"Случаят Джем", който преведох на английски, е обобщаващият образ на избягалите на Запад българи, станали волю-неволю част от много по-голяма от тях игра, казва носителката на "Букър"
- Винаги съм била добра по математика, но изобщо не успях да реша задачи от матурата на дъщеря ми в 7-и клас
- Дори да са горе-долу щастливи, българите все се оплакват на социолозите. Затова сме на дъното на класациите по щастие
- Сегашният екип, начело на Министерството на образованието, е от много добри професионалисти
- Ако успеете да вдъхновите някак българските ученици, те са супер готини, амбициозни и много талантливи
- Преведохте първия български модерен роман - “Случаят Джем” на Вера Мутафчиева, на английски. Той ни връща към история с принц от XV век. Критиците оценяват в тази книга като особен диалога между минало и настояще - похват, който в друга форма присъства и във “Времеубежище” на Георги Господинов, с когото спечелихте “Букър”. Може ли да създаде близост със западния читател тази история?
- Интересно, че правите тази връзка. През януари трябва да чета лекция в САЩ в моята Алма матер - Йейлския университет, и съм избрала тъкмо тази тема: миналото и настоящето, които се преплитат хем в “Случаят Джем”, хем във “Времеубежище” на Георги Господинов.
Но за разлика от Господинов Вера Мутафчиева, която е османист, не е могла по време на социализма да говори много откровено за настоящето, както той днес. Използва обаче много умело случая с принц Джем през XV век, повел война с брат си Баязид Втори, която губи след смъртта на баща им Мехмед Завоевателя.
Джем заминава за Европа и става марионетка във властови игри, които не разбира. През неговата история Мутафчиева описва напрежението между Изтока и Запада. За литературните критици този неин роман е завоалирана критика на студената война. Самата Мутафчиева има брат, който е избягал във Франция, и вероятно в тази история за Джем тя привижда и него - младия мъж, който емигрирайки на Запад, се превръща в изгнаник, без да може да се прибере в родината. Впрочем Джем е и обобщаващият образ на всички избягали на Запад българи, които волю-неволю са се превърнали в играчи от една много по-голяма от тях игра. Виждам в този разказ начин писателката да изрази освен всичко друго и своите лични чувства по онова време, макар да изглежда странен паралелът с XV век.
- Впрочем интересен момент от литературната критика тогава е заключението, че романът на Мутафчиева описва как през XV век Западът се опитва да задържи развитието на европейския Изток, цитирам: “Подлагайки го на многовековни мъки”. Шест века по-късно обаче става точно обратното - Западът се опитва да приобщи страните от европейския Изток - бившия соцлагер. Има ли парадокс?
- Времената са различни. А и в предговора към книгата си Мутафчиева пише, че историята, която описва, е “начало на Източния въпрос”. Отправя остра критика към западняците в онова далечно време, че се карат помежду си и затова се представят зле. Разказва, че накрая Баязид ги подкупва със злато, за да не се съюзяват срещу османците. Според нея, заради тяхната алчност и взаимна дребнава враждебност Балканите остават пет века под османско владичество. А Западът губи своя исторически шанс Балканите да останат в орбитата на Европа, а не в тази на Османската империя.
- Как кореспондира тази история с днешната ситуация?
- Тази книга е изключително актуална и сега, при инвазията на Путин в Украйна. Общото е, че пак има някаква заплаха от Изток. Другата голяма критика е, че Западът някак си не е успял да се обедини срещу нея, което позволява на Путин да действа по логиката “Разделяй и владей!” Той опитва да привлече България обратно в орбитата на Русия. Виждам, че Европа е обединена около идеята за подкрепа на Украйна, но какво виждам в САЩ? В американския Конгрес се карат помежду си, не са одобрили средства за подкрепа на Украйна в тази война, а това поне за мен лично е много притеснително, защото по този начин разцепват евро-атлантическия съюз.
- Различни анализатори спрягат 2024 г. за край на тази война, при това има мнение, че няма да бъде обявен категоричен победител в нея. Споделяте ли го?
