- При нас образование и реална работа в мините са добре свързани, казва председателят на Съвета на директорите и собственик на "Минстрой Холдинг"
- В добивната индустрия се извърши революция, инвестициите са над 8 млрд. лв. Това позволи при ниските цени на металите сега да не съкращаваме хора и да не намаляваме заплати
- Г-н Вълканов, казвали сте, че няма бизнес без образование. Реалностите днес потвърждават ли това ваше твърдение? Помним времена, в които се смяташе, че е ненужно усилието да учиш, като можеш да постигнеш успехи и по друг начин.
- Сигурно е имало такива времена, аз не ги помня, но знам едно - че е много важна подготовката на младите хора в гимназиите, в техникумите, университетите. С голямо задоволство мога да кажа, че в минната индустрия, в техникумите, в Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, а и в УАСГ това се постига. Имаме много добре подготвени инженери и техници.
Бизнесът допринася за това със стажантските програми, които се организират за студенти, с лекциите на водещи специалисти от бранша в училищата и университетите. Индустрията купува техника за университетите и училищата, дава стипендиите. При нас образование и бизнес са добре свързани. Примери мога да дам много, но важно е да се знае, че
бизнесът трябва да подпомага университетите и училищата, ако иска да има подготвени кадри
- Обикновено сме критични към образованието, което дават нашите училища и университети. Може ли да сравните рейтинга на образованието в минната индустрия, средното и висшето, с другите европейски страни? Къде сме ние?
- Ние сме на едно от челните места в Европа както в образованието, така и в добива. В минната индустрия се извърши революция. Влязоха страшно много техника, технологии, за които са нужни подготвени хора. Това се постига чрез университета и чрез средните училища. Днес добивът на полезни изкопаеми няма нищо общо с добива преди 10 години, да не говорим преди 20 или 30 г. Ако някой, който е работил преди 30 г., види какво се прави днес, няма да повярва на очите си.
- Какво казват старите миньори, като виждат как работите сега?
- Неслучайно съм давал пример с Челопеч, където е “Дънди Прешъс Металс”, с “Асарел-Медет”, с “Елаците”, с “Горубсо Мадан”, с рудника ни в Северна Македония.
“Горубсо Мадан” има 70-80 машини под земята, които струват 200 хил. - 300 хил. евро всяка. Съвсем различна е днес ситуацията под земята, няма нищо общо с времето на предишните поколения.
Големите инвестиции, които
се направиха за 7-8 години,
надхвърлят 8 млрд. лв.
в минната индустрия. И въпреки ниските цени на металите сега заради световната рецесия и на базата на добивите, които получаваме, плащаме всички разходи, не съкращаваме хора и не намаляваме заплати.
- Доколко отговаря обучението на ученици и студенти на това, което прави бизнесът в добивната индустрия? Тя се дигитализира, под земята влизат електрически машини, добивът се управлява от оператори в зала над земята, дронове сканират къде има руда. Кое изпреварва в новите технологии - бизнесът или образованието?
- Вървим в крак. Давам един конкретен пример. В района на Златоград преди 20 дни завършихме проучване. Едната фирма беше българска, другата - чешка, и проучвахме с дронове. Това, за което преди дори не сме си мечтали, днес е реалност при нас - и над земята, и под земята, и в управлението на машините, дигиталните станции. Много са различни нещата и се радвам, че Минно-геоложкият университет и УАСГ отговарят на условията, защото те обучават най-много студенти за нас. Аз съм председател на настоятелството на Минно-геоложкия университет “Свети Иван Рилски”, на другия съм член на настоятелството и знам какви неща се извършват там. Проф. Ивайло Копрев, ректорът на Минно-геоложкия университет, и целият екип работят изключително. Те, освен преподаватели, са и хора, които реално участват в бизнеса. Хубаво е, че един преподавател пряко участва в производството. Това е най-доброто, защото той не е само теоретик, а и практик. А добрият практически опит е основата на всичко. При нас всеки в своята област - професори, доценти, преподаватели, участва и в реалния бизнес, в производство.
- Но как го постигнахте?
- Това се случва в годините. Всяка година правим нещо, съвместни проекти, колективи. Но самите те са отворени към бизнеса и това е хубаво. Те самите правят реален бизнес, не четат само лекции. При това бизнес на световно ниво.
- Това осигурява добри доходи на тях и приходи на университетите. Така ли е?
- Университетите без субсидии не могат. Но гледам числата на Минно-геоложкия университет извън субсидиите - той изкарва достатъчно много средства и заработва заплатите на преподавателите. За последните 2 години например заплатата на доцент от 900 лв. е станала на 1900, над два пъти се е увеличила. В университетите се работи иновативно. Не е без значение, че в настоятелствата както на Минно-геоложкия, така и на УАСГ участват най-големите компании - “Асарел-Медет”, “Дънди Прешъс Металс”, “Елаците”, “Минстрой”. Всяка една от тях дарява нещо на университета - дали ще са пари, стипендии, изграждане на обект в университета. Не казвам привилегия, задължението на бизнеса е да инвестира в университетите, ако иска да има подготвени кадри. Задачата на бизнеса е да подготвя добри стажантски програми, да създава на студентите добри условия да работят.
