Преди да стане част от екипа на "Грийнпийс", внучката на прочутия писател работи като редактор на книги, превежда на български продълженията на "Хари Потър" от Джоан Роулинг
- Г-жо Делчева, вие сте израснали заобиколена от книги и в семейство на писатели. Дядо ви - Павел Вежинов, е сценарист на емблематичните филми “Тримата от запаса” и “На всеки километър”. Защо не тръгнахте по неговия път?
- Вярвам, че всеки трябва сам да избира пътя си според собствените си интереси и стремежи. Имам прекрасни и вдъхновяващи роднини писатели, сценаристи, художници и се радвам на възможностите, които тази среда ми е дала. Но най-хубавото на семейството ми е, че винаги са ми давали свободата сама да избирам какво да правя с живота си, по какъв път да поема и къде да ме отведе той. И той ме отведе към книгоиздаването и също така към защитата на природата.
- Коя е най-трудната част в работата на един преводач и редактор на книги, каквато сте били и вие самата?
- Сроковете, наложени от един висококонкурентен пазар, в който точният момент на излизане на заглавие от хитов автор е особено важен за успеха му. Но не бива да става за сметка на качеството на превода и редакцията, на езика в книгата. Да превеждаш и редактираш, е голяма отговорност и не можеш да си позволиш грешки от прибързана работа. В същото време не можеш да си позволиш и да се пипкаш безкрайно. Необходима е трудова дисциплина, която се изгражда с годините работа.
- Да работиш по преводна книга и по книга на български автор, са две напълно различни изживявания, интересни и предизвикателни по свой начин. Израснала съм с книгите на Роулинг и да се докосна до нейните допълващи “Хари Потър” издания “Фантастични животни и къде да ги намерим” и “Куидичът през вековете”, беше един от най-щастливите мигове в работата ми. Да редактирам пътеписа на Людмила Филипова за Антарктида “Пътуване до Края на света” също за първи път работих пряко с автора и се потопих много по-дълбоко в процеса на създаване на книгата. Освен това е адски интересно да надникнеш на място като Антарктида и да изживееш едно такова пътешествие през очите на някого, който е бил там.
- Какво ви отказа да продължите професионално да се занимавате с редактиране и превод на книги и да започнете работа в “Грийнпийс”?
- Винаги съм искала да помагам с каквото мога за опазването на околната среда. Работата в “Грийнпийс” е една възможност за мен да го правя по-активно и да се уча. Знаете ли, че преди да започна в “Грийнпийс” при все целия ми интерес към опазване на природата и различните инициативи, в които съм участвала, нямах почти никаква представа от енергийната страна на нещата. Да, знаех, че енергетиката е един от сериозните замърсители, особено в България, но не бях наясно колко ефективни и достижими решения предлагат съвременните технологии. За съжаление, за тези неща не се говори много у нас.
- Казвали сте, че още от малка около вас се говори за опазване на околната среда. Кой от семейството ви е най-страстен активист и природозащитник?
- Труден въпрос. Май всички... Не познавам дядо си, защото е починал, преди да се родя, но съм чела много негови интервюта, в които говори разпалено за “безжалостния и безчовечен начин, по който се експлоатира и разрушава околната среда, природата, сред която живеем”, за това, че “развивайки се сляпо и интензивно като някакъв огромен раков тумор, научно-техническата революция рискува да унищожи основата, в името на която съществува”.
У дома са ми разказвали за глобалното затопляне още през 90-те. Също за вредите от поставянето на мръсни производства върху плодородна земя, за опасността от изхвърлянето на твърде много отпадъци, за това колко е вредно да не се мисли в перспектива, по-дълга от печалбите за годината или петилетката... С времето все повече си давам сметка, че без някой от предишните поколения в семейството ми да се е наричал “природозащитник”, всъщност всички са били такива. Отношение към околната среда са имали и хората от предишните поколения, които са обработвали земята и са знаели какви култури да редуват, така че да не изтощават почвата, и колко е важно да садят дървета и да не секат безразборно.
- Коя беше най-важната кауза за дядо ви?
- Уви, не го познавам лично и никога не сме обсъждали тези неща, но майка ми ми е разказвала за него, чела съм и много негови интервюта, а също и книгите му. Доколкото разбирам, интересувал се е живо както от състоянието на околната среда, така и от състоянието на обществото и баланса между разума и чувствата у хората. Боял се е от “увяхването” на чувствата и замяната им със студения разум. Също така от опасността техническата цивилизация да погребе човешката душевност.
За него литературата е била камбанката, която удря тревога - средството, с което е изразявал опасенията си и с което е описвал различни сценарии за бъдещето на човешката личност и на самото човечество. Може би това е била и каузата му - да изразява мислите, тревогите и удовлетворенията си в една висока художествена форма, която да завладее читателите и да ги накара на свой ред да се замислят над важните теми.
- А коя е вашата?
- Опазването на околната среда - спирането на безконтролните сечи и възстановяването на българските гори; прекратяването на тровенето на съгражданите ни с постоянни наднормени атмосферни замърсявания от серен диоксид и прах от стари и амортизирани въглищни централи; опазването на биоразнообразието; въвеждането на повече производство на енергия от възобновяеми източници. Обобщено, взимането на мерки за овладяване на климатичните промени.
- Разкажете повече за кампанията “Енергийни общности”.
- Енергийните общности са широко разпространена практика в Европа, свързана с производството на чиста енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър. Интересното е, че производствената сила отива не в големите компании, а в обикновените хора. Граждани се сдружават в енергийни общности заедно със свои съмишленици - били те роднини, съседи, приятели или просто хора със сходно мислене, и споделят времето, усилията и разходите, необходими за изграждане на инсталация за възобновяема енергия.