- Не съм много вътре в тази проблематика, нито съм геополитик, нито политик. Но като гражданин силно се надявам войната да приключи окончателно с победата на Украйна, и на фронтовите линии да не продължават безсмислено да умират хора. Не мисля, че войната е популярна и в самата Русия.
- Как се вместихте в доста ограничените пари за превод на английски на българска литература?
- Миналата година спечелихме подкрепа за превода на “Случаят Джем” на английски от Фонд “Култура”. Всичко беше достъпно, лесно, ясно. Но тази година конкурсът беше много проблематичен. Някой там е решил да се превежда само на езици от Евросъюза, а на английски - не, което е безумно, особено след успеха ни с наградата “Букър”. Но след като всички преводачи подписахме декларация, имах разговор по този въпрос със сегашния министър на културата и неговия екип и според мен догодина ще има промяна. Дано се върнем към предишната практика - работехме перфектно. Имам надежда, че ще има раздвижване в тази посока.
- Една статистика на най-търсеното от българите в гугъл буди интерес - шест от 10-те най-търсени имена на писатели са български, като тази класация е оглавена от Георги Господинов. Как я осмисляте? Може ли литературата да сближава и да е мост в ситуацията на разделение, в която се намират толкова много общества, включително и нашето?
- И да, и не. Ние сме само 7 милиона. А езикът е едно от нещата, което свързва хората. Но онова, което ме изненадва много приятно, е колко много хора следят българската съвременна литература. След “Букър”, която спечелихме в навечерието на 24 май с Георги Господинов, и до днес много хора ме спират на улицата и ме поздравяват за наградата. Искрено се радват на успеха не на футболен мач, нито на филмова звезда, а просто на една книга, което е показателно. И сега на Панаира на книгата беше фрашкано с хора от всякакви поколения - млади, на зряла възраст, стари. И те се интересуват от литуратурата и писателите си и ги ценят. Показва, че тази малка нация с нейния език и литература свързват хората.
- Как обаче тази радостна статистика се съчетава с резултатите от PISA? Оглавявате “Фулбрайт” и работите с талантливи български ученици и учени - дали тестът PISA е достатъчен, за да се твърди, че половината българчета са неграмотни? Това впрочем го чуваме вече 20 години.
- Ох... Като майка на осмокласничка, с която заедно минахме през тези матури, и след като говорих и по този въпрос с образователния министър, който е педагог, мисля, че сме солидарни, че проблемът е в системата. Тук властва все още много старомоден подход към образованието - учи се наизуст, а сме вече в XXI век. Да бълваш някакви зазубрени факти, няма смисъл - можеш да отвориш която и да е търсачка и да ги намериш. Нужно е сегашните образователни програми да се опростят, да станат по-полезни и да се фокусират върху уменията на децата, а не върху назоваването на механично запомнени факти.
Винаги съм била добра по математика, ходила съм по състезания като ученичка. Но някои от задачите за матурата за 7-и клас на дъщеря ми не успях да ги реша. Толкова са сложни, че отвращават децата от математиката и от СТЕМ дисциплини като цяло, което е притеснително. За най-добрите в тази дисциплина и за гениите си има СМГ. Но нека подготовката на онези дечица, които са на средно ниво, да е по-практична. Защото ненужната сложнотия на заданията по математика ги объзсърчава тотално.
Мечтая също по българска граматика и литература учебниците да предлагат по-съвременни текстове, да предизвика у тях обичта към четенето, дори да започват с по-леки книги като Дръндю и Хари Потър.
Имам впечатление от екипа на сегашното ръководство на Министерството на образованието - страхотен е! Не само министърът, но и заместниците му са много добри професионалисти. Дано имат време да направят някакви смислени промени.
- Работите и с деца - какво ви споделят?
- Да, работим. Ако успеете да ги вдъхновите по някакъв начин, те са суперготини, амбициозни и много талантливи. Но има сред тях и толкова обезсърчени още от малка възраст, че просто не им се занимава. И ние губим! Но проблемът е в системата, не в самите деца.
