Как тя влошава средата на сигурност в Близкия изток и Черноморския басейн и защо дроновете станаха ключово средство в днешните конфликти
Една от пресечните точки на двете големи военно-политически кризи днес – войната в Украйна и войната в Газа – е Иран и неговата политика. Няма да е пресилено да се каже, че военните способности на Русия да продължава войната срещу Украйна се дължат и на техническата помощ от Иран и Северна Корея. Процесът е двустранен – Русия получава дронове и артилерийски боеприпаси, а Иран и Северна Корея получават технологии, ново въоръжение, модерни ракетни и космически програми. Формира се квази коалиция, при която акцент не е печалбата от взаимното военно сътрудничество, а политическият ефект.
Военното сътрудничество е инструмент за нещо много по-значимо – изграждане на политическа ос между Русия, Иран и Северна Корея. Тази квази коалиция към момента е стабилна и основана именно на военнотехническо сътрудничество – ще бъде такава докато интересите на страните съвпадат, но следва да се наблюдава динамиката на отношенията. Не бива да пропускаме, че
Иран и Русия имат дълги отношения,
които далеч не винаги са били брилянтни и доверието е липсвало. Именно доверието между участниците в тази ос е слабото й място. Интересите им днес съвпадат, но те са ситуативни (особено за Русия – Иран ще е ключов съюзник докато войната в Украйна продължава), затова доверието между тях едва ли ще е устойчиво. Само един пример е забавянето на доставките на самолети Су-35С за Иран, което свидетелства за трудностите в руската военна промишленост или поне за това, че руската страна дава приоритет на производството на крилати ракети, а не на самолети. Това забавяне създава у иранското военно и политическо ръководство усещане, че държавата им е използвана ситуативно за задоволяване на руските политически цели. От няколко десетилетия продажбата на оръжие между Иран и Русия е важен аспект от двустранните им отношения със сериозен отзвук в регионален план. Иран се обръща към Русия за закупуване на оръжие поради международните санкции, които ограничават възможността му да придобива военно оборудване от други държави – по време на войната между Ирак и Иран през 80-те години на миналия век. Историческият контекст сочи към повече от четиридесет годишно военнотехническо сътрудничество. Последната (публично обявена) сделка е за продажба на 24 броя изтребители Су-35С, чиято доставка следваше да се осъществи през тази година.
Преките последици от сделките са многопластови, от една страна – очевидно нарастване на военните способности на Иран, а от друга – създаване на риск от изостряне на регионалните отношения, нарастване на политическите амбиции на Иран и надпревара във въоръжаването със Саудитска Арабия. Не бива да се пропуска и възможността за предоставяне на част от придобитото въоръжение на групировки, действащи в съседни на Иран държави. Русия също купува оръжие от Иран (особено дронове), което повишава нейните военни способности. Така се очертава прекият ефект на военната търговия между двете страни – сериозно влошаване на средата на сигурност в района на Близкия изток и Черноморския басейн –
оръжието не е само за изграждане на собствена отбрана, а за прякото му използване на територията на други държави
Продажбите на оръжие често са повлияни от геополитически съображения и регионална динамика, съчетани с желание за финансови приходи. Политическите последици от търговията с оръжие включват няколко основни ефекта: Реално проектиране на регионална военна мощ от страна на Иран, т.е. не само идеологическо или религиозно въздействие, а военна мощ, базирана на действителни военни способности. Много по-активно прилагане на т.нар. прокси война, т.е. използване на военно-политически организации и мрежи в съседни държави, които са под пълен (политически, финансов и военен) контрол на Техеран. Терористични организации като Хамас, Хизбула, Комитети за народна съпротива, Народен фронт за освобождение на Палестина са само най-известните, но съгласно публични данни около 20 организации се подкрепят и финансират от Иран. Въоръжение, придобито от Русия е предавано на подкрепяни от Иран групировки в Ливан, Йемен, Сирия, Ирак и Газа. Ефектът е предвидим – значително увеличаване на динамиката на конфликтите и повишаване напрежението в региона.
Технологичен напредък и подобряване състоянието на иранското военно производство – придобиването на оръжие от Русия позволява на Иран да развие собственото си производство и технологичен капацитет. Това допринася за технологичната самостоятелност на Иран и укрепва позицията му на регионална сила. Иран разполага със сериозна национална производствена база и капацитет. Съгласно публично оповестена информация
Русия предава на Иран пленена техника на държавите от НАТО, която е успяла да придобие на фронтовете в Украйна, а иранските предприятия внимателно я изучават.
Анализирайки глобалната среда на сигурност може да се заключи, че търговията с оръжие между Русия и Иран ще се активизира – основно с трансфер на ракетни технологии за Иран и, респективно, предаване на дронове на Русия.
