„Има един човек – казва се Виктор Орбан, някой чувал ли е за него?", попита Доналд Тръмп на един от последните си митинги, говорейки за унгарския премиер. „Той вероятно е... един от най-големите световни лидери. Той е лидерът на Турция."
Грешката на Тръмп предизвика присмех, но по странен начин той беше прав. Амбициите на унгарския премиер далеч надхвърлят управлението на страна с население 10 милиона души. Орбан иска да бъде лидер на нова Европа. И това желание бе демонстрирано ясно в Брюксел в четвъртък вечерта и ранните часове в петък.
В навечерието на последната среща на върха на лидерите на ЕС тази седмица нарасна безпокойството, че Орбан ще наложи вето за започване на преговорите с Украйна за присъединяване, но ще одобри бюджета на ЕС, включващ пакет от помощи за Киев на стойност 50 милиарда евро. В крайна сметка се случи точно обратното.
След като нападна агресивно Киев, Орбан излезе от залата, докато вътре се вземаше решение за разширяването на ЕС. Това даде възможност да се постигне единодушие в Европейския съвет. Няколко часа по-късно той наложи вето върху исканата бюджетна помощ за Украйна.
Макар срещата да беше поредно доказателство за изолацията на унгарския премиер, тя показа също, че дори понякога да напуска залата, Орбан няма желание да напуска ЕС. И че ако ЕС не успее да реши проблема си с него, опасността от допълнителна фрагментация и политическа парализа ще расте. Отдавна е дошло време европейските лидери да прочетат отново историята на разпадането на Хабсбургската империя и ключовата роля, която играят унгарците в този процес.
Европейските лидери днес тълкуват действията на Орбан погрешно, както изтълкуваха погрешно и действията на руския президент Владимир Путин през 2022 г. Те допускат, че твърдата позиция на Орбан е преди всичко стратегия за договаряне – средство да измъкне повече пари от Брюксел. Но този път става дума не толкова за пари, колкото за бъдещето на ЕС.
Орбан гледа на 2024 г. като на революционен момент, в който съчетание от фактори може да промени посоката на развитие на Европа. След десетилетие на кризи европейците са деморализирани и изпълнени с недоверие към своите правителства. Крайната десница е във възход. Миграцията е отново на върха на политическия дневен ред. А неуспехът на украинското контранастъпление подхрани съмненията в способностите на Киев да си върне териториите, окупирани от Русия.
Европейските лидери днес тълкуват действията на Орбан погрешно, както изтълкуваха погрешно и действията на руския президент Владимир Путин през 2022 г.
Орбан се надява да се възползва от кризата на лидерство в ЕС. И замисълът му изглежда рационален, като се има предвид, че краят на мандата на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия наближава, а Германия е парализирана от твърдостта на институционалната си култура. Междувременно френският президент Еманюел Макрон претърпя голямо политическо поражение тази седмица, когато внесеното от него законодателство за миграцията бе отхвърлено в Националното събрание. Наред с това традиционно ключовите френско-германски отношения се превърнаха в токсичен коктейл от раздразнение и депресия.
В политиката е обичайно политиците да повтарят действия, които някога са им донесли успех. Съпротивата на Орбан срещу потенциалното членство на Украйна в ЕС наподобява сблъсъка му с Брюксел по въпроса за миграцията през 2015 г. Ала този път стратегията му се провали и той се оказа по-изолиран отпреди. Калкулацията му, че източноевропейските лидери няма да пожелаят да загубят пари заради Украйна, а тези от Западна Европа ще са резервирани относно интегрирането на друга голяма страна на изток, се оказа погрешна, пише kultura.bg/web.
От решаващо значение е да разберем причините за поражението на Орбан. Европейските лидери разбраха, че блокирането на пътя на Украйна към ЕС би било символична победа за Путин. Само ясни гаранции за сигурност и перспектива за европейско бъдеще могат да накарат украинците да приемат в определен момент териториални отстъпки.
Парадоксално, но фактът, че някои от идеологическите съюзници на Орбан вдясно днес са на власт, също подкопава претенцията му да говори от името на народа срещу елитите. Лидери като италианския министър-председател Джорджия Мелони се надяват да увеличат влиянието си в ЕС, като показват готовност за сътрудничество, а не като парализират блока.
Машинациите на Орбан съвпаднаха и със завръщането на Доналд Туск като министър-председател на Полша. А това е още една лоша новина за него. Присъствието на Туск означава, че унгарският лидер вече не може да претендира, че говори от името на Източна Европа, а и напомня за собствената му политическа уязвимост. Мнозина приемат поражението на съюзниците на Орбан от „Право и справедливост" на последните избори в Полша като поражение и за самия Орбан.
В наскоро публикуваната си книга за голямата стратегия на унгарското правителство, съименникът на унгарския премиер и негов близък съветник Балаш Орбан описва предпочитаната от Будапеща стратегия като „хусарски набег". Традиционно задачата на хусарите била да нанесат първия удар, обикновено срещу по-многоброен противник. Успехът им, настоява Балаш Орбан, е зависел от възможността да се приложи тази тактика. В противен случай те били помитани от по-многобройния противник. Тъкмо това се случи в Брюксел тази седмица. Не е ясно обаче дали поражението на „хусарския набег" на Орбан е временно или постоянно.
Англоезичната версия на текста е публикувана във „Файненшъл таймс"
*Заглавието на статията е на редакцията, препечатваме от kultura.bg/web
