- Стриктен документен и физически контрол води до високи приходи
- От България не са изнасяни в нарушение продукти от руски нефт, казва шефът на Агенция "Митници"
- България все пак влиза в Шенген - като начало по въздух и вода от края на март. Какво ще означава това за митниците, г-н Тонев?
- В митниците промените няма да са толкова забележими както в паспортно-визовия режим. За работата на митниците определящо бе членството ни в ЕС и в митническия съюз и на практика от 2007 г. за нас вътрешни граници не съществуват.
В този смисъл ГКПП Кулата не е митнически пункт - казвам го с намигване към тези, които смятат, че всичко, що е граница, е и митница. Ще продължи да има митнически контрол по рискови профили, който ще се концентрира във вътрешността на страната.
И в момента Агенция “Митници” не осъществява контрол на вътрешните ГКПП, а само по пътните такси – функция, според мен неприсъща за митническата администрация. Няма друга страна в ЕС, където този контрол да се извършва от митнически органи. Митническият контрол следва да се извършва чрез мобилни групи, чрез проверки на пътя. Ние имаме необходимост от тези експерти, които са подготвени, за да засилим още повече контрола на външните граници на ЕС. А с работата си там смятам, че спомогнахме в преговорите ни за членството.
- На летищата и пристанищата след март какво ще се промени?
- Летищата и пристанищата са интересна тема, защото те са и вътрешни, и външни граници в зависимост от дестинацията на пътниците и товарите. Затова там има създадена организация, която разделя потока от пътници и товари. Членството в Шенген ще ускори трафика, ще се преминава по-бързо, а що се отнася до митническия контрол, той ще остане базиран на анализ на риска.
- Товарният трафик расте и без Шенген, ще има ли нови митнически пунктове? Как ще повишите капацитета на сегашните, някои от които са претоварени?
- В продължение на политиката за засилване контрола на външните граници на ЕС Министерството на финансите отделя значим финансов ресурс, което неминуемо ще доведе до по-голяма ефективност. Осигуряват се средства за дейности, свързани с оптимизиране на процеса на митнически контрол - за рентгени, за информационни системи и за развитие на инфраструктурата. Предвидени са значителни капиталови разходи за изграждане и реконструкция на ГКПП-та на външните граници. Вече е обявена обществената поръчка за реконструкция на ГКПП Капитан Андреево, където предвиждаме да увеличим двойно трасетата за изход. В ход са процедурите за модернизация на ГКПП Лесово – двойно се увеличават трасетата, както и третият етап от реконструкцията на ГКПП Калотина.
Започнахме активна работа и по изграждането на нов пункт, който ще се намира на север от настоящия ГКПП Капитан Андреево - подходящо място за връзка с магистрала “Марица”. Целта е новият пункт да поеме товарния трафик, защото анализите показват, че през 2026 г. всички възможности за разширяване на капацитета на наличната инфраструктура ще са изчерпани.
- Как изглежда 2023 г. за митниците в цифри? Има ли нови рекорди?
- Да, има нови рекорди. За 2023 г. касовите постъпления от акциз, ДДС при внос, мита и глоби, събрани от митниците, са 12,5 млрд. лв. Събраният акциз е 6, 1 млрд. лв. Досега в историята на митниците не е събирана сума от акциз, по-голяма от 6 млрд. Ръстът спрямо 2022 г. е 7,7%.
Спомняте си, че през април 2023 г. предишното ръководство на митниците обяви в бюджетната комисия на парламента, че очаква приходи през 2023 г. в размер на 1,5 млрд. лв. по-малко в сравнение с 2022 г.
- Има по-висок събран акциз за цигарите - повече пушим или има нещо друго?
- Положихме много усилия за по-малко от седем месеца да наваксаме това изоставане и докато при акцизите постигнахме споменатия рекорден резултат, то по отношение на приходите от ДДС не успяхме да компенсираме в пълна степен. Смятам, че обективен критерий за оцека на на дейността на митниците е резултатът от събираемостта на акцизите, тъй като размерът на акциза се изчислява на база физическите обеми и не зависи от конюнктурата на цените, валутния курс и др.
