(Не)коалицията ще насочи вниманието си към човешкия капитал, след като промените в конституцията минат, казва старши икономистът от ИПИ
- Господин Ганев, за първи път от много време годишната инфлация се оказва под 5% - за декември е 4,7%, съобщи в понеделник НСИ. Не се ли успокоява твърде бавно? Всъщност дали вече имаме шансове да покрием изискванията за влизане в еврозоната с тези показатели?
- Продължава тенденцията да спада, месечната инфлация се върти около 0,2 – 0,3%, така че успокоението на ръста на цените е очаквано. Вижда се и при храните, които бяха на фокус миналата година.
Но все още нашата инфлация остава по-висока от тази в еврозоната и остава отворен въпросът дали ще изпълним инфлационния критерий за приемането ни.
Докладът на ЕЦБ за изпълнение на критериите от страна на България ще бъде публикуван в средата на годината – през юни или юли.
Трудно ще покрием този критерий, защото голяма част от периода, който ще бъде оценяван в този доклад, вече мина, остават твърде малко месеци. Дори да падне още повече инфлацията през януари и февруари. Тъй като оценката се прави за 12 месеца назад, а не към крайната дата.
- Значи нямаме шансове. Не разчитаме ли по-скоро на политическо решение, което да омаловажи този критерий? Нещо такова се случи с Хърватия.
- Има показатели, които позволяват динамичен или по-гъвкав поглед. Например дългът – ако имаш по-висок дълг, но покажеш тенденция той да намалява, можеш да изпълниш показателя. Такова нещо видяхме с Хърватия.
Но критерият за инфлацията е много точно написан – тя трябва да е максимум с 1,5 процентни пункта по-висока от трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация.
Ние не можем да поискаме просто при изчисляването да се изключат трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация. Защото нашата инфлация е по-висока от средната за еврозоната, а не просто от трите с най-ниска.
Но влизането в еврозоната е дълъг процес, започнат отдавна. Важното е да покажем, че не сме се отказали. Възможно е да се отложи с една година, това не е голям проблем. Дали ще е през 2025, или 2026 г., не е най-важното нещо. Още повече че рейтинговите агенции до една казват, че ще вдигнат рейтинга ни, когато влезем, независимо кога точно ще стане това.
- В макроикономически смисъл може и да няма разлика, но хората вече мислят за парите си след превалутирането. Все пак лихвите по евровите депозити са по-високи от тези, които са отпуснати в левове. Трябва ли тези с кредити да се притесняват?
- Няма нужда от никакви драматични стъпки. По принцип, когато човек има кредит, трябва да има ясна представа как ще го връща. Трябва да предвижда евентуални промени в пазарната конюнктура. В еврозоната лихвите по ипотечните кредити са по-високи. Няма как да имаме вечно ниски лихви.
Всъщност независимо дали ще влезем от догодина в еврозоната, лихвите ще се повишат.
- А защо това не се случи досега? В цяла Европа и в САЩ лихвите се повишиха, което доведе и до силно охлаждане на имотните пазари. А в България тази тенденция не стигна дори с обичайното си 10-месечно закъснение.
- Много са факторите и има дори спор в експертната общност. Очевидно има много ликвидност в банковата система.
Има голям ръст на депозитите например и хората сякаш все още ги предпочитат, независимо че така не получават почти никаква лихва. Или да речем, държат парите си в имоти. Което поддържа търсенето на този пазар.
Освен това всяка банка се бори за пазарен дял и не иска да губи клиенти. Но няма как да избягаме от вдигането на лихвите и то ще се случи непременно, нека да видим как ще се развие икономически годината. Професионалният дебат през последните месеци се насочи към това дали хората да не могат директно да си купуват държавни ценни книжа като алтернатива на банковите депозити.
- Някакви опасения ли имате за тази година в макроикономически смисъл? Все пак най-големите ни търговски партньори са в рецесия.
- В България нямаме рецесия. От последните четири случая на световна или европейска рецесия в три от тях тя се пренесе и у нас – по време на световната финансова криза през 2008-2009 г., по време на дълговата криза през 2013-2014 г. и по време на пандемията, когато рецесията дойде у нас рязко, но за кратко време. Този път някак си оставаме на сухо.
