Шансовете на БСП - по Владимир Маяковски
Въодушевени от успеха на местните избори в София и на други места, отбелязвайки началото на процес на консолидация, българската лява партия БСП тръгва на исторически марш към възвръщане на водещи позиции в политическия живот на България.
“Разгръщайте се в марш! В крак с марша!
Долу словесните клаузи!
Млъкнете, оратори!
Ваша
Е думата,
другарю маузер.
Стига сме влачели прангата
на закона Адамов и Евин.
Напред, историйо крантава!
Леви! Леви! Леви!”
Избягвал съм досега да се занимавам много-много с партийните проблеми на БСП. Едно изречение казах преди години и Елена Йончева ми се разсърди завинаги. И сега няма да направя тази грешка. Не съм Дядо Благоев да пиша завещание. Не съм дори Стефан Данаилов да раздавам напътствия от партийния амвон. Но е неоспорима истина, че без силна лява партия България не може да се развива хармонично като богата и социално справедлива модерна европейска държава. И да, точно тази година има някои възможности БСП да преодолее спиралата надолу по изборни резултати и да се развива възходящо.
През октомври БСП си избира лидер. Няма мърдане! До конгреса през ноември социалистите ще трябва да сменят всичките си ръководители - от местните структури до председателя. Предстои изборът на кандидати за евроизбори и те ще бъдат показателни накъде отиват нещата. Няма мърдане!
Ще използва ли БСП тези шансове, или ще ги обезсили чрез апаратни игри?
“Зад планините от горест
слънчева радост ви чака.
През морета
от мор и преумора
милионна крачка печатай!
Нека наемната банда
с ярост над вас гръмотеви -
не свеждай глава пред Антантата.
Леви! Леви! Леви!”
И тъй като аз и Маяковски не съм, скромно ще напомня на участниците в левия марш само някои истини и предупреждения:
1. Местните избори не дават особен повод за гордост на централното ръководство. Успехът на Ваня Григорова беше не благодарение, а въпреки действията му срещу общия кандидат на левите. Така БСП изгуби златния шанс тя да е дала на българския политически небосклон една звезда, която за пръв път от десетилетия накара и модерните млади хора и скептичните интелектуалци, дори и консервативните софиянци да я подкрепят. Затова - без фалшиви хвалби, а с трезви изводи.
2. Бъдещето на БСП не е розово. Преди да разпределят постове, да се огледат - кои сме и за какво се борим?
Никой отвън няма да дойде да оправи партията. Никой няма да качи на гърба си недоволните, изключените, напусналите и т.н. Те сами трябва да се борят за партията си. Ако възникне нова лява партия, тя нито ще погълне БСП, нито ще води съпернически битки. Защото тя ще бъде различна. Светът се развива и не чака изоставащите. Ако БСП събере сили благодарение на своите корени и история, няма значение на кое място ще скочи в изборната подредба. Важното е, че тя ще изразява интересите на немалко българи.
3. Въпросът с лидера трябва да бъде решен разумно, културно и без да отваря нови рани. Има такива решения, не е необходимо да ги соча. Стига сте били дъвка за начинаещи репортери, стига вече.
4. Информационната база на партията изглежда разбита. Не е болка за умиралка. Много, много по-важно е партийната дейност да събужда интереса на всички медии. Тя трябва да води в политическата мода. Да бъде българското политическо явление. А златните пера на самата партия не трябва да бъдат преследвани, а уважавани и опазвани. И тогава…
“Кой там за бъдното пита,
с очи назад обърнати?
Кой там с десния крачи?!
Леви! Леви! Леви!”
