В обширно интервю за КМГ проф. дфн, д-р ист.науки Нако Стефанов отговаря на въпроси, свързани с историята, отделните етапи, някои трудности, и - разбира се постиженията на реформите в КНР през изминалите 45 години и как отварянето на Китай към света влияе на глобалните процеси.
В. Проф. Стефанов, през декември 2023 г. се навършват 45 години от началото на реформите в КНР. Моля да ни припомните началото, целта и поетапното развитие на реформите през годините?
О. Началото е Третия пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия след XI конгрес на ККП. Именно на този пленум се обявява „политиката на „реформи и откритост“. Цел на тези реформи е качествена промяна на съществуващия дотогава икономически модел, който изчерпал своя потенциал, започва да се превръща в препятствие за развитието на производителните сили.Търси се път за формиране на нов модел, който да динамизира и осъществи ефективно развитие на производителните сили.
В. Бихте ли ни запознали с някои конкретни данни за периода, тъй като в резултат на тези реформи днес Китай стана социално-икономическа сила от първа величина?
О. Достатъчно е да се споменат само няколко впечатляващи достижения постигнати за този период. За времето от 1990 до 2018 г. Поднебесната се превърна в най-динамично развиващата се страна, като увеличи своя брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен по паритет на покупателната способност(ППС) през този период 21,6 пъти. За 15 години КНР от 6-та икономика в света през 1999 г. се превърна в първа сила, измерена по ППС през есента на 2014 г. За сравнение световната икономика за същите години нараства 3,7 пъти, икономиката на Индия - 6,27 пъти, САЩ - 2,44 пъти, Русия - 2,37 пъти, Германия - 1.92 пъти, а Япония - 1,27 пъти.
Изграденият за тези 45 години модел на „социализъм с китайски характеристики“ се оказа превъзходяща система за социално-икономическо развитие по сравнение с доминиращия в света неолиберален модел. Интересът по целия свят към този модел се засилва.
В. Кои са основните етапи и тяхното конкретно съдържание, в контекста на стопанската и иновационна динамика?
О. Началото и развитието на стопанските реформи в Китай е от края на 70-те до края на 80-те години на ХХ век. През този съдбоносен за КНР първоначален етап, който се концентрира в едно десетилетие, се осъществява огромен комплекс от събития, действия и взаимодействия. Китайският модел на т.нар. „държавен социализъм“ в края на 70-те години от една страна е свързан с предходните политики, такива като „Големия скок“ и „Великата пролетарска културна революция“, в резултат на които се формира дистанциране на немалка част от обществото от тези политики. От друга страна, обаче предвид изчерпването на позитивния потенциал, заложен в централизираната схема на функциониране, моделът изпада в състояние, което може да определим като „криза на модела“. Основен момент в тази криза е невъзможността в рамките на модела да се осъществи преход от екстензивен към интензивен тип социално-икономическа динамика. При значително по-лоши социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източно-европейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейни и политически взаимоотношения със „съветския блок на социализма“, ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин, тръгва на „геополитически маньовър“ – интегриране в Западната система на разделение на труда не като периферия, а като относително равнопоставен партньор. Главната цел на това включване в капиталистическата система на разделение на труда е постигането на интензивен тип развитие. В рамките на първоначалния период на реформи се следва определена логика, която залага преди всичко на вътрешни фактори и ресурси. Това е преди всичко засилване на инвестиционната активност от страна на държавата, повишаване на изкупните цени на селскостопанските продукти, реформиране на селото, стабилизиране на производството на селскостопански продукти, реформиране на предприятията, повишаване на производството и на трудовите възнаграждения, както и . тенденция на повишаване на търсенето на селскостопански и промишлени продукти в резултат на повишените доходи.
Едновременно с това се подготвят факторите, които да динамизират икономиката на следващия етап – контакти с „хуацяо“(представители на китайската диаспора в Азия и други страни по света), подготовка и създаване на структури, както и канали за износ на стоки, подготовки на условия в лицето на „свободните зони“ за привличане на преки чужди инвестиции във вид на производствени технологии и др.
В този първонален етап се работи на базата на принципа „Държавното регулиране е първично, а пазарното е вторично”. В крайна сметка на основата на успешната практика на реформите и горещите дискусии, свързани с тази практика, се формира ново виждане за социализма в КНР. Това ново виждане има значение, което постепенно излиза извън рамките на Китай.
