Диана Ковачева е новият български съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Тя бе избрана в сряда вечерта от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа със 115 гласа. Ще замени Йонко Грозев, чийто мандат изтича на 12 април.
Другите двама кандидати бяха съдия Галя Вълкова от СГС, която получи 73 гласа, и бившият шеф на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов, който сега ръководи Европейското училище по принудително изпълнение към Камарата на частните съдебни изпълнители - събрал 30 гласа. Миналия юни тримата бяха класирани от комисия за подбор в София.
Диана Ковачева е родена на 16 юли 1975 г. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1999 г. Има магистратури по право на ЕС от СУ и по право на ЕС и съдебна система от университета "Нанси II". От 2021 г. е професор по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото на БАН. В продължение на близо 10 г. е директор на Transparency International - България. От 2011 г. до 2013 г. е министър на правосъдието.
През 2016 г. беше избрана за зам.-омбудсман, а след това и за омбудсман, който пост заема до днес.
През 2014 г. Ковачева беше удостоена от кралица Елизабет II с орден на Британската империя за приноса за противодействие на корупцията и усилията за прозрачна и ефективна съдебна система.
- Честито, г-жо Ковачева. След 8 г. в институцията омбудсман с какво настроение се разделяте и това ли е начинът да продължите работа за правата на хората?
- Признавам, че има известна доза тъга, защото изключително много харесвам работата си - тя е удовлетворяваща и смислена. Минавам на различно ниво - на международен съдия, но всъщност отново ще се занимавам със същите проблеми на хората - нарушени права.
- Защо решихте да кандидатствате за Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - нямате шанс за нов мандат като омбудсман или...?
- Това е моя студентска мечта. Започнах да уча право през 1993 г., когато България току-що се беше присъединила към Европейската конвенция за правата на човека. В Юридическия факултет на СУ това беше тема на много дискусии между студентите. И още тогава аз избрах - ако мога, да стигна до съдия в Страсбург. Това беше голяма моя мечта и цялата ми кариера, целият ми професионален път дотук е бил по един или друг начин свързан с темата за правата на човека. Така че това не е спонтанно решение.
- Какво е най-ценното, което свършихте като омбудсман?
- Най-ценното беше много близкият контакт с хората - те идваха с доверие към институцията и продължават да го правят и именно в диалога с тях станаха ясни редица проблеми. Изключително много се гордея с постижението на институцията да върне 3 млн. лв. на хората, които “Топлофикация” се опита да вземе миналата година. Това е сериозно постижение. Битката на гражданите срещу монополите винаги е била една от първите теми на омбудсмана.
Радвам се, че успях да помогна на много хора с увреждания, които месеци наред чакаха, след като изтекат ТЕЛК-овете им. С промяната в закона те няма да остават без подкрепа, пари и лекарства, докато ги извикат на ТЕЛК-ови комисии, което отнема месеци наред.
Това са само два примера за работата на институцията, която реагира на момента на проблемите на хората. Неслучайно в началото на всеки от последните парламенти, а те не бяха малко, в първия си работен ден НС получаваше писмо от мен като омбудсман за дневния ред на гражданите - един списък с теми, за които хората са се обърнали към мен, в опита ми да сближа дневния ред на парламента с този на хората.
Работя добре с институциите. Миналата година
имам 6 законодателни предложения, които са приети единодушно от парламента,
без на практика да имам пряка законодателна инициатива. Което е показателно от гледна точка на факта, че НС приема позицията на омбудсмана като медиатор между гражданите и законодателния орган.
Освен за ТЕЛК-овете приети бяха законодателни предложения за системния характер на насилието, 8-те милиона за децата със специални образователни проблеми, едно данъчно облекчение за родителите на деца с увреждания. Както и текстът за сгрешените винетки - да не бъдат глобявани шофьорите, защото са сгрешили номера на автомобила си във винетката, а да бъдат своевременно уведомявани.
- А какво успяхте да свършите?
- Има много неща за довършване. Споменах “Топлофикация” като поредица от битки, които съм водила с тях, и всички омбудсмани преди мен са го правили. Но не стигнаха време и сили да се прекрати несправедливостта със сградната инсталация, която се определя по абсолютно непрозрачен начин и хората не са наясно как се формират сметките. Това е много сериозен дефицит.
Надявам се в оставащите два месеца, в които ще продължа да съм омбудсман, да се задвижи въпросът със законите за вечния длъжник и за колекторите, защото това са две теми, по които работих много дълго време и които още не са на вниманието на парламента, за да поемат глътка въздух т.нар. вечни длъжници.
Недовършена е и темата за втория шанс за матурите, която преди ден мина на първо четене в парламента. Това е мое предложение -
децата в 12-и клас да могат да се явяват на поправителна матура,
така че да могат да променят оценката си. Това е много важно, след като се прие, че матурата вече е вход за университета. Преди можеше да кандидатстваш всяка година и да изкарваш нова оценка. А сега, ако си болен или не ти е добре на изпита и имаш по-ниска оценка, тя ти остава завинаги. С това предложение ще можеш да се явиш отново и да си повишиш оценката.
Наистина се радвам, че предложенията, които излизат от тази институция, се приемат с единодушие от парламента.
Има още какво да се направи по темата за домашното насилие, по която работих през годините. Радвам се, че миналото лято депутатите приеха моето предложение да отпадне системният характер за домашното насилие - тоест жертвите да бъдат чути още при първия сигнал, който подадат, а не да се чакат 3 последователни сигнала. Но истината е, че не само законът може да реши проблемите, а институциите трябва да работят единно и много сериозно.
