Личните постове в регулаторите са афродизиак за политическите интриганти - ще има напрежение между партньорите в управлението, каза още политическият анализатор
Още акценти от интервюто:
- Двойното гражданство за депутати и за министри е необмислена и конюнктурна стъпка
- Ангажиментът на Европейския съвет, че в бъдеще ще предостави дата за пълноправно членство в Шенген, на дипломатически език значи много - вярвам, че в оптимистичен вариант тази дата може да бъде дадена през настоящата година и да станем част от шенгенското пространство в началото на следващата
- Свикнахме популистите да печелят подкрепа, но тази
- тенденция мина през своя пик и вече залязва
- Ротацията се доказа като работеща формула, когато между партиите няма изградено доверие - може да се приложи и в СОС
- Правителството трябва да има ясна управленска програма след 2024 г. Такава заявка даде премиерът Николай Денков. А има ли предпоставки това правителство да изкара целия си мандат, г-н Станимиров?
- Има и предпоставки, има и логика. Доколкото няма видима промяна в обществените настроения, основните предизвикателства пред страната са същите, а това мнозинство е математически единственото възможно, което може да ги пресрещне. И освен това се справя сравнително прилично.
- Може ли да се смята влизането ни в морския и въздушния Шенген като успех? Или поне успяха ли управляващите да го представят като такъв?
- Успех - не. Успех ще бъде, когато станем пълноправна част от Шенген, което отдавна заслужаваме и сме заложници на чужди вътрешнополитически боричкания, което е унизително и несправедливо. Но политиците ни няма за какво да се обвиняват, защото видимо направиха всичко възможно в тази ситуация. И правителството с активната си дипломация, и президентът, и евродепутатите. Успехът предстои, а "въздушният Шенген" е една голяма стъпка към него. За мен по-важно от "въздушния Шенген" е ангажиментът в изявлението на Европейския съвет, че макар и в бъдеще, ще предостави дата за пълноправния Шенген. На дипломатически език това значи много и вярвам, че в оптимистичен вариант тази дата може да бъде дадена през тази година и да станем част от Шенген в началото на следващата.
- А кое не успяха да го представят като успех, а трябваше?
- Да си припомним двегодишното политическо безвремие с постоянните избори и ялови парламенти. Целта на това мнозинство беше на първо място възстановяване на парламентарното управление и прекратяване на политическата криза. Днес можем да кажем, че тази цел е изпълнена. Има успокояване в обществото и в работата на институциите, за пръв път от години беше приет бюджет навреме, прогнозният дефицит е в нормите, които ни връщат на релсите за еврозоната – другата национална стратегическа цел. Връщането на властта в парламента през мнозинството на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е сериозен успех. И те трябва да се гордеят с него, вместо да си подливат взаимно вода и да си разменят открити писма с Пеевски, за да му подхранват кампанията за председател на ДПС.
- Следващата стъпка се предполага, че е еврозоната. Постижима цел ли е?
- Вярвам, че да, стига бюджетните цели да бъдат изпълнени, политическият елит да остане единен в еднопосочното говорене и дипломатическия натиск за тази цел и да се проведе смислена разяснителна кампания в обществото, която да парира лъжите, които откровени негодници пласират срещу еврозоната с користни цели.
- С кои промени в конституцията депутатите избързаха и с кои постъпиха умно? И очаквате ли някои от тях да бъдат отхвърлени от Конституционния съд?
- Гласуваните промени в конституцията са доста по-разумни и балансирани от първоначалните намерения. Предвиждаше се премахване на служебното правителство, а сега само се ограничи кръгът на служебните премиери. За мен допускането на двойно гражданство за депутати, но особено за министри е необмислена и неправилна стъпка, конюнктурна и обслужваща групови, а не национални интереси. Надявам се тази разпоредба да бъде отхвърлена от КС. Трябваше да има разграничение между двойни граждани, които са български граждани по рождение – родени са в България от родители български граждани, и такива, натурализирани, или придобили гражданство по произход.
Трябваше също да има разграничение между второ гражданство в страна от ЕС, което не е чужбина в пълния смисъл, и гражданство от държави извън ЕС. Доколкото гласуваните промени не правят тези важни разграничения, надявам се КС да ги отхвърли. Има и други промени, които са гранични по отношение на баланса на властите – президентските укази за назначение на ръководителите в съдебната система. Но това е въпрос на преценка на КС.
- Но решението на КС може ли да предизвика към самия съд политически атаки?
- Може, но ще бъде безсмислено. Политическите атаки срещу решения на КС, както и срещу съдебни решения на последна инстанция показват ниска политическа и институционална култура. Народното събрание има властта да променя конституцията и законите, както и да излъчва своя квота в КС. Парламентарист да критикува решенията на съда би било лаене по луната.
- Предвид парламентарното мнозинство, което стои зад това управление, очаквате ли ротацията и евентуалната смяна на министри да предизвикат осезаеми сътресения във властта, особено предвид предстоящото попълване на регулаторите?