Има и друго - според мен няма съществена подкрепа към онези, които по време на ковид пандемията и заради ограниченията, свързани с нея, на практика не са били в клас в четвърти, пети и част от шести клас.
- Впрочем данните от PISA показват освен дефицитите и че всяко четвърто дете се чувства аутсайдер в училище, а половината цъкат със смартфоните си в час.
- Според мен начинът, по който се поднасят уроците по иначе интересни дисциплини - например география, е скучен и сух. Затова цъкат. Географията може да се представя по-артистично, през културите, които обединяват Африка, а не само през полезните ѝ изкопаеми. Дайте им задача да направят разказ от свое име за Африка - тогава може да проявят творчество и да ви убедят, че мислят критично.
- Живеете в България повече от 20 години и от предишното интервю с вас знам, че гласувате. Оправдават ли политиците очакванията ви след 6-те вота за последните две години и ниския дял гласували?
- Трябва да се гласува, хората с години са се борили за привилегията да избират властниците си, особено жените. Да, трудно е, защото няма ясно мнозинство и трябва да се правят коалиции, а това означава водене на преговори. Много по-лесно изглежда да си черно-бял - или това, или нищо... Политиката означава диалог, опит да се търсят теми, около които да се постига съгласие и да се прави нещо смислено в една коалиция. Докато тук има нетърпение всичко да се случва веднага, до месец, само че тези очаквания съвсем не са реални.
- Попитах ви за политиците, защото 30 години говорим за преход и версиите свършил ли е или не, и ако не - кога, ни объркват и оставят с чувството, че стоим на едно място. Как политиците да си върнат доверието на хората?
- Повече прозрачност и контрол над онези, които сме избрали. Да знаем какво правят и ако не сме доволни, да го изразяваме публично и гласовито, а не пред телевизора. Гражданският ни дълг не е само да гласуваме през 4 години, а да бъдем активни в блока в който живеем, в училището на децата си, в квартала. “Нищо не зависи от мен, аз сам няма как да променя каквото и да било” е много коварно мислене.
- Социолозите от “Тренд” ни поднесоха хубава новина - две трети от българите се чувстват щастливи, докато според Евростат пак сме сред най-нещастните европейци, но ако е утеха - заедно с германците. Как си обяснявате българската тъга?
- Българите винаги са малко черногледи. И дори някои сред тях да са горе-долу щастливи в личния си живот, все се оплакват на социолозите. Мисля си, че може би това е причината да се оказваме на дъното на тези класации по щастие.
Признанието на българин, че му е хубаво, винаги носи елемента на суеверност, че дърпа дявола за опашката. Тук май действа неписаното правило, че щастието обича тишината. Затова е прието да се казва, че всичко е суперзле, ужасно, мизерия, и това се отразява в анкетите.
- Как се оправяте чисто битово в София?
- Аз съм малко в балонче - движа се в кръгове от хора на средна възраст, повечето с образование, вероятно от средната класа, и се чувствам добре. Макар всички да усещаме инфлацията, за хората, които са на ръба на оцеляването и нямат гъвкавостта на семейния бюджет, това е доста притеснително.
- Какво пожелахте на близки и приятели за 2024 година?
- Да има мир. Мир и надежда. 2024-а да е годината, в която да видим края на войните. Надежда да израстем старите начини на мислене и да видим някаква промяна.
CV
- Анджела Родел е родена в Минеаполис, САЩ.
- За първи път идва в България през 1996 - 1997 г. със стипендия “Фулбрайт”, за да специализира български език в СУ. Изследва българската литература, музика и фолклор от средата на 90-те години.
- Свири на тамбура и пее в етнорок групата “Гологан”. В последно време участва и в българската група “Шевица”. От години превежда съвременни български писатели.
- Спечели “Букър” заедно с писателя Георги Господинов за превода на английски на романа му “Времеубежище". Последно преведе на английски и първия български модерен роман “Случаят Джем” на Вера Мутафчиева.