Следващият етап е разгръщането на реформения процес в икономиката на Китай, което се случва през 90-те години на ХХ век. Трябва да подчертаем, че се осъществяват решаващи стъпки в реформения процес. Започва в една или друга форма процес на приватизация най-вече на основата на акционирането на държавните предприятия. Обаче, поне през 90-те години,, държавата, особено в структуроопределящи предприятия и такива, имащи отношение към националната сигурност, запазва контролния пакет акции.
Интересна трансформация преживява банковият сектор. Същият, запазвайки се като държавен, определено се „научава“ относително бързо да работи в пазарни условия.През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки, както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар този допуск да се разрешава само в специалните икономически зони.(СИЗ). Тези зони стават прекрасен полигон, където се прилагат нови практики, които след това стават обект на внедряване в страната. Сериозна промяна се реализира в областта на трудовите отношения, където необратимо се разпада системата на трудови отношения от времето на периода на „държавния социализъм“ към такава, характеризираща пазарните отношения при условията на различни форми на собственост – индивидуална, частна, колективна, чужда, държавна. От ключово значение за успеха на реформата става „откриването“ на Китай за преките чужди инвестиции, като тук важна роля играе китайската диаспора – Хонконг, Сингапур, Тайван, Тайланд, Малайзия и т.н. Но с времето ключова значение придобиват инвестициите, идващи от Япония, Южна Корея, Великобритания, Германия, САЩ и т.н., т.е. развитите страни на Запада. Фактически именно чрез чуждестранните инвестиции в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау, също и чрез тях се създават каналите за излаз на чуждите пазари, допринесли за рязък скок във външната търговия на Китай.
Все по-важен фактор за успехите на КНР както през 90-те години, така и за в бъдеще става развитието на националната иновационна система на Китай. Именно през 90-те години се осъществява важната трансформация в посока на възприемането на пазарния модел на функциониране. Именно през това десетилетие се залагат важни програми със стратегическо значение за КНР. Въпреки това в този период все още иновационният процес в Китай е относително слаб и несравним с подобни процеси в западните страни и Япония.
Интересен и важен момент е, че на фона на всичко това се формира американо-китайският синтез, получил наименованието „Кимерика“. Явлението „Кимерика“ се разшифрова чрез израза „китайците работят, а американците потребяват“. След което печалбата от продадените на американците стоки Китай инвестира в американски ценни книжа. С което дава основание на САЩ да печатат нови долари. Но това явление ни разкрива и важната връзка между ориентирания към свръхпотребление, основан на масивно „печатане на долари“ неолиберален модел на САЩ и динамиката на развитие на КНР. В крайна сметка, обаче, спиралата на развитие, ръководеща се от максимата „китайците произвеждат, а американците потребяват“ води до деиндустриализация на САЩ. Казано с други думи „Кимерика“ се оказва „китайски капан“ за САЩ.
Икономиката на КНР през 90-те години на ХХ век се развива на основата на принципа “Държавата регулира пазара, а пазарът управлява дейността на предприятията”. Едновременно с това Китай продължава успешната си интеграция в международната система на разделение на труда.
Успехът е в това, че чрез сложен и нееднозначен комплекс от политики, компромиси, позиции и действия преодолява риска да се превърне в периферия и полупериферия на центъра на тази система – страните от Запада.
По-нататък следва формирането на Китай като глобална икономическа сила в началото на ХХI век на фона на “Глобалната криза“ 2008-2010 г. Началото на ХХI век е може би най-необикновеното в историята на Китай В Китай ръководството на страната от самото начало на възникване на «Глобалната криза» търси решения чрез поддръжка на финансова стабилност, разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене, както и стимулиране усъвършенстването на технологичната база на производството. Този формат може да бъде изразен чрез фразата „Разширяване на перспективите“.Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с проблемите възникнали в резултат на „Глобалната криза“. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление.
Междувременно „Глобалната криза“ слага край на явлението „Кимерика“. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък. За това безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката. Т.е.превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика. В този смисъл Вашингтон започва да разглежда Китай като пряк съперник като започва да подготвя курс на „сдържане“ на Поднебесната.
Всички тези достижения създават основа за осъществяване на стратегическата линия за прогрес чрез образование и наука, в центъра на която стои подобряване на технологичните иновации и усъвършенстване на човешките ресурси. Първите години на ХХI век стават златно десетилетие.
