Очаквам дебати за това кои са най-важните проекти, за да може да формираме по-дългосрочни политики, казва финансовият министър
Още акценти:
Дефицитът за 2023 г. ще е под 2%. Постигнахме го заради повишена събираемост и по-ниски разходи
Това, което беше и остава договорено, е Мария Габриел да стане премиер. Това очакваме и това сме обявили, че ще подкрепим
ГКПП Капитан Андреево е втората най-натоварена сухопътна граница в света, на пунктовете с Турция се обработват над 4000 камиона на ден. Затова ни е важно да имаме Шенген и по суша
- Бюджетът за 2024 г. вече е приет, но има редица коментари, че ръстът и приходите са надценени, социалните разходи са разточителни, изобщо държавата е пред фалит. А вие казвате, че имате добри новини, какви са?
- Последните ни данни показват, че дефицитът за 2023 г. ще бъде под 2%. Постигнахме го, въпреки че дадохме на МРРБ 1,2 млрд. лева, за да могат и през 2024 г. да се разплащат проектите на общините. Основно дефицитът е по-нисък от заложените 3% заради повишената събираемост и по-ниските от предвидените разходи за издръжка. А те намаляха, защото падна цената на ток, газ, горива.
- Има ли шанс България да влезе в Шенген и по суша, а не само по въздух и море?
- Влизането на България в Шенген е изключително важно за икономиката. Ще отпуши доставките до общия пазар и износа, както и транзита, който минава през България и който расте изключително бързо.
ГКПП Капитан Андреево е втората най- натоварена сухопътна граница в света, а общо на българо-турската граница се обработват над 4000 камиона на ден. Затова за нас е много важно да имаме Шенген и по суша, за да завършим интеграцията си в общия европейски пазар.
Както ЕК каза, абсолютно всички критерии са изпълнени и е въпрос може би на още малко разговори с колегите от Австрия, за да се уточни точно кога и как да стане.
- Ще успеем ли да се справим с инфлацията? Не само защото е критерий за еврозоната, а и защото тормози икономиката и хората. Записаното в бюджета - да е под 4%, реалистично ли е?
- Записаните в бюджета за 2024 г. числа са напълно реалистични. Това, което имаше като критерий за дефицит, е изпълнено и прогнозно за догодина не виждам никакъв проблем. Инфлацията спада, но в България с малко по-бавни темпове, отколкото в Европа, защото нашата икономика не е в рецесия. Другата причина е, че цените на храните и енергията, които бяха основна причина за инфлацията у нас, спадат по-бавно.
През юни 2024 г. ще бъде конвергентният доклад, който ще включи и данните до края на май за инфлацията. Надявам се дотогава да сме покрили и този критерий за влизане в еврозоната.
- Как ще се вдигнат доходите, за да догоним по-бързо средноевропейските и да свием драстичните неравенства?
- Една от основните стъпки беше приемането на правилото, че минималната заплата става 50% от средната. Когато има ръст на средната заплата, това дърпа нагоре и минималната и не позволява в страната да се оформят гета. А те са огромни язви - икономически, социални и от гледна точка на престъпността. По последните данни ръстът на средните доходи е 16%, а инфлацията е около 6%. Което означава, че доходите растат два пъти и половина по-бързо от инфлацията. Догодина очакваме също такива темпове.
Според последни данни на Евростат по покупателна способност вече не сме последни в Европа, а предпоследни. Унгария е последна. Което показва, че политиката от последните години дава резултат, защото виждаме, че в рамките на бюджетните дефицити и с широка инвестиционна програма и програма за повишаване на доходите постигаме доста добър растеж на вътрешното потребление, което ни изолира от кризата в Европа.
- Казахте, че когато доходите догонят европейските, ще започне обратната миграция…
- През 2022 г. за пръв път в България са се върнали 8000 души повече, отколкото са я напуснали.
Това показва, че траекторията на икономическото ни развитие е правилна, в момента сме на около 62% от средноевропейските доходи. Това, което видяхме от Ирландия, Полша, Чехия, Хърватия, е, че ако достигнем 70%, голяма част от хората, работещи сега навън, започват да се връщат. По-добре им е тук икономически и социално да живеят.
- За първи път през бюджет се прави капиталово финансиране. Какъв ефект очаквате?
- Очаквам част от инфраструктурата, която е била занемарена, да започне да се подобрява - тротоари, ВиК, пътища. Оправданието “няма пари” в момента е опровергано. Другото е, че самите общини селектират проектите, без някой да им казва това може, онова - не.
Освен това проектите са одобрени от парламента, при което няма политически влияния. Всички кметове, независимо от коя партия са, имат равен достъп. И не на последно място тази прозрачност кой кмет какви проекти е заложил, дава възможност в конкретната община да се проведе дебат - това ли е най-важното.
Същото важи и за правителствената капиталова програма. Очаквам като се започне да се вижда и изпълнението на проектите, да има истински дебати - това ли са най-важните в здравеопазването, образованието, отбраната, енергетиката. И така да формираме по-дългосрочни политики.
- Кога планирате начало на отлаганите структурни реформи?