В геополитически контекст търговията с оръжие между Русия и Иран е важен фактор за формирането на военните и политическите отношения между двете страни. Продължаващата търговия с оръжие е осигурила на Иран стратегически способности и военни технологии, а Русия е получила икономически ползи и е засилила влиянието си в Близкия изток. Ако погледнем към външнополитическите цели и задачи на Иран в Близкия изток и в света, трябва да отбележим, че това е дългосрочна програма, която се влияе от различни фактори, които са исторически, религиозни, културни, идеологически и геополитически – някои общи цели и задачи на иранската външна политика се открояват, а военнотехническото сътрудничество с Русия ги утвърждава: Влияние в региона – Иран се стреми да утвърди регионалното си влияние, като подкрепя прокси групи, партии и политически съюзници в целия Близък изток – мрежа от партньори и съюзи, за да противодейства на предполагаемите рискове и заплахи (според вижданията на иранското военно-политическо ръководство) и да разшири сферата си на влияние.
Придобиването на ново въоръжение от Русия
пряко способства постигането на тази цел.
Утвърждаване в по-голяма степен на ролята на защитник на интересите на шиитите в целия регион. Това е по-скоро инструмент за постигане на посочената по-горе цел и затова
придобиването на ново въоръжение или ракетни технологии се вписва в желаната роля на „защитник на шиитите" в Близкия изток. Иран се стреми да формира партньорства и съюзи със съмишленици (държави и недържавни участници), които споделят сходни антизападни разбирания. Търговията с оръжие (както закупуване от страна на Иран, така и продажба от Иран на Русия) се вписва напълно в тази външнополитическа цел.
Икономическо развитие – военно-политическото ръководство на Иран осъзнава, че е необходимо да диверсифицира икономиката и да намали зависимостта си от приходите от продажба на петрол. Може да се очаква, че ще се задълбочава икономическото партньорство и търговски отношения с държави от Азия (особено Китай), а дългосрочната цел е да бъдат насърчавани инвестициите и технологичното развитие. Военното сътрудничество с Русия е лост за постигане и на тази външнополитическа цел, тъй като придобиването на лицензии за производство на военна продукция в Иран създава заетост и укрепва научно-техническия потенциал на страната във военната област. Русия в ролята на купувач на оръжие от Иран Русия ще придобие нови или повишени военни способности чрез покупки от Иран. В Иран са разработени технологии за безпилотни летателни апарати, включително разузнавателни и ударни, които представляват непосредствен интерес за Русия. Може да се достигне да заключение, че Иран превъзхожда Русия в сферата на разработване и използване на дронове и предаването на технологии между двете страни ще продължи.
Трансферът на военни технологии и оборудване означава изключително задълбочено политическо и военно партньорство между двете държави. Това е много повече от знак за сътрудничество в области от взаимен интерес, всъщност е квази военна коалиция и взаимен обмен на технологии с цел прякото им използване на фронтовете в Европа и Близкия изток.
Според публично достъпна информация, Иран е изпратил (през акваторията на Каспийско море) голямо количество дронове на Русия, включително дронове Mohajer-6 и Shahed и се организира производството им на територията на Руската федерация. Използването на ирански безпилотни летателни апарати може да окаже значително влияние върху войната в Украйна, тъй като Русия се стреми да намали въздействието на въоръжението, което САЩ и съюзниците от НАТО предоставиха на Украйна. Доставката на безпилотни летателни апарати от Иран за Русия има политически и военни последици – укрепва още повече отношенията между Иран и Русия, които се задълбочават през последните години. Наред с това е и предизвикателство към САЩ и съюзниците от НАТО, които предоставят военна помощ за Украйна. Очертава се взаимният интерес на Иран и Русия за още по-силно военно сътрудничество – наблюдава се надделяване на политическите амбиции на Русия и Иран над обикновената печалба по оръжейните сделки. Всъщност основният желан ефект от това сътрудничество е политически, а печалбата е второстепенен, което е своеобразен парадокс в модерната търговия с военна продукция.
Може да се очаква, че сътрудничеството им ще се увеличи, тъй като отговоря на външнополитическите цели и амбиции както на Иран, така и на Русия. Това което представлява най-съществен риск е предоставянето на ракетни технологии на Иран, което да му позволи да разработи и придобие междуконтинентални балистични ракети с голям обсег (под благовидния предлог на собствена космическа програма), което ще има значителни политически ефекти не само в Близкия изток, но и в глобален мащаб. Вероятно космическата програма на Иран ще получи сериозно развитие, ако Русия осъществи трансфер на технологии – военното сътрудничество може да има ограничен обхват, но космическото сътрудничество е много по-дългосрочно и стратегическо.
Оценявайки основните изводи, възниква въпроса – какво може да извлече България като анализ и какви практически действия да предприеме. Може да се заключи, че безпилотните апарати са и ще продължат да бъдат ключово средство в модерните конфликти. Ако България има амбиция да бъде в крак с новите подходи при воденето на война, следва да изгради собствени способности за производство на дронове. Първата стъпка може да бъде производство на дронове от малък клас, а след това постепенно и на по-големи летателни апарати. Индустриалното сътрудничество, свързано с придобиването на нов боен самолет е само една възможност, но собствените разработки са особено важни. Придобиването на способности обаче не означава само насищане на българските въоръжени сили с дронове, а обучение на личния състав и подготовка за ефективно използване за разузнаване и поразяване на вероятния противник.
-----------------------
Андрей Михайлов е експерт на Атлантическия клуб, през 2021 – 2022 г. е бил член на Комисията по отбрана в 46-ото НС, член на Комисията за контрол на специалните служби в 47-ото НС. Председател на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО през 2022 г.