- Това е особено актуална тема на фона и на последните трагични случаи - убийството на Пейо, на учителката в Бургас, на мъжа в Девин... Домашното насилие е все по-често. Как държавата може да бъде по-ангажирана в превенцията?
- Институциите трябва да реагират своевременно. Между другото - темата за домашното насилие не от вчера е тема на ЕСПЧ в Страсбург и България вече е осъждана неколкократно именно заради това, че не е взела навреме превантивно-оперативни мерки - тоест не е чула навреме сигналите на гражданите и не е реагирала своевременно.
ЕСПЧ смята, че държава, която не взема своевременно мерки, за да защити правата на жертвите при домашно насилие, когато е ясно, че има сигнали от тяхна страна, на практика толерира насилието. Смятам, че институциите трябва да бъдат много по-активни и чувствителни. Старият подход, при който се смяташе, че държавата не бива да се намесва в семейните отношения зад стените на дома, вече не работи. Вижда се, че и обществото трябва да бъде чувствително, и институциите, и прокурорите, полицаите и съдиите трябва да бъдат обучени и да бъдат наясно, че жертвите на домашно насилие не говорят или говорят много тихо. И когато говорят много тихо, институциите трябва да бъдат нащрек, за да пресекат още в самото начало насилието.
- Трябва ли да има нови законодателни инициативи или всичко е въпрос на изпълнение на съществуващите норми?
- След като бяха променени Законът за домашното насилие и Наказателният кодекс, сега институциите са на ход, защото целта на промяната на закона беше да има по-добър институционален подход, по-добра координация. Важно е междуведомствената комисия, която се състои от зам.-министри - високопоставени политически лица, които няма да имат време да влязат в проблема на всеки един човек, да има свой собствен оперативен орган, който да подкрепя непрекъснатата й работа. А това не е предвидено по този начин, затова изпратих препоръка по този въпрос.
- Няма ли това да са поредните чиновници?
- Въпросът е да не бъде формален начинът, по който ще работи този междуведомствен съвет. Защото реакцията на институциите е много по-важна, отколкото хиляди думи в закона.
Има още какво да се направи. През лятото на миналата година внесох предложение за промяна на Наказателния кодекс, тъй като в него все още няма норма, която да го приведе в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека. Става въпрос за унизителното нечовешко отношение. Какво, ако не унизително и нечовешко отношение, е да обръснеш главата на една жена, какъвто беше случаят с Дебора. И това е случай, който няма да намери в този смисъл своето решение поради празнина в НК.
Моето предложение беше внесено миналия юли и все още виси неразгледано. Но това е един случай, в който трябва да бъде допълнен НК. Защото случаите на нечовешко и унизително отношение са много и различни и не намират отражение в НК.
- Като част от Европейския съд по правата на човека вие ще се сблъсквате с подобни казуси. Запозната ли сте в детайли колко са делата срещу България, за какво? Знаем, че страната ни често е осъждана в този съд.
- Обикновено омбудсманът е последната инстанция преди момента, в който хората сезират Европейския съд по правата на човека, така че казусите обикновено първо стигат до нас.
Освен това от години се занимавам с темата за осъдителните решения срещу България. Още от 2016 г. като зам.-омбудсман започнах да разработвам самостоятелна глава в годишния доклад на омбудсмана, посветена на неизпълнените висящи осъдителни решения срещу България. Те са много и, за съжаление, голяма част от тях остават неизпълнени години наред, 10-20 години.
- Искате да кажете, че 20 г. държавата не плаща и не се съобразява с решения на Европейския съд по правата на човека?
- Проблемът не е в плащането. Обезщетенията се изплащат своевременно, но това е само едната страна на нещата. Въпросът е в по-общия контекст, при който се налагат законодателни изменения. Например по темата за евикциите - имаме осъдително решение "Йорданова" от 2012 г. Така имаме осъдителни решения, които са на вниманието на българските институции от много отдавна и все още не са намерили своето решение.
- Заговори се, че зад кандидатурата ви за ЕСПЧ има политически натиск, така ли е?
- Не! Никога не съм била политически ангажирана. Дори и за министър на правосъдието преди години бях поканена като експерт. И останах експерт, не съм членувала никога в партии. А като зам.-омбудсман и омбудсман бях избрана с единодушие от два много различни парламента, което ясно показва, че не съм човек с политически пристрастия. Аз си оставам експерт.
Преминах през много дълга процедура, продължи близо година. Първият избор беше в България, а процедурата беше задвижена по времето на Крум Зарков като служебен министър на правосъдието, а сега секретар на президента. По негово време протече конкурсът - много сериозна селекция на българско ниво, много сериозно изпитване, при което бяха определени тримата най-добри български кандидати.
След това комитет от бивши съдии разглеждаха CV-тата и процедурата и обявиха, че е била почтена и е допустима. Третият етап е изпитване на тримата кандидати от специален комитет от 15 депутати от ПАСЕ. И накрая беше гласуването в ПАСЕ, което приключи с избора ми. Там получих подкрепа от зелени, социалисти, АЛДЕ, ЕНП, консерватори - това политически избор ли е?
- Как си представяте наследника си - петият омбусман?
- Надявам се да е активен човек, с чувствителност към проблемите на хората. Да е юрист, защото работата на омбудсмана е тясно свързана с правни казуси, далеч не е просто обществена работа.
Институцията работи изключително широко, има много добра основа, през 2019 г. получи Статут А на ООН, което показва, че работи в съответствие с всички международни правозащитни стандарти. Това е много голямо признание.
Институцията е добре поставена и работи на границите на своите възможности. Има много широки правомощия, независимо, че препоръките нямат задължителен характер. Затова новият омбудсман трябва е добре балансиран човек, за да може да работи с всички институции.