- Тогава отговорът в по-ефективния контрол ли е?
- Да. Успяхме при всички основни групи акцизни стоки да постигнем ръст на обложените количества, например при нагреваемите тютюневи изделия с 87,4%, а при цигарите с 5,5%. Смятам, че това е процентът на изсветления бизнес, защото по отношение на тютюневия бранш едва ли пушачите в България са се увеличили с 90 000 човека.
Задържаните контрабандни цигари са около 97 млн. къса - 2,3 пъти повече от 2022 г. Всичко това доведe до рекорден ръст на приходите от събрания акциз при тютюна и тютюневите изделия в размер на 11,2%.
- Какво попречи да наваксате в пълна степен изоставането при ДДС?
- Постъпленията от ДДС при внос на стоки за 2023 г. са 6 млрд. лв. Този спад, както и при митата, е обусловен от редица обективни реалности – войната в Украйна, нарушените вериги на доставки, наложените санкции от ЕС за внос на определени продукти от Русия, ограниченията за стоки от Украйна, понижението на цените при внос на храни, промишлени доставки, петрол и горива, както и други причини с геополитически и икономически характер.
Само ограниченията за внос на определени селскостопански стоки от Украйна водят до 84% по-малко постъпления в бюджета спрямо 2022 г. Декларираният ДДС при внос на суров нефт, който формира около 20% от цялиа данък при внос, през 2023 намалява с 25,6%. Само тези два фактора доведоха до над 600 млн. лева по-малко приходи.
По предварителни данни на НСИ вносът на стоки от трети страни в България намалява с 20,3%, но намалението при иприходите от ДДС при внос е по-малко. Това се дължи на предприетите от митниците мерки, които са дали резултат.
- Планът за тази година ще бъде още по-напрегнат, ще го изпълните ли?
- Вярно е, че ще бъде още по-напрегнат. Така се постига развитие, достигаш един връх и следващата цел е още по-високо. За приходите от акциз е заложен ръст от 8,5%, а за ДДС планът е още по-амбициозен. Към момента усилено работим по анализ на мерки за повишаване на приходите. Отново ще насочим усилията си към приходоопределящите стоки и към икономическите оператори, които формират най-голям дял от приходите.
По отношение на “митническия стълб” акцентът е върху елементите за облагане – митническа стойност, тарифно класиране и произход на стоките. За така наречения акцизен стълб ще продължим проверките върху данъчните складове за горива, които започнахме от първия ден на годината. Разбира се, ще продължим започнатото през миналата година, което дава резултат. Постоянна мярка ще бъде засиленият контрол върху каргото от Китай и Турция. Само за периода от август до декември 2023 г.,след като въведохме нови рискови профили и 100% физически контрол на тези стоки, успяхме да повишим декларираната митническа стойност с 60%.
- През 2021 г. ОЛАФ ни смъмри за внос със занижени стойности от Китай и Турция. Попълнихте ли с нови точки този списък и с кои?
- Да, през 2021 г. имаше такъв проблем със стоки от Китай. В края на миналата година бе извършена рутинна проверка от ЕС, резултатите от която са положителни. Това означава, че българската митническа администрация стриктно спазва процедурите и обезпечава надеждно собствени ресурси на ЕС.
- Как точно се реши този проблем, помня, че се въведоха най-ниски стойности за обмитяване?
- Бе определен списък от високорискови стоки. Въведохме и допълнителни профили с цел недопускане на обмитяването по занижени стойности, а по реално платената или подлежаща на плащане цена. Затова мисля, че начинът е този - стриктен документен и физически контрол.
- Споменавате рискови профили и стоки. Кои са те за митниците?
- Акцизните стоки са най-рискови, при тях материалният интерес е съществен и съответно изкушенията са най-големи. Освен задържаните цигари, които се увеличиха 2,3 пъти, хванатият нелегален алкохол е почти 4 пъти повече. При някои енергийни продукти имаме ръст около 2 пъти спрямо 2022 г. Затова ще продължим активно контролните си действия по отношение на тях.
