2023-та година бе белязана в Румъния от едно политическо събитие, което е „абсолютен прецедент“ на политическата сцена: ротация на поста министър-председател между двете най-големи партии – Социалдемократическата и Национално-либералната, които до неотдавна бяха най-остро противопоставените политически противници.
В лагера на опозицията три партии от десния политически спектър създадоха през декември съюз, с който ще се борят за гласовете на румънците в натоварения изборен цикъл догодина, когато в Румъния ще се произведат местни, парламентарни и президентски избори, както и избори за Европейски парламент.
Националистическата опозиция, в лицето на антисистемната партия Алианс за единство на румънците, бе в основата на повечето протести през годината в страната и в столицата Букурещ, което я „изстреля“ към върха на социологическите проучвания, заемайки през последните месеци трето, и дори второ място, след социалдемократите. На политическата сцена се появи и още една националистическа формация, която набира популярност сред избирателите.
РОТАЦИЯ С ЛЕКО ЗАКЪСНЕНИЕ
Политическата криза в Румъния от края на 2021 г. доведе до прецедент в историята на страната: двете най-големи партии – Социалдемократическата и Национално-либералната, отколешни съперници на политическата сцена, съставиха коалиционно правителство с уговорката да се сменят на министър-председателския пост в средата на мандата. Ротацията трябваше да се осъществи в края на май 2023 г., но стачка на учителите с искания за по-високи заплати забави процеса и заплашваше да го извади от релси.
Все пак, на 12 юни лидерът на либералите Николае Чука се оттегли доброволно и предаде щафетата на лидера на социалдемократите Марчел Чолаку.
Преговорите за размяна и на някои министерства не протекоха гладко и принудиха третия коалиционен партньор – Демократичен съюз на унгарците в Румъния, да напусне правителството и да премине в опозиция.
Така до изборите догодина се очаква Румъния да бъде управлявана от коалиционното правителство на социалдемократите и либералите.
Двете формации преговаряха за съвместни листи и общ тандем от кандидати за премиер и президент (Николае Чука-Марчел Чолаку), но през ноември Национално-либералната партия обяви, че ще разчита само на собствените си кадри, а лидерът Николае Чука каза, че е готов да бъде кандидатът на либералите за държавен глава.
Румънски медии и анализатори очакват лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку също да бъде издигнат за кандидат за президент, което неизбежно ще повиши градуса на политическо напрежение в отношенията между двете партии.
През 2023-та година социалдемократите и либералите се атакуваха периодично по различни актуални проблеми, като данъци и увеличение на пенсии и заплати, но Николае Чука и Марчел Чолаку всеки път успяваха да уталожат напрежението и да дадат шанс на „неестествената коалиция“, както я наричат в Румъния, да продължи напред.
С наближаването на изборите догодина обаче и с преминаването на някои кметове от редиците на Национално-либералната партия в тези на Социалдемократическата, която е начело в социологическите проучвания, може да се очакват нови търкания между коалиционните партньори.
ОБЕДИНЕНИЕ ВДЯСНО
През декември дясноцентристката партия „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР), чието излизане от правителството през септември 2021 г. предизвика политическата криза, обедини сили с две по-малки десни партии с оглед на изборите догодина. ССР, която в момента е третата по големина политическа партия в румънския парламент, ще се яви с обща кандидатска листа на евроизборите заедно с извънпарламентарната "Народно движение" на Еуджен Томак и "Силата на десницата" на бившия премиер и бивш председател на Национално-либералната партия Лудовик Орбан.
Трите партии от така наречения Алианс на обединената десница искат да бъдат алтернатива на управляващата коалиция между социалдемократите и либералите. Засега Алиансът на обединената десница е обявил официално съвместна листа за изборите за Европейски парламент, но може да се очаква общо явяване и на местните, парламентарните и президентските избори. Обединената десница разчита да привлече десните избиратели, недоволни от влизането на най-голямата дясна партия в Румъния – Национално-либералната, в „неестествената коалиция“ със социалдемократите. Алиансът на обединената десница се надява да се класира на второ място на европейските избори и да бъде припознат като реална алтернатива на сегашното управление.
ПОДЕМ НА НАЦИОНАЛИЗМА
На фона на поскъпване на живота и въвеждане на някои непопулярни данъчни мерки, през 2023 г. редица професионални категории в Румъния организираха протести и стачки с искания за увеличение на доходите. Опитите за премахване на някои привилегии, като специалните пенсии за определени категории служители, също предизвикаха демонстрации и протести. Тези настроения се отразиха в обществената подкрепа за политическите партии, особено за двете формации в управлението и най-вече за Национално-либералната партия.
Единствената формация, която изпъква на този фон и която регистрира постоянен растеж в електоралните нагласи на румънците през последните две години, е националистическата консервативна партия Алианс за единство на румънците (АЕР). От „изненадата“ на последните парламентарни избори през 2020 г., АЕР се превърна в една от най-популярните политически сили, изкачвайки се до трето, а често и до второ място, в класациите на партиите с най-голяма подкрепа.
Създадена като партия на румънската диаспора, АЕР бързо набра популярност и се утвърди на национално равнище, обявявайки се в защита на християнската вяра, традиционните семейни ценности, националната идентичност и суверенитет на Румъния. Някои румънски медии определят Алианс за единство на румънците като „екстремистка партия“, но от формацията отхвърлят това определение и казват, че са „радикални“ в защитаването на принципите, в които вярват.
И през 2023 г. Алианс за единство на румънците организира бурни протести и шумни акции във и пред румънския парламент. През месец май партията събра над 5000 души на антиправителствен протест, след като разпространи в социалните мрежи твърдението, че „по заповед на ЕС“ се инициира закон за „кражба на деца“ от бедни семейства. Законът, който е част от ангажиментите в Националния план за възстановяване и устойчивост, всъщност предлага различни форми на подкрепа за уязвими семейства с деца.
Използвайки отново дезинформация и манипулация, през август АЕР изкара на улицата и неколкостотин души на протест срещу „задължителната ваксинация“, докато в парламента всъщност се обсъждаше стратегия за ваксинация за болести като морбили, варицела и рубеола.
На политическата сцена в Румъния през отминаващата година изгря звездата на още една националистическа партия – SOS Romania.
Създадена през ноември 2021 г. тази формация придоби популярност през последните месеци, след като бе оглавена от противоречивата сенаторка Диана Шошоака, изключена от редиците на Алианс за единство на румънците.
SOS Romania е националистическа дясна партия с популистки и евроскептичен уклон. Мнозина я определят като по-радикална от АЕР и я обвиняват в близки връзки с Русия, особено заради сенатор Диана Шошоака, която наистина е чест гост в руското посолство в Букурещ. SOS Romania има и иредентистки стремежи, като настоява Киев да върне на Румъния територии, които са били анексирани от Съветския съюз през 1940 г., а днес са част от Украйна. Диана Шошоака предлага Румъния да излезе от ЕС, често критикува НАТО и САЩ, и смята, че Румъния трябва да бъде неутрална по отношение на войната в Украйна.
С постоянните скандали, които предизвиква около себе си, Диана Шошоака придобива все по-голяма популярност. В проучване на общественото мнение неотдавна тя се нареди на второ място сред фаворитите за поста президент.
Развитията на политическата сцена в Румъния през 2023 г. показаха тенденции, които ще придобият ясно изражение на поредицата от избори догодина.
