Измислен живот в илюзорен свят в нета, където колата ми е по-мощна от колата ти и лъскавата ми дестинация е по-лъскава от твоята
Заради конските сили, които дават възможност за препускане с 256 км/ч, ще почна отдалеко. Има една английска легенда за лейди Годайва, благородна дама, англосаксонска аристократка, която преминала по улиците на Ковънтри, яздейки гола. Целта ѝ била не да покаже пищни форми, а да спечели думата на съпруга си да премахне тежките данъци, дето ги налагал върху жителите.
Добра душа е била лейдито, молила властника дълго време и той, уморен от тези молби, явно с цел да се отърве веднъж завинаги, ѝ предложил абсолютно неприемливото условие - минаваш гола на коня си от единия до другия край на града и получаваш отмяната.
Когато обаче жена си науми нещо, знаете как се получава - лейди Годайва помолила жителите да се приберат вкъщи, да спуснат пердетата и да не оскверняват с неприлични погледи нейното неприличие в името на собственото си битие. И да, минала тя, покрита с дългите си коси, покрай плътно завесените къщи, мъжът ѝ удържал думата си (става дума за ХVII век, мъжете са били други), а чиракът Том Пийп, единственият, който поревнал да надникне през една дупка в пердето, бил ослепен за тази си дързост. Но пък името му пребъднало във вековете - от него иде названието на пийп-шоуто.
В наши дни легендите са нещо, от което много малко хора се интересуват, тъй като живи легенди дал господ. От всякакъв род - певци, изпълнители, спортисти и артисти, паркетни лъвове, светски лъвици, легендарно време случихме. Особено силна е жаждата да си уау, куул и всичко подобно, адски е фешън, пийпъли и обикновени аграри, дивете се, защото новите технологии дават възможност на всеки да засияй като коледна звезда. Една мис Силикон преди няколко дни направо накара
сродните ѝ инфлуенсъри да си изядат софтуерите,
като пусна в личния си инстаграм профил клипче - километражът на мерса лъсна с цифрата 256. Км/ч. Уау, куул!
Това деяние е по-скоро за уууу, ама не нам е дадено да съдим, има си съдилища за тая работа. Казусът е неясен, защото, от една страна, има непростимо нарушаване на Закона за движение по пътищата и на правилника за прилагането му - почти 3 пъти превишаване на скоростта, разрешена в дадения участък на магистрала “Тракия”, но от друга страна, няма необорими доказателства, че зад волана е седяла именно мис Силикон.
Казусите ги разрешават съответните органи. Аз се замислих за друго - за причината на показното шофиране. Не че не е ясна - ще се изфукаме, ще се покажем, ще съберем хиляди достигания в мрежата, ще поизбършем праха от силикона, защото идат нови кандидати за слава и трябва да се задържим над забвението. Инфлуенсърството го изисква, идеята е да се показваш непрекъснато все по-изчанчено и все по-напоително, за да се въртят клипчетата ти, таквоз е модус вивендито инфлуенсърско. Заразно. Битието ти се изразява в броя последователи. И яхаш конските сили, а силиконът ти тъй и тъй е достатъчно разголен, за да впечатли напоително.
Жива и здрава мис Силикон, да препуска, яхнала каквото ѝ душа сака, стига да не заплашва никого - нито на пътя, нито с моралните си устои. В този свят на високи технологии, високи скорости, стремеж към висок стандарт на живот, високи данъци и високи цени липсват високите ценностни критерии.
ХХI век е, не ХVII. Не дърпам назад, просто живея сега и тук и наблюдавам. Хората стават все по-сами в битието си и все по-парадиращи с псевдобитието си. Влезте в която и да е социална мрежа - пълно е със снимки и клипове, които идат да докажат на останалите потребители, че моята манджа е по-добра от твоята манджа, моята лъскава дестинация е по-лъскава от твоята, моята кола е по-мощна от твоята, моето гадже, моята литературна награда, моите дрешки, моите котки, моето кафенце, ох, боже, и моето детенце даже, са по-по-най от всички останали. А това, че няма с кого да споделиш витата баница, че седиш сам на пейката пред портата, че се тъпчеш в метрото, че литературната награда не е награда, а просто грамота за участие и стойността ѝ е колкото картона, на който е принтирана, че супергаджето ти те дразни, защото не е супер, а дрешките ти така си висят в гардероба...
Живеем измислен живот в илюзорен свят. Заключени сме в екраните на компютрите и това ни харесва, защото имитираме съществуване - такова, каквото ни се иска, а не можем да си го осъществим. Високите ни изисквания са въздушни кули, строени върху подвижни пясъци.
Та внимавайте със скоростта - петминутната слава сик транзит много по-бързо. Ние някак се превърнахме в томпийповци - окото ни е все в чуждите профили, в чуждите животи, докато нашият кюта в някой хендек и му се сърдим, че не е като на другите. И не виждаме, че всъщност всички сме в хендека, а магистрала реално няма.