Ако погледнем назад, вече се виждат някои завършени процеси – например вейповете и течностите за тях бяха идентифицирани първо като риск от гледна точка на тарифното класиране и митата. Въведохме допълнителна регулация на национално ниво в митническата област, след това се промени и Законът за акцизите и данъчните складове. Сега този сектор е много по-добре регулиран и в бъдеще ще носи повече приходи за фиска.
Бяха и остават рискови и недекларираните парични суми, пренасяни през граница. През 2023 г. сме установили и задържали валута с левова равностойност над 41 млн. Доскоро законодателството позволяваше съдебни решения, с които сумата да се връща на нарушителя. Това действаше демотивиращо на колегите. От октомври се приеха промени във валутния закон и Наказателния кодекс. Така сега при недеклариране една пета от сумата се отнема в полза на държавата, а ако се установи, че е незаконен нейният произход, се отнема цялата.
- По повод дерогацията за руския петрол се появиха твърдения за износ на нефтопродукти в нарушение. Има ли истина в тях?
- Категорично искам да заявя, че няма капка истина в тези твърдения. Създадена е стриктна организация по контрола на износа на нефтопродукти, получени от внесен от Русия петрол. Внушенията на “Политико” засягаха стока, която не попада в приложното поле на санкционното законодателство. Направихме проверка и с колегите в Ротердам, които категорично потвърдиха това, което ви казвам. Стриктно спазваме определените от ЕС квоти, информацията е публична и се обновява веднага след осъществяване на износа.
- Евентуална продажба на “Лукойл” ще доведе ли до промени в контрола над данъчните складове, в които тя има най-голям дял?
- Митниците не се интересуват от това кой е собственикът. Контролът над данъчните складове ще бъде също толкова стриктен, колкото и досега.
- Променят ли пътя си каналите за наркотици?
- През 2023 г. задържаните наркотици са 7700 кг, като това е 4 пъти повече от 2022 г. При марихуаната ръстът е 6 пъти, а при синтетичните наркотици - 13 пъти. През последните 5 години марихуаната е най-често трафикираният вид наркотик през границите на България. Броят на случаите се е увеличил с 50%. Съществен дял от задържаната на българските граници марихуана е предназначен за Турция, където търсенето и цената ѝ на черния пазар расте постоянно. Произходът ѝ е основно от Испания, Канада и САЩ, като от Испания се превозва сухопътно, а от Канада и САЩ с пратки в по-малки количества. Това е свързано с либерализацията на политиката по отношение отглеждането и използването на марихуана за лична употреба и развлекателни цели.
- Имаме ли подготвени митничари, за да поемат новите си функции?
- При нас работят изключителни специалисти и експерти. Стараем се да осигурим обучения на национално и европейско ниво, както и в рамките на Световната митническа организация. Предстоят промени в устройствения правилник на агенцията. Една от тях е, че ще бъде възстановена дирекция “Национален учебен център”, която необосновано според мен е била закрита при предишното ръководство. Интересът към митническата професия се запазва - средно около 10 човека са кандидатите за едно място в обявените конкурси.
- Като че ли предишни години имаше повече хванати с подкупи митничари. Какво се случи?
- Вярвам в почтеността и професионализма на колегите. Категорично контролът е много сериозен. Наред с всички останали мерки за нулева толерантност към подобни действия успяхме да покрием цялата страна, както граничните, така и вътрешните митнически учреждения, с видеонаблюдение. Това допринася за подобряване на интегритета. За съжаление, има и случаи, в които се налага да се освободим от служители.
CV
l Рoдeн е нa 23 ноември 1966 г.
l Завършил е Cчeтoвoдcтвo и кoнтpoл в УHCC и Пpaвo във Beликoтъpнoвcкия yнивepcитeт “Cв. Cв. Kиpил и Meтoдий”
l От 1991 г. дo 2002 г. пocлeдoвaтeлнo заема експертни и ръководни длъжностни, включително нaчaлник нa митницa
l От 2002 до 2009 г. е директор нa Peгиoнaлнa митничecкa диpeкция Плoвдив
l От ноември 2013 г. до май 2014 г. и от май 2021 г. до август 2022 г. е директор на Агенция “Митници”. Поема отново поста 08 юни 2023 г.