Политиката на „Новата нормалност“ и формирането на условия за мащабна отвореност на КНР стартира, когато през март 2011 г. в действие влизат 12-те петгодишни насоки. Подчертава се необходимостта от продължаване на икономическите реформи и увеличаване на вътрешното потребление с цел да се направи икономиката по-малко зависима в бъдеще от преките чужди инвестиции и износа. Признава се, обаче, че напредъкът на Китай в тази област е недостатъчен. Растежът на БВП се забавя до 7.7% през 2012 г. и 2013 г. През 2014 г. той е 7.4%., което е под планираните стойности за същата година от 7.5%.
На срещата на върха на представители на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation-APEC) през ноември 2014 г. в Пекин Председателят на КНР Си Дзинпин, пред 1500 бизнес-лидери за първи път излиза с концепцията за „новата нормалност“. Според разбирането на китайските лидери, въз основа на досегашните постижения Китай трябва да направи следващия "скок",тоест, да намери "ново нормално" състояние, съответстващо на по-високия етап на развитие на китайското общество и на позицията си в света. В рамките на «втората реформа» стартират структурни промени, в рамките на които високотехнологичните отрасли, науката и образованието стават ключов приоритет. В рамките на «втората реформа» стартират структурни промени, в рамките на които високотехнологичните отрасли, науката и образованието стават ключов приоритет.
Междувременно Китай излиза с инициативата „Един пояс, един път“, представена за първи път в две речи на Си Дзинпин през 2013 г. Едната е изнесена в университета “Назърбаев” в Казахстан, където се предлага се да се създаде т.нар. икономически пояс по маршрута на древния “Път на коприната”. Това е частта касаеща “Един пояс”. Другата реч е произнесена в парламента на Индонезия с желанието да се създаде морски “Път на коприната” през XXI век съвместно със страните членки на АСЕАН, т.е. това е “Един път”. Тези инициативи — „Единен икономически пояс“ и „Морски път“ са обединени в общата стратегическа концепция на Китай под името „Един пояс, един път“.
В. Нека да се спрем по-обстойно на концепцията на «Един пояс, един път», която вече 10 години «набира скорост» все повече и повече и е в основата на външноикономическия курс на КНР.
О. Фактически тази концепция става едно от основните направления на външноикономическия и външнополитическия курс на КНР. През март 2015 г. по поръчка на Държавния съвет на КНР Държавният комитет по развитие и реформи, Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай публикуват документ „Прекрасни перспективи и практически действия по съвместното създаване на „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морския Път на коприната през XXI век“. Документът е призван да помогне за реализация на концепцията "Един пояс, един път", като в него се подчертава, че проектът „Един пояс, един път“ е открит за всички страни, международни и регионални организации, а също така създава и основа за сътрудничество на КНР със заинтересованите страни.
С цел финансиране на проектите в рамките на концепцията "Един пояс, един път" /ЕПЕП/ през 2014 г. в Китай са създадени два нови финансови института: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и Фондът на Пътя на коприната. Целта на инфраструктурните инвестиции на Азиатската банка е финансиране на крупни инфраструктурни проекти на страните-учредители на банката и съдействие за тяхното икономическо развитие.
За годините след провъзгласяването на „Един пояс, един път“ повече от 150 държави се присъединяват към концепцията. Това представлява почти 75% от световното население. Тези страни създават повече от половината от световния БВП. Досега на обектите, разработвани в рамките на инициативата са създадени 420 000 работни места. А това строителство измъква 40 милиона души от бедността. По своята същност това е представлява най-мащабната мирна инициатива в историята на човечеството от една страна и най-ярка демонстрация на глобалната отвореност на КНР.
В. Кажете и няколко думи за трудностите, конфликтите и проблемите в процеса на продължаващи реформи и отварянето на Китай
О. В края на 20-те и началото на 30-те години на XXI век КНР се среща с трудности, конфликти и проблеми свързани не толкова със социално-икономически причини, колкото с такива от неикономическо естество- COVID-19, както и „търговски“, и „технологически войни“.
COVID-19 като пандемично заболяване, обхванало почти целия свят, носи нещастия и скръб на много семейства и общности, като заедно с това разкрива много проблеми и недостатъци. Последните включват както такива свързани със съответните здравни системи на засегнатите страни, така и имащи отношение към цялостното устройство и функциониране на техните общества.
От гледна точка на „отварянето“ на Китай към света във връзка с материали имащи отношение към COVID-19 – маски, дезинфикационни материали, ваксини и други, Поднебесната става най-големия доставчик на такива в глобален план. Несъмнено до днес КНР продължава да се бори с последствията от „локдауна“ предвид това заболяване. Но тази борба се преплита и с някои други проблеми имащи по-скоро геополитически и геоикономически характер.
В края на второто и началото на третото десетилетие на XXI век светът става свидетел на остри търговски и технологични сблъсъци, първоначално между САЩ и КНР.