- Очаквам напрежение, извиване на ръце и публични критики между партньорите в мнозинството просто защото такъв е стилът на повечето от настоящите лидери. Персоналните назначения в регулаторите са много силен афродизиак за политическите интриганти. Очаквам напрежението да дойде най-вече оттам. Но смятам, че ротацията ще се случи и новият кабинет ще продължи да работи гладко. Постигнатото предимно експертно излъчване на кабинета (с изключение на Асен Василев) беше успешна формула и се надявам да се запази.
- А евроизборите – какъв е големият залог у нас по отношение на предстоящия евровот?
- Залогът пред България е и залог пред цяла Европа – популистките партии от крайната левица и десница да получат ограничено доверие, да се продължи процесът на интеграция и търсене на общи решения, да се запази помощта за Украйна, защото Европа е декларирана като враг и цел за агресора. Нас като българи поради географското ни положение това ни засяга пряко повече от другите европейци. Другото предизвикателство е България да развива и да подобрява качеството на присъствието си и активното участие в европейската политика. Този Европарламент даде добри примери за активни и дейни евродепутати във всички части на спектъра – от Радан Кънев, който е един от успешните преговарящи в триалозите от името на парламента, през Петър Витанов от левицата, който е изключителен млад политик, до Андрей Ковачев от ГЕРБ, който последователно отстоява демократичните каузи по справяне с наследството на комунизма в Източна Европа. Това са умения и опит, които са резултат на натрупвания. Надявам се тези хора да намерят място и в следващия Европарламент, защото са инвестиция не просто за партиите, а за България.
- Според вас ще има ли драстична промяна в съотношението на проевропейските и евроскептичните сили в ЕП?
- Драстична по-скоро не очаквам. Някаква промяна е възможно да има. В последните години свикнахме популистките течения да печелят подкрепа, а системните партии да се изхабяват, но ми се струва, че и тази тенденция мина през своя пик и вече залязва. Лично аз очаквам, а и се надявам по-скоро на диференциране на системните партийни семейства към корените им. Завръщане на ЕНП към по-консервативни позиции, а на ПЕС – по-скоро към социални послания, свързани с доходите и пазара на труда, отколкото към омръзналата на всички политическа коректност и кенсъл култура. Когато системното дясно и ляво са на мястото си, а не са се смесили в една неразличнима либерална каша някъде в центъра, тогава и крайните евроскептични десници и левици естествено ще отстъпят, защото ще лъсне кухият им популизъм. В този контекст заявката на Христо Иванов да търси политическа идентичност на "Да, България" в ЕНП ме обнадежди. Завръщане към традиционните християндемократи вдясно и социалдемократи вляво и постепенното залязване на крайностите в лявото, дясното, но и в популисткия център, какъвто за мен е "Обнови Европа", ще върне европейската кола на коловоза на успеха.
- А може ли работата на европейските институции да се блокира в случай че договорките за европостовете се затлачат, особено ако трябва да се договарят с евроскептиците?
- Може, както днес Орбан блокира целия европейски пакет стратегическа помощ за Украйна. Но тази криза стимулира търсене на решения, които да заобикалят шантажа от отделна страна или от отделна фракция. Оставката на Шарл Мишел поставя Европейския съюз пред такова апаратно предизвикателство. Решението, което ще се намери за председател на Европейския съвет в последните месеци преди изборите, ще подскаже дали потенциалът за кризи се увеличава, или напротив - намира се път към преодоляване на кризите.
- Виждате ли формулата на ротацията като вариант за излизането от кризата при Столичния общински съвет?
- Аз бях сред силните скептици по отношение на ротацията в НС и в правителството. Но тя се доказа като работеща формула, когато между партиите няма изградено доверие. Може да се приложи и в СОС, стига да се постигне съгласие по основните цели за София, както стана в парламента. Но ако в продължителната парламентарна криза ПП бяха тези, които безотговорно и егоцентрично настояваха на своето и хвърляха страната от избори в избори, то в СОС тази детинска роля днес я играе ГЕРБ. Може би мислят, че си връщат, но това е незряло. Надявам се да изживеят бързо този пубертет и София да заработи.
- Ако напрежението не стихне там, може ли то да се прехвърли и върху националната власт?
- Не го очаквам. Залозите в националната политика са по-големи, а разрив там би се случил само ако някоя от страните повярва, че едни нови избори биха донесли качествено по-добра позиция в сравнение с днешната. Смятам, че обществото цени постигнатото спокойствие и не би приело добре едни нови избори, които ще възпроизведат същата картина.
CV
- Борис Станимиров е роден през 1976 г. в София
- Завършил е молекулярна биология в СУ "Св. Климент Охридски"
- Специализира "Международни икономически отношения" в УНСС и "Политически умения" в НБУ
- От 2000 до 2004 г. е зам.-председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър
- Бивш народен представител от Реформаторския блок
- Зам.-председател на Комисията по външна политика в 43-ото НС
- Понастоящем е политически анализатор
