип. Мъжката фигура поначало липсва както в живота на дъщерята, така и в живота на майката. При повечето случаи на извършители на насилствени престъпления е характерно именно такъв девиантен семеен модел, при който бащата е липсващ, а майката е иззела и мъжката роля в семейството. Обикновено този тип майки се определят като авторитарни и свръхпротективни, които поддържат амбивалентни отношения с детето си и така го поставят в зависимост през всички възрастови периоди. От друга страна, ролевите модели на родителите, в случая ролевият модел на майката Красимира, заемат централно място в изграждането на личностната идентичност на детето и в конкретния случай на Габриела. В този смисъл може да се предположи, че основните нагласи към света и хората, както и към мъжете на Габриела, са следствие от идентификацията и подражанието от нейна страна на поведението на майка ѝ. Очевидно Габриела споделя ценностите и житейските приоритети на своята майка и безпроблемно участва в нейните рейдове за постигане на статус, престиж и влияние. В този контекст мъжете се разглеждат като средство за постигане на целите и тотално се обезценяват като личности.
- Докато Красимира Трифонова е била консул в Тайланд, е уредила майка си на работа в посолството. Майката се е сприятелила с бизнесмен, когото е канила на вечери и е опитала да му предложи дъщеря си за компания. Този човек обаче не е паднал в капана им и когато се е прибрал в България, е бил арестуван. Прекарал е няколко дни в ареста, а след това е разбрал, че Красимира и майка ѝ са изпратили доноси, че той има незаконен бизнес в Банкок. И в този случай ли е работила схемата майка-дъщеря?
- Като се има предвид информацията за всички минали случаи, в които Красимира отмъщава на мъже, които не са се вписали в изготвения от нея план, може да се допусне, че и в конкретния случай с Пейо тя е основният идеолог и организатор на интервенцията спрямо него. Може да се допусне, че Красимира е прехвърлила несбъднатите си амбиции за обществен просперитет върху дъщеря си и така я е превърнала в инструмент за постигане на лични цели и същевременно в жертва на нейните неосъществени амбиции.
- Възможно ли е действията им да се дължат на психични проблеми?
- По отношение на психичния статус на Красимира и Габриела може да се допусне, че по-скоро става дума за девиации в характера, отколкото за истинско психиатрично заболяване. Извършителите на насилие и конкретно на убийство са хора с някаква форма на личностно разстройство. Основните признаци за такова разстройство са поддържането на неустойчиви междуличностни отношения, емоционална нестабилност, гневливост и импулсивност в поведението. Такива хора се отличават с ригидност в поведението (упорита неспособност за отстъпване или отказ да се оцени гледната точка или емоциите на друг човек), дезадаптивни реакции на обичайни социални стимули и липса на емпатия в междуличностните отношения.
Може да се допусне, че в случая на Красимира и Габриела има насоки и за нарцистична характеропатия, която се изразява в поддържане на фалшив грандиозен “Аз” образ, демонстрации на лична значимост и превъзходство, както и желание да са център на внимание. Поддържането на такъв фалшив образ обикновено е проява на компенсация на дълбок комплекс за непълноценност и е свързан с прояви на егоцентрична самоувереност, повърхностни рационализации и прехвърляне на вина върху другите за собствените неуспехи. Красимира и дъщеря ѝ явно са успявали да манипулират набелязаните жертви с показна егоцентрична самоувереност, повърхностен чар и хистерични демонстрации на заучена безпомощност. Този поведенчески модел е в основата на подмолното експлоатиране на набелязаните жертви за личните им цели. Те не изпитват чувство на вина за стореното от тях и никакво съчувствие към жертвата и нейните близки.
- Колеги на Красимира Трифонова разказаха, че тя е набедила посланика ни Камен Величков, защото се е опитвала да заеме мястото му, дори го е удряла няколко пъти и често се е държала агресивно към него, въпреки че го е обвинила в сексуален тормоз. Била е изключителен манипулатор и понякога се е държала напълно неадекватно. Майката и дъщерята изглеждат като богомолки, които убиват мъжкия, след като правят секс с него…
- Най-вероятно Красимира е имала неблагополучия в хетеросексуалните си връзки и се преживява като жертва на тормоз, неглижиране, отхвърляне и обезценяване от страна на мъжете в живота ѝ. Така у нея се е оформило трайно негативно отношение към мъжете, дори може да се допусне системно натрупване на гняв и неудовлетвореност към тях. Поведението, което реализира в цитираните случаи, е показател за желанието ѝ да се възползва максимално от набелязания представител на силния пол и същевременно да го унизи и дискредитира, като по този начин отмъщава на мъжете като цяло. Вероятно това е и основната нагласа към мъжете и на нейната дъщеря Габриела.
- Предвид, че Габриела Славова е съучастник в убийството, нормално ли е да бъде пусната под домашен арест, за да се грижи за децата си? В състояние ли е изобщо да го направи?
- Както посочих, децата в ранна възраст безкритично копират моделите на поведение на своите родители. Затова не е препоръчително Габриела да отглежда и възпитава децата си.
- Освен това как две жени са успели да надделеят физически над един мъж? Появиха се информации, че е възможно Пейо да е бил тровен от Габриела или упояван.
- Не се знаят подробности за личността на Пейо, затова не може да се предположи със сигурност как е успяла Габриела да го убеди отново да се видят след случая с течния шоколад. Може да се допусне, че осигуряването на достъп до собственото му дете е бил най-лесният начин за мотивиране на Пейо да се видят, както и да се приспи бдителността му. За да могат физически да надделеят над него, със сигурност са използвали някакъв способ за привеждането му в някаква степен на безпомощност.