- Част от тези реформи започнаха да се случват. Например с минималните заплати за лекарите и медицинските сестри и съотношението минимална и максимална заплата в болниците. Има възможност за по-високо заплащане на тези, които ходят в отдалечени места, за да има ранна диагностика. Заложени са средства за дейности в болниците, които не носят приходи по клинични пътеки - като патология, инфекциозни, белодробни отделения - тях трябва да ги има в случай на епидемии. Тези неща не са революционни, но стъпка по стъпка подобряват достъпа до здравеопазване и качеството му.
За съжаление, част от промените не минаха, като например това частните болници да се задължат да правят обществени поръчки, когато купуват лекарства, защото ползват публичен ресурс. Което всъщност е изискване по евродиректива. Надявам се в един по-спокоен разговор това да се приеме.
Няма как от раз да станат революционни промени, това са тежки системи с много хора, които докосват живота на всеки, но трябва да има постоянство в опитите за промяна.
- Откъде се появиха тези огромни различия в заплатите на чиновници в различни министерства, та заделихте 350 млн. лв. за преодоляването им и ще се пише методика?
- Немалка част от заплатите са вдигани на база на това кой повече е лобирал, кой повече е стачкувал и вдигал шум. Не е правено планомерно, не е използван методически подход.
От друга страна, в продължение на десетина години увеличенията са били изцяло процентни, което е създало една широка ножица между младши експерти и директори например. Не на последно място някои системи са се възползвали от това да съкратят и оптимизират персонала си и да си вдигнат заплатите, докато други са останали с по-раздут щат и по-ниски заплати.
- Достатъчно ли е държавата да има златна акция и особен управител, за да контролира какво се случва в “Лукойл” и дали рафинерията в Бургас ще бъде продадена?
- Златната акция е единият от инструментите, чрез които държавата има влияние в бургаската рафинерия.
Друг инструмент е КЗК, която може да се произнесе не само по отношение на бъдещия купувач, но и дали “Лукойл” трябва да остане с текущата си структура - т.е. бензиностанции, вътрешния тръбопровод като част от рафинерията. И разбира се, решението на парламента, който ще обсъди евентуален купувач, за да не бъде някакъв неясен субект.
- Тревожи ли ви ступорът в СОС, който не може да вземе нито едно решение, защото зацикли на избора на председател? Като лидер на ПП виждате ли изход?
- Мисля, че Столичният общински съвет минава през процес, подобен на този, който минахме в национален план - пет пъти правихме избори преди да стане ясно, че това е съотношението на силите, плюс-минус няколко човека.
В общинския съвет трябва да открият вариант, в който могат да работят заедно, което става през дефиниране на общи цели. Един добър инструмент за това би могъл да бъде бюджетът на столицата, който трябва да бъде приет до февруари. Защото това е визията какво ще се случва през годината. Ако разговорите са конкретни - какво можем да свършим за София, тогава съм оптимист, че ще се намери формула да се излъчи председател и да има обединение по определени теми.
- Имате ли притеснения, че ротацията във властта няма да се случи, или ще има изненада с премиер, който няма да се казва Мария Габриел? Вашето име например се споменава като вицепремиер на кабинет начело с Бойко Борисов. Има ли зрънце истина в това?
- Това, което беше и остава договорено, е Мария Габриел да стане премиер. Това очакваме и това сме обявили, че ще подкрепим.
- Ще има ли шумни или тихи битки за регулаторите?
- Със сигурност попълването на регулаторите ще бъде тежка задача. Още повече че има такива, които изискват 160 гласа, за да се приемат кандидатурите. Неслучайно има регулатори с изтекли мандати отдавна, някои още от 2016 г., тъй като това винаги е тежка и сложна процедура, която изисква много търпение.
Съмнявам се, че ще мине без шум и безболезнено за обществото. Това е следващата вълна на реална промяна на институционалната рамка в държавата. Трябва да се изберат хора, които да си свършат качествено работата, за да живеем всички в по-добра среда.
- Задават се избори за европарламент. Ще останете ли заедно с ДБ? Има ли истина в твърденията, че ще се разделите!
- Разделяй и владей е стара управленска тактика. До момента не са успели да ни скарат, нито да ни разделят. Не вярвам да стане и за евроизборите. Разбира се, трябва да проведем преговори как да изглеждат листите, кой какви представители ще излъчи, което никога не е лесно. Но след като минахме през парламентарни и местни избори, не вярвам тези за европарламента да ни разделят. Колкото и да има търкане и скрибуцане по пътя.
- Кои уроци се надявате всички да са научили и най-вече политиците?
- Всякакви хора плашеха бизнеса и гражданите, че ще фалираме, ще потъне държавата в кризи, ще обеднеем драматично и така нататък, а се видя, че това не се случва, даже се придвижваме доста напред.
Силно се надявам вече да не гледаме към лошите сценарии, а към добрите. Да преодолеем страха и да си върнем увереността.
CV
- Завършил е икономика в Харвардския университет
- През 1999-2004 г. е консултант в “Монитор груп” в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка
- Съосновател и директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност
- Преподавател в Програмата за икономически растеж и развитие към СУ “Св. Климент Охридски” и Центъра за стратегии и конкурентоспособност на Харвард бизнес скул
