България изнася цаца, сафрид, барбун, калкан, хамсия за Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Испания, Англия, Украйна, казва директорът на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
- Г-н Георгиев, мина почти месец от празника на моряците и банкерите - Никулден. Какви са най-честите нарушения, които констатирате, свързани с рибните пазари, и има ли някои пропуски, които се откриват всяка година?
- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) извършва целогодишно ежедневни проверки по пристанища, лодкостоянки, пазари, рибни борси и тържища, стопанства за аквакултури, сладководни водоеми, превозни средства, както и проверки на целия риболовен флот и в Черно море, и на река Дунав.
Изпълняваме и национален план съвместно с ANPA (аналогичната агенция на ИАРА за Румъния) за Черно море, както имаме и подписани меморандуми за сътрудничество с други държавни институции.
За всеки сезон от годината си има характерни нарушения на Закона за рибарство и аквакултури, като в есенно-зимните месеци
най-често се предлага риба без
документи за произход,
нерегламентирана продажба от багажни отделения на автомобили, на тротоари, транспортирането ѝ с нелицензирани превозни средства, извършване на нерегламентиран стопански риболов без разрешителни и лодки без маркировка. Това се случва както във водите на Черно море, така и в река Дунав.
Във вътрешните водоеми има бракониерски риболов с хрилни мрежи, който е абсолютно забранен.
Други нарушения, на които се натъкват контролните ни органи, са количества риба над допустимите за улов, предлагане на забранени видове риба, например есетрови, както и риба под минимално допустимите размери.
- Успявате ли да се справите с бракониерството?
- За огромно съжаление, по морето и във вътрешността на страната инспекторите от агенцията се натъкват на хора, които са с “професия” бракониер. За морето специално има стопански риболов с хрилни мрежи, без разрешително и с нерегистриран плавателен съд, както и улов над допустимите количества.
Характерно е и дънното тралене за бяла пясъчна мида, черна морска мида и рапан без разрешителни. Това
води до унищожаване на хайвера на
рибата и в частност на калкана
през размножителния период и силно нарушава морската екосистема.
За вътрешните водоеми като язовири, реки, баластиерни корекции, езера е характерно използването на хрилни мрежи за стопански риболов, използването на ток, на нерегламентирани кошове за улов на речен и езерен рак, на герими (бракониерски уред) за улов на хищни риби и други, които подлагат на риск и без това на места крехката екосистема на реките и язовирите.
Срещу всичко това ИАРА разполага с изключително добре подготвени специалисти и инспектори, които да противодействат на нарушенията.
Агенцията разполага и с високопроходими автомобили, уреди за нощно виждане като термокамери, инфрачервени очила, бинокли, както и изключително адекватна екипировка, които използваме срещу бракониерството.
Искам да благодаря на всички служители на агенцията, които си вършат добросъвестно служебните задължения, както и на другите държавни структури, с които работим в изключително тясно сътрудничество.
- Имате ли информация колко от рибата, която се продава, е дива и колко от развъдник?
- На територията на страната има 687 аквакултурни стопанства, а броят на регистрираните купувачи, които имат право на т.нар. първа продажба, е 1932-ма.
- Има ли българинът предпочитания към определен вид риба?
- За празник като Никулден например традиционно се предпочита шаран. Прави впечатление обаче, че в морските градове на страната се консумира и прясна риба от видовете сафрид, чернокоп, зарган, лефер и др.
- А каква риба се внася за българския пазар?
- В България се внасят различни видове като скумрия, ципура, лаврак, паламуд, сафрид, зарган, сьомгова пъстърва, по-малки количества шаран, както и различни морски дарове - скариди, калмари, октоподи, миди и рапани от страни като Турция, Гърция, Норвегия и др. Контролът над вноса се извършва от Агенция “Митници”, БАБХ и ИАРА. Основно тези видове риба и морски дарове са обект на продажба на големите вериги магазини, като с тях работят и големите рибопреработвателни предприятия.
- България обаче е и износител. Къде отива нашата риба и коя най-много се търси?
- Черноморски барбун изнасяме за Гърция, калкан за Турция.
Износът е основно на
черноморска риба,
като визирам видовете цаца, сафрид, барбун, калкан, хамсия и др., които заминават за Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Испания, Англия, Украйна и други държави.
- Рибарите все по-често се оплакват, че липсва риба в Черно море. Какви са причините?
- Върху развитието на рибния ресурс в акваторията на Черно море оказват влияние климатичните изменения, промяната в атмосферните условия, циклоните, рязката смяна на подводните течения - от топли към студени и обратно. Сега влияние оказват и военните действия в Черно море, които са само на няколкостотин километра от българските води.
Целият този изброен “букет” от негативни фактори върху рибните ресурси обуславя намалената хранителна среда, липсата на планктон, нарушение на континенталния шелф, което води до нарушение на цялата екосистема и оттам до намаляване на количествата риба в Черно море.
- Защо миналата година попчетата и сафридът не бяха често срещани?
- Попчето се предлага основно през пролетния сезон. Имаше голямо количество сафрид, включително и черноморски, както и лефер и паламуд. Но изобилие от паламуд имаше през 2022 г.
CV
Николай Георгиев е завършил ветеринарна медицина, има и втора магистърска степен по ветеринарен мениджмънт, законодателство и администрация, а също и следдипломна специализация и сертификат по хуманно отношение към животните. Председател е на ПК “Европейски въпроси и международно сътрудничество”. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по свиневъдство. Освен това е зам.-председател на постоянната комисия по земеделие, гори, селски и планински райони към Националното сдружение на общините в България.