Но все пак имаме 10 поредни тримесечия на спад на растежа и въпросът е кога този спад ще престане и отново ще започнем да набираме скорост. Според последните прогнози на ЕК може би ще усетим леко оживление след средата на 2024 г., но според нашето МФ това ще стане и по-рано.
- Вие виждате ли в новия бюджет нещо, което да подсказва, че ще правим повече от това да сме устойчиво и стабилно на последното място в ЕС?
- Бюджетът не се различава драматично от това, което е бил през последните няколко години. Виждаме едно постоянно надграждане на някои политики.
- Кои например?
- Да речем, политиката за вдигане на заплатите на учителите, тя е поне от три-четири години. Това надграждане на политики води и до по-голям дефицит. Иска ми се в един момент да се върнем към целта за балансиран бюджет, а не да правим дефицит.
Мисля че след като промените в Конституцията, която беше една от големите цели на сглобката, минат, тази некоалиция ще започне да търси структурни политики, насочени към човешкия капитал.
- Кои са тези структурни политики, по които според вас най-лесно би се постигнал консенсус?
- Ако доскоро главната цел беше справедливостта и съдебната реформа, скоро ще наблюдаваме насочване на интереса към доходите, семейството и най-общо казано – човешкия капитал. Което означава доходи, политики, насочени към децата и към качеството на образованието.
Това е дълъг разговор, но примерно непропорционално големият интерес към изследването PISA подсказва, че водеща тема е вече не просто да върнем децата в училище, както беше по време на пандемията. А качеството на самото образование.
Вижда се, че не просто онлайн обучението снижи показателите, а има такъв дългосрочен процес.
А и вече няма политически играч, който да не говори все по-често за демографията.
- Държавата какво толкова може да направи за демографията? Пък и застаряването на населението и ниската раждаемост не са само български проблем.
- При демографията трудно може да се влияе на резултатите в кратък период, но все пак е възможно. Ето, по време на пандемията - тя накара много хора да се върнат в България бързо, а и много хора да се преместят от големия град в малък.
Но аз говоря по-скоро за качеството на живота, за пазара на труда, за образователните възможности, а не толкова за фокусирана демографска политика, която примерно да подпомогне ражданията.
Няма как да обърнем демографията, ако само София, Пловдив и Варна имат устойчива положителна миграция. Това трябва да се случи и в региони като Русе, Стара Загора, Велико Търново, Бургас – те трябва задължително да повишат качеството на живот.
Например това, което се случи със заплатите на учителите в последните години, трябва да се случи и в сферата на здравеопазването, особено по отношение на средния медицински кадър.
Ние имаме достатъчно завършващи за медицински сестри, но отиват да работят в чужбина поради структурни проблеми на здравната ни система. Тя прави така, че лекарите в много случаи получават огромни заплати, но медицинските сестри често са с ниско заплащане. И имат всички основания да напускат системата, както беше с учителите допреди десетина години. Същото се отнася и за други социални сфери.
- Добре, но би ли могла здравноосигурителната система да си позволи такова трайно вдигане на заплатите на медицинските сестри?
- В здравната система пари има. Ръстът на средствата за здравеопазване в консолидирания бюджет е солиден, макар че за това рядко се говори.
Въпросът е за какво отиват те. Ако в образованието насочихме повече пари преди няколко години, но знаехме към какво да ги насочим, в здравеопазването сякаш не знаем. И какво ще постигнем с това.
- Вие на какво мнение сте за създаването на алтернативни здравни каси например?
- Има много идеи в това отношение и разбиването на монопола на НЗОК е една от тях. Но тя може и да се надгради с частни фондове, каквато идея имаше още през 2008 г.
Има и идеи за създаване на фонд “Обществено здраве” към министерството, от чиито средства да се заделят пари за по-всеобхватна здравна профилактика и за изясняване на здравния статус на населението. Също и за по-цялостна дигитализация на сектора.
Това заедно с лекарствената политика са поредица от идеи, сред които трябва да се намери най-работещата. Но за момента не е намерена.
CV
l Роден е в Хасково
l Завършва специалността “Макроикономика” в УНСС
l Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.
l Председател е на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
l Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
l От 2020 г. доскоро бе член на Надзорния съвет на ПФК “Левски”