Така ученето и работата се
преливат и като завършат
университета, директно
започват в мините
- Помага ли участието на преподавателите в колективи и проекти за научното им израстване? Градят ли име в европейски или световен мащаб?
- Мисля, че да. Това, което правят в практиката, в реалния бизнес, им помага страшно много. И когато изнасят лекция, могат да дадат примери от това, което правят.
- Но помага ли им и в научната кариера, не само в преподавателската?
- Давам конкретен пример - трябва да се построи една висока сграда, като NV Tower. Първо трябва да се направят укрепване, сондиране, проект. И това го прави преподавател от университета, проф. Стойнев. Те са със знания за съвременни технологии, машини, които се използват, и така се реализира един голям проект. Затова казвам, че работим тясно с тях, защото имат знания, възможности и го правят.
- Ако един ученик от специализираните училища, в които подпомагате дуалното обучение, завършва и започва работа при вас, колко време ще му трябва да стане пълноценен?
- В дуалното обучение миннодобивната индустрия е не само пионер, но е и водеща. И в Мадан, и в Панагюрище, и в Пирдоп, и в Златица, и на много места в училищата се подготвят средните техници. После, когато отидат и в университета, са подготвени. Идват на стажове, това е първото стъпало на образованието. По времето на социализма имаше ПУЦ-ове (професионално-учебни центрове), техникуми, те изчезнаха във времето. Сега в средното образование модерните думи са “дуално обучение”.
- А колко време е нужно на един студент след завършване на специалности на миннодобивната индустрия, за да стане добър специалист?
- Когато един студент завърши, е готов да работи на всякакво ниво - и под земята, и над земята, и да прави проекти. Той е минал през толкова стажантски програми, че започва от първия ден.
- Казвали сте, че няма текучество и недостиг на кадри при вас. Продължава ли да е така?
- Кое е важното за хората, независимо дали са в нашия бранш, или в която и да е индустрия? Те трябва да имат достойни заплати, да ги получават навреме - на точен ден, а не когато може, индустриалецът да им ги плати. В “Минстрой” на 25-о число се плащат заплатите, ако се пада събота, плащането е на 24-ти, ако е в неделя - на 23-ти, но не на 26-и. Осигуряваме работниците и служителите ни върху всичко, което получават, защото един ден, когато стигнат до пенсия, когато им трябва здравна каса, ако не ги осигуряваш, нищо няма да получат. Винаги съм бил срещу сивия сектор.
Има страшно много хора, които работят на
минимална заплата и не ги осигуряват, и това
е големият проблем на държавата
Говорил съм по този проблем, но не се вземат мерки. Даже съм предлагал да се криминализира, когато се назначават хора на минимална заплата и им се доплаща на ръка. Винаги са ми казвали, дори депутати - ами те ще фалират. Аз отговарям за себе си, за моята фирма, отговарям за бранша. И казвам, че в нашия бранш сив сектор няма.
- А нелегалният добив какво е?
- Нелегален добив? Не съществува при нас такъв. Някой някъде може да добива инертни материали, някои кариери може да са нелегални, но не са в Българската минно-геоложка камара. За да добиваш полезни изкопаеми, трябва да имаш концесия, да си подписал договор с държавата, да плащаш концесионните такси и да работиш.
- Миналата година миннодобивната индустрия беше един от трите бизнеса с висока добавена стойност. Но професиите при вас предпочитани ли са от младите? Колкото и високи да са заплатите, няма интерес например към ядрената индустрия, към инженерните специалности.
- Ние нямаме ядрена индустрия, за да има интерес. Когато щеше да се строи АЕЦ “Белене”, имаше подготвени кадри, имаше всичко. Но някой реши, че няма да се строи. А можеше през 2014 г. да е завършена и да работят 2000 мегавата, но да я оставим тази тема.
- От завършилите какъв процент започват при вас?
- Тази година приемът в Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” беше изпълнен 100%. Най-хубавото е, че като застана пред студентите, било на лекция, или когато имаме общи прояви, виждам много момичета. Половината са жени, половината са мъже. Когато аз следвах, имаше само три момичета във випуска ми. А са и много красиви - и момичетата, и момчетата. Като ги погледна, си казвам - Минно-геоложкият университет е станал като художествено училище.
- Кого подпомогна “Минстрой Холдинг” през тази година?
- “Минстрой” подпомага, и то неведнъж. Сега съм обещал да направя нещо много интересно. Лабораторния блок на Минно-геоложкия университет, който е до “Минстрой”,
ще го санирам, ще го направя с ново отопление,
защото сегашното не работи. И ще
прилича на NV Tower
- Това не е ли сериозна инвестиция?
- Сериозна е, да. Но съм го обещал и ще го направя.
- С какво допринесе браншът за модернизацията на обучението в университетите?
- Много са нещата, които правим, не мога да изброя всички. Тази година например изградихме параклис в кампуса на университета. Всеки посвоему - дали ще е проф. Цоло Вутов (“Геотехмин”), дали ще е проф. Илия Гърков (“Дънди Прешъс Металс”), дали ще е Димитър Цоцорков (“Асарел-Медет”), помага със зали, техника.
- Какви нови тенденции има в обучението в университетите?
- Те са свързани с дигитално обучение, с нови технологии, техника, нови машини, които навлизат навсякъде.