Сред плюсовете от такива начинания, освен чисто екологичните, са и намаляването на сметките за ток и постепенното изграждане на независимост от големите енергоразпределителни дружества. За места с много прекъсвания на електричеството е важно и удобството да продължиш да имаш ток, когато подаването спре. Именно така е дошла идеята за първата енергийна общност в България.
“Грийнпийс” - България, има информационна кампания за енергийните общности, защото макар и разпространена практика в много държави, тук те все още не са широко познати. Също така от години предлагаме на управляващите законови промени, които да облекчат процедурите по създаване на енергийни общности у нас. Въпреки европейската директива допреди няколко месеца понятието “енергийна общност” дори не съществуваше в българското законодателство. Хубавото е, че промените постепенно се случват и това ще улеснява все повече българите по пътя на енергийната трансформация - дава ни се възможност по-лесно да се сдружаваме и да произвеждаме енергия заедно.
- Работите и над друга кампания - за Черно море. Каква е идеята?
- Идеята ни е да открием как най-пълноценно и най-осъществимо може да бъде опазено биоразнообразието в Черно море. За целта работим с учени от Института по океанология към БАН, които изследват заплахите за живота в Черно море, както и какви защити трябва да бъдат създадени. Според европейските закони България е длъжна да има 10% строго защитени морски зони. Уви, за момента у нас такива почти не съществуват. За нас е важно да знаем точно къде изграждането на такава строга защита би било най-полезно и би спомогнало най-много за общото състояние на Черно море и за живота в него.
Заедно с две продуцентски компании снимаме документален филм, в който ще дадем думата на специалистите, а също така ще покажем красотата на Черно море и на разнообразните му обитатели, включително с невиждани досега подводни кадри.
- Рециклирането, по-малката употреба на пластмаса и пр. очевидно не са достатъчни, за да има по-малко климатични катаклизми. Какво друго можем да направим като общество?
- Като общество можем да настояваме пред управляващите за повече реални и целенасочени мерки за опазване и възстановяване на природата и срещу замърсяването, което държавата ни продължава да генерира.
Важно е да изискваме изход от въглищната енергетика до 2030 г. заради въглеродните емисии от нашите въглищни инсталации, които са особено вредни за климата. Тези инсталации, които държавата ни продължава да подпомага, са опасни и за здравето на живеещите наоколо хора. Вече има протести и в някои местни общности като Димитровград например.
На всичко отгоре токът от въглища става все по-скъп и хем официално пазим централите, за да не се налага да внасяме ток от чужбина, хем накрая ще се наложи да го правим, защото ще е по-евтин от нашия.
Освен това трябва да изискваме ефективни климатични и екологични политики. Към момента личните ми впечатления са, че нашите управници нямат достатъчно сериозно отношение към темата. През последните месеци все по-често чета, че от Министерството на околната среда и водите губят нови и нови милиони по Плана за възстановяване и устойчивост, защото се отказват от проекти за възстановяване на реки и влажни зони, за ново залесяване на гори, за мониторинг на количеството води от валежи в реките и язовирите... все жизненоважни неща в условията на климатична криза. Това ми изглежда доста притеснително.
Също така, има много да се работи за реакцията при бедствия. Бедствия вследствие на екстремни климатични събития ще има все повече, а държавата ни не е подготвена за адекватна и навременна помощ за пострадалите.
Струва ми се, че политиците ни няма да се активират сами и тук е ролята на обществения натиск.
- Хората приемат ли сериозно опазването на околната среда, или повечето го правят, защото е модерно?
- Нямам много впечатления извън България, но конкретно у нас се боя, че опазването на околната среда не е никак модерно - дори напротив. Затова вярвам, че хората, които се интересуват и занимават с това, го правят искрено. А колкото повече човек навлиза в тази тема, толкова по-сериозен става. За съжаление, положението с климатичните промени наистина е сериозно. За щастие, все още има много какво да се направи, за да се промени. Важното е да си извадим главата от пясъка, преди да е станало твърде късно.
- Какви са прогнозите на “Грийнпийс”, ако продължаваме в същия дух и съсипваме природата?
- Прогнозите са мрачни - все по-висока температура на моретата и океаните, което е гибелно за много от видовете, които ги обитават, все повече бедствия вследствие на екстремни климатични събития като горещи вълни, продължителни суши, опустошителни пожари и наводнения...
Често се говори как трябва да спасим планетата, но истината е, че не планетата има нужда от спасяване, а ние. Промяната на климата няма да я нарани в сърцевината ѝ, но застрашава да измени напълно нашите условия на живот; средата, в която съществуваме ние и която е подходяща за нас. Земята е затворена система, така че самите ние ще понесем последствията от действията и бездействията си.
Мрачните сценарии, начертани от световните учени, все още са предотвратими. Всички научни прогнози за бъдещето все още идват в няколко варианта според степента на продължаване в същия дух или пък на вземане на мерки - спиране на разрушителните за природата дейности, намаляване на въглеродните емисии и мръсните производства, овладяване на заливането на света с пластмаса и пр.
Какво ще се случи с климата, при какви условия ще живее човечеството - всичко това е в нашите ръце. И всъщност това не бива да ни обезсърчава, а точно обратното. Защото сега е времето за положителна промяна, която да донесем на света и на самите себе си.
CV
Вида Делчева е родена през 1987 г. в София.
Дъщеря е на журналистката Павлина Делчева-Вежинова и внучка на писателя Павел Вежинов.
Бакалавър е по книгоиздаване и магистър по продуцентство в електронните медии във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК).
Работи като редактор, преводач, копирайтър и маркетинг специалист. От 2023 г. е част от екипа на "Грийнпийс".