Администрацията на Байдън и американският „истаблишмънт“ като цяло вярват, че ако китайските технологични фирми намалят разликата с американските си колеги, това би представлявало риск за надмощието на САЩ. Важно средство за постигане на тази цел на Вашингтон е привличането не само на потенциала на Щатите, но и на колективния западен потенциал, включително развитите страни от Азия - Япония, Република Корея, Тайван и Сингапур в "технологичната война" срещу Китай. Реакцията на Китай е многостранна. Но ключовият отговор на Поднебесната е да следва курс на технологична самодостатъчност. Китай постига напредък за кратко време в усилията си за създаване на първокласни чипове и успехи в развитието на "изкуствения интелект". В крайна сметка тази политика на „Колективния Запад“ определено има нездравословен ефект на глобално ниво, като забавя технологичното развитие на света като цяло. Всички тези последици от „Технологичната война“, която се води срещу КНР, трябва да бъдат осъзнати от лидерските кръгове на Запада, а авантюристичните „Технологични войни“ и всеки друг тип войни трябва да останат в миналото.
В. И накрая, като един от най-важните въпроси – моля кажете ни повече за концепцията за „Глобалното общество като споделена съдба на човечеството“ и инициативата за „Диалог между цивилизациите“
О. През ноември 2012 г. на 18-ти конгрес на Китайската комунистическа партия Генералният секретар на ККП Си Дзинпин излиза с концепцията за "Общество на споделена съдба на човечеството“. По-късно през 2015 г. той в качеството си на Председател на КНР предлага на 70-то Общо събрание на ООН да се въведе тази концепция като платформа за осъществяване на мирно развитие и изграждане на хармоничен свят. Тази концепция става „крайъгълен камък“ на външната политика на Китай. Тази външна политика се опира на значителните постижения на КНР в сферата на вътрешната политика – икономика, наука и технологии, образование и култура,като резултат от реформения процес и отвяването към света.
Когато говорим за „Диалога между цивилизациите“ като ключов инструмент на външната политика на КНР, и следва да си припомним една теория на известния американски геополитически анализатор и концептуалист Самюъл Хънтингтън, изразена в неговата книга „Сблъсъкът на цивилизациите“. Според него бъдещите конфликти и войни, които ще води човечеството ще са не между държави, а между значително по-значими човешки общности – между цивилизации. Тези мисли и виждания въздействат върху хората и структурите, които вземат решенията в рамките на Западната цивилизация. А квинтесенцията на позицията на този западен мислител е, че войните и конфликтите са неизбежно бъдеще на човечеството. Но при условие на наличието на такива унищожителни оръжия, които притежава днес човечеството като ядрено, термоядрено, биооръжие, климатическо оръжие и т.н., подобни възгледи несъмнено не просто чертаят мрачни перспективи, но предлагат Апокалипсис, т.е. „Свършек на света“.
Концепцията за „изграждане на общност на споделена съдба“ стои на точно обратните позиции. Тя предлага мир, а не война и конфликти. Става дума не просто за съвместно съществуване, но за мирно съвместно съществуване на народите по света. Съответно това мирно съвместно съществуване ще се постига чрез инструментите на разговорите и търсенето на решения за избягване на конфликтите и войните. Мирното съществува ще си прокарва път чрез намирането на онова общо, което обединява, а не по пътя на търсене на онова, което разединява, т.е. чрез „Диалога между цивилизациите“. Именно този диалог се вижда като неизбежно бъдеше на хората, на човечеството.
Погледнато по този начин концепцията за „Споделената съдба на човечеството“ и „Диалога между цивилизациите“ трябва да се нарекат „Оптимистична теория на човешката цивилизация“. Оптимизъм, който се основава на това, че човешкият разум ще надделее над всякакви интереси и действия, водещи към само-разрушение и самоубийство на човешката общност на планетата Земя. Днес тези разбирания са водещи в политиката на Китайската цивилизация – една от най-древните и безспорно събрали в себе си мъдростта на преживените векове и хилядолетия. Активните действия на международната арена на Китай добре илюстрират как се осъществява „Диалогът между цивилизациите“. Тази политика на КНР се трансформира не само като алтернатива на глобалното господство на «Колективния Запад», монополярния свят на САЩ и егоизма на «Американския глобализъм. Тя представлява нов тип глобализация виждаща световното общество като споделена съдба на човечеството. Неин основен принцип е този на «взаимно-изгодното развитие», което именно дава шанс за дългосрочно бъдеще.
